Всяко място може да стане място на Възкресение. Стига да живееш смирено като Христос.
Има хора, които се грижат за други хора, а има и такива, които се грижат за всички.
Не знание, което научаваш, а знание, което изстрадваш. Това е православната духовност.
Не искай много неща – нито тези, които са далеч, нито тези, които са близо. Старай се малкото, което имаш, да го осветиш.
Едно е образованието: да се научим как да обичаме Бога.
Няма нищо по-евтино от парите.
По-добре ад тук, отколкото в отвъдния свят.
Не е важно това какво говорим, а това какво преживяваме. Не е важно това, което правим, а това, което представляваме.
Облякох расото и вече не говоря, ако не ме попитат. Расото говори.
Който обича, не го чувства. Така както не чувства, че диша.
Когато са отворени вратите на Небето, отворени са и вратите на земята.
Когато умът не се грижи за светските неща и е единèн с Бога, тогава дори нашето „добър ден“ става като че благословия.
Пред иконата и подобието на другия нас не трябва да ни има.
Бог много пъти не иска постъпката, а желанието. Стига му да те види предразположен да изпълниш заповедта му.
Иисус Христос даде златното сечение: и Сам, и заедно с другите.
Бог когато ни направи, ни даде Живота и ни вдъхна Духа Си. Този дух е Любовта. Когато Любовта ни напусне, тогава ставаме трупове. Вече сме мъртви.
Християнинът трябва да уважава тайнството на съществуването във всекиго и във всичко.
За да стигнеш до „не съществувам“, обичаш, обичаш и изцяло се отъждествяваш с другия, с всекиго другиго, и тогава в края на деня се питаш: Искам ли нещо? Не. Желая ли нещо? Не. Липсва ли ми нещо? Не… Това е!
Никога не искай нищо, освен Неговата воля, и приемай с любов лошите неща, които ти се случват.
Никога не сравнявай човека с лошото му поведение. Да виждаш в сърцето му Христос.
Един мъдрец беше казал: Ако трябваше да живееш за себе си, по-добре да не се беше раждал.
Ахилесовата пета на хората се намира в многото приказки и разговори.
Да си смирен е равносилно на това да не искаш никога да имаш угризения на съвестта.
Когато размишляваш, осъждайки другите, да молиш Бога да те откъсне от тези размисли в този час, за да можеш да заобичаш този човек както го обича Онзи. Тогава, Бог ще ти помогне и ще видиш твоите прегрешения. Ако Христос беше видим, щеше ли да можеш да осъждаш?
Ако някой не ти харесва, помисли, че в него виждаш Христос. Тогава няма да посмееш дори да кажеш осъдителна дума.
Трябва да обичаме хората и да ги прегръщаме – така, както ни ги води Бог. Така повелява Самият Господ, както и православната традиция.
Това, което говорим, остава във вечността.
* Из книгата: „Аскеза на любовта“
Превод от гръцки: Татяна Желязкова
