Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (53 Votes)
monaxi4.jpgВсяко място може да стане място на Възкресение. Стига да живееш смирено като Христос.

Има хора, които се грижат за други хора, а има и такива, които се грижат за всички.

Не знание, което научаваш, а знание, което изстрадваш. Това е православната Духовност.

Не искай много неща - нито тези, които са далеч, нито тези, които са близо. Старай се малкото, което имаш, да го Осветиш.

Едно е образованието: да се научим как да обичаме Бога.

Няма нищо по-евтино от парите.

По-добре ад тук, отколкото в Отвъдния Свят.

Не е важно това какво говорим, а това какво преживяваме. Не е важно това, което правим, а това, което представляваме.

Облякох Расото, и вече не говоря, ако не ме попитат. Расото говори.

Който обича, не го чувства. Така както не чувства, че диша.

Когато са отворени вратите на Небето, са отворени и вратите на земята.

Когато умът не се грижи за светските неща и е единен с Бога, тогава дори нашето "добър ден" става като че благословия.

Пред иконата и подобието на другия, нас не трябва да ни има.

Бог много пъти не иска постъпката, а желанието. Стига му да те види предразположен да изпълниш заповедта му.

Иисус Христос даде златното сечение: и Сам, и заедно с другите.

Бог когато ни направи, ни даде Живота и ни вдъхна Духа Си. Този дух е Любовта. Когато Любовта ни напусне, тогава ставаме трупове. Вече сме мъртви.

Християнинът трябва да уважава Тайнството на Съществуването във всеки и във всичко.

За да стигнеш до "не съществувам", обичаш, обичаш и изцяло се отъждествяваш с другия, с всеки друг, и тогава на края на деня се питаш: Искам ли нещо? Не. Желая ли нещо? Не. Липсва ли ми нещо? Не ... Това е!

Никога не искай нищо, освен Неговата Воля и приемай с любов лошите неща, които ти се случват.

Никога не сравнявай човека с лошото му поведение. Да виждаш в сърцето му Христос.

Един мъдрец беше казал: Ако трябваше да живееш за себе си, по-добре да не се бе раждал.

Ахилесовата пета на хората се намира в многото приказки и разговори.
Да си смирен е равносилно на това, да не искаш никога да имаш угризения на съвестта.

Когато размишляваш осъждайки другите, да молиш Бога да те откъсне от тези размисли в този час, за да можеш да заобичаш този човек както го обича Онзи. Тогава, Бог ще ти помогне и ще видиш твоите прегрешения. Ако Христос беше видим, щеше ли да можеш да осъждаш?

Ако някой не ти харесва, помисли, че в него виждаш Христос. Тогава няма да посмееш дори да кажеш осъдителна дума.
Трябва да обичаме хората и да ги прегръщаме, така както ни ги води Бог. Така повелява Самият Господ и Православната Традиция.

Това, което говорим, остава във вечността.

Из книгата: "Аскеза на любовта"



















Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/ux49 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.

 

    Игумен Нектарий (Морозов)