Спомням си ранните 90 на миналия век, когато бях семинарист. Тогава нямаше интернет и YouTube, а България беше още в изолация и свободният достъп до живата псалтикийна традиция в Гърция беше все още немислим за нас. Изискваха се визи и не беше така лесно като сега да отидеш там, да учиш и да черпиш от живия извор. Тоталитаризмът току-що се беше сринал, църквата ни се отърсваше от десетилетен ледников период, а разколът вече чукаше на вратата… Новите изпитания не чакаха. В тези трудни времена постъпих в семинарията и се докоснах за първи път до източното пеене и византийската музика. Една вечер, едва седмица-две, след като бях постъпил в Софийската семинария, сричах сам в класната стая Псалом 50 на църковнославянски, валеше проливен есенен дъжд, а в съседство отнякъде долиташе ангелска музика. По-старите семинаристи разучаваха непознато песнопение – Трисвятое на Калогиру, както после разбрах. Казах си, че трябва да се науча да пея и аз така. Нашият учител г-н Л. Игнатов ни даваше да слушаме няколко касетки с гръцки изпълнения, от които най-силно ни впечатляваше светогорският манастир „Симонопетра“. Тогава чухме за първи път и обичаното от всеки сега „Агни Партене“ („Чистая Дево“), но имаше и много други недостъпни тогава за нас бисери на небесната музика. После разбрахме, че това са псалми от сборник, наречен „Псалтирион терпнон“.

С мащабна дарителска  кампания и доброволен труд за по-малко от година един храм, носещ името на св. Николай Чудотворец, отново отваря врати за богослужение. Църквата в с. Обидим, общ. Банско е обновена благодарение на инициатива на пожарникарите от Банско.

Храмът „Св. Никола“ е построен през 1842 г. и осветен година по-късно. Размерите му са внушителни за времето на изграждането му, а  стените, дебели един метър, пазят и вярата, и жителите на бунтовното село.

Трябваше ми известно време, за да успея да се събера и да напиша този текст. Изненадана е дума, която много слабо описва състоянието ми, след като прочетох становището на Светия Синод относно Закона за социалните услуги.

Определям себе си като християнка, майка на три деца, психолог и човек, който работи в неправителствена организация и подкрепя деца и семейства в трудни ситуации. Има църковна общност, към която принадлежа, изповядвам се и взимам причастие, децата ми ходят на неделно училище. Дълбоко съм разстроена от позицията на БПЦ срещу Закона за социалните услуги.

Работя в неправителствена организация от 20 години. Организацията, в която работя, предоставя социални услуги и има делегиран бюджет за някои от тях. Смея да твърдя, че познавам добре сектора и познавам качеството, което доставчиците на социални услуги – НПО и общини – предоставят. Когато доставчикът е НПО в общия случай, услугите са по-гъвкави, по-добре фокусирани върху потребностите на отделното семейство и с повече възможности за бърза реакция при необходимост.

Този закон е писан, консултиран, мислен от много и различни професионалисти в сферата на социалната работа и в изготвянето му Министерството на труда и социалната политика има сериозно участие. Той дава възможност за първи път социалните услуги да се предоставят съгласно най-добрите световни стандарти, които доказано помагат на хората да поемат управлението на живота си, а не да живеят на социални помощи години наред.

Наскоро прехвърлях стари снимки и попаднах на тази от 1999 г. Тя е от пострижението на Атанас Николов (сега митр. Даниил) в монашество през август с. г. Снимката, както често става, ме върна назад в спомените ми за началото.

Около о. Димитър Вукадинов (от храм „Св. Георги“ в столичния квартал „Дървеница“) и архим. Флавиан (тогава в Дървенишкия манастир „Св. Илия“ в софийския кв. „Младост“) се бяхме събрали голяма група младежи, които посещавахме църквите, търсехме Бога, учехме се на вяра, учехме се да помагаме в храма, като четем, пеем или пригласяме. Всички, с малки изключения, учехме светски специалности. Ето малка част от групата на снимката (от ляво на дясно): моя милост, Николай (сега архим. Епифаний в Роженския манастир), Бисер (сега монах Синесий в Троянския манастир), Динко (сега Неврокопски митрополит Серафим), Видинският митрополит Даниил – току-що постриган в монашество, Борислав (сега йером. Йоаким в Дивотинския манастир), архим. Флавиан, Мирослава (съпруга на бъдещия о. Стефан), Маря, Радослав и бъдещият о. Стоян; клекнала вдясно е съпругата му Латинка.

За пореден път Св. Синод на БПЦ излезе със становище, сега за Закона за социалните услуги, който повечето пасоми на БПЦ няма да прочетат и до средата. Обширният текст представлява критичен анализ на съответния закон, изпълнен с юридически термини и написан на съответния език: „В противоречие с основни принцип на правовата държава в подзаконов нормативен акт се дават легални дефиниции на основополагащи понятия“. В посланието едни правни положения се противопоставят на други, на една законова идеология се противопоставя друга.

Православните християни обаче очакват от своите синодни старци да им представят евангелските принципи и Христовия дух, спрямо които те да се ориентират в съвременния свят на алтернативни новини и истини. Никой от вярващите у нас не очаква духовните ръководители на нашата църква да правят правни анализи.