Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (189 Votes)

monaxi4.jpgВсяко място може да стане място на Възкресение. Стига да живееш смирено като Христос.

Има хора, които се грижат за други хора, а има и такива, които се грижат за всички.

Не знание, което научаваш, а знание, което изстрадваш. Това е православната духовност.

Не искай много неща – нито тези, които са далеч, нито тези, които са близо. Старай се малкото, което имаш, да го осветиш.

Едно е образованието: да се научим как да обичаме Бога.

Няма нищо по-евтино от парите.

По-добре ад тук, отколкото в отвъдния свят.

Не е важно това какво говорим, а това какво преживяваме. Не е важно това, което правим, а това, което представляваме.

Облякох расото и вече не говоря, ако не ме попитат. Расото говори.

Който обича, не го чувства. Така както не чувства, че диша.

Когато са отворени вратите на Небето, отворени са и вратите на земята.

Когато умът не се грижи за светските неща и е единèн с Бога, тогава дори нашето „добър ден“ става като че благословия.

Пред иконата и подобието на другия нас не трябва да ни има.

Бог много пъти не иска постъпката, а желанието. Стига му да те види предразположен да изпълниш заповедта му.

Иисус Христос даде златното сечение: и Сам, и заедно с другите.

Бог когато ни направи, ни даде Живота и ни вдъхна Духа Си. Този дух е Любовта. Когато Любовта ни напусне, тогава ставаме трупове. Вече сме мъртви.

Християнинът трябва да уважава тайнството на съществуването във всекиго и във всичко.

За да стигнеш до „не съществувам“, обичаш, обичаш и изцяло се отъждествяваш с другия, с всекиго другиго, и тогава в края на деня се питаш: Искам ли нещо? Не. Желая ли нещо? Не. Липсва ли ми нещо? Не… Това е!

Никога не искай нищо, освен Неговата воля, и приемай с любов лошите неща, които ти се случват.

Никога не сравнявай човека с лошото му поведение. Да виждаш в сърцето му Христос.

Един мъдрец беше казал: Ако трябваше да живееш за себе си, по-добре да не се беше раждал.

Ахилесовата пета на хората се намира в многото приказки и разговори.

Да си смирен е равносилно на това да не искаш никога да имаш угризения на съвестта.

Когато размишляваш, осъждайки другите, да молиш Бога да те откъсне от тези размисли в този час, за да можеш да заобичаш този човек както го обича Онзи. Тогава, Бог ще ти помогне и ще видиш твоите прегрешения. Ако Христос беше видим, щеше ли да можеш да осъждаш?

Ако някой не ти харесва, помисли, че в него виждаш Христос. Тогава няма да посмееш дори да кажеш осъдителна дума.

Трябва да обичаме хората и да ги прегръщаме – така, както ни ги води Бог. Така повелява Самият Господ, както и православната традиция.

Това, което говорим, остава във вечността.

* Из книгата: „Аскеза на любовта“

Превод от гръцки: Татяна Желязкова


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/ux49 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен