Свещица пред вечния огън
Поръчки тук:

Карикатури

1 user and 2983 guests online
 
Вход чрез Facebook




 

Може ли свещеник да встъпи във втори брак

User Rating:  / 18
PoorBest 
Въпрос: Вярно ли е, че ако свещеник има втори брак, втората му съпруга няма право да роди деца, ако свещеникът има дете от първата си съпруга?

На въпроса отговаря д-р Жасмина Донкова:
Така поставен въпросът е безсмислен, защото църковните канони забраняват на православен свещеник да има втори брак. По този повод текстът на 17-то апостолско правило е категоричен: „Който подир свето кръщение е бил обвързан с два брака или е имал наложница, не може да бъде ни епископ, ни презвитер, ни дякон, ни изобщо да се брои в свещения клир”.

Същата постановка откриваме и в 12-то правило на св. Василий Велики, който, основавайки се на цитираното по-горе апостолско правило, казва, че на второбрачни е забранено да бъдат служители на Църквата.

Този канонически принцип, заложен в текстовете на споменатите църковни правила, е изведен от Божественото право, според което свещенослужение може да извършва само онзи, който е бил женен веднъж.

Ако разгледаме хронологически този въпрос, ще видим, че още в Стария Завет съществува подобно предписание, поместено в Левит 21:7, 13. В пастирските си послания, поместени в Новия Завет, св. ап. Павел казва, че духовни лица могат да бъдат само еднобрачни (1 Тим. 3:2-13, Тит 1:5-6). Оттук става ясно, че на втория брак се е гледало като на слабост, която никога не може да са съвмести със „служението на св. олтар”.

В 17-то апостолско правило ясно е казано, че след кръщение не може да бъде приет в клира онзи, който като християнин се е женил два пъти. Тук обаче трябва да се направи следното пояснение, което се извежда от самия контекст на правилото, а именно, че ако някой е бил женен преди приемане на св. кръщение и след него се е оженил отново, последното не се смятало за пречка за ръкоположение. В този смисъл тълкува това правило средновековния канонист Йоан Зонара, ато казва: „Ние вярваме, че божествената баня на св. кръщение умива всяка сквернота, с която кръстените са били осквернени преди кръщението… Но който подир кръщението извърши блуд или встъпи в два брака, такъв се приема за недостоен за никаква степен на свещенството”.

По този въпрос другият средновековен канонист Теодор Валсамон в тълкуванието си на това правило добавя, че който след кръщението извърши блуд или встъпи във втори брак, е недостоен за свещенослужение, защото кръщението е начало на обновлението и дело на благодатта на Св. Дух.

Първите църковно-канонически постановления на забраната за встъпване в брак след ръкоположение водят началото си от ІV в., когато в отделните поместни църковни общини се е поставял на разглеждане този въпрос. Така например в някои от тях се е позволявал брак след ръкоположение на лица, ръкоположени в дяконска степен, само при условие, че те са били неженени. Свидетелство за това е текстът на 10-то правило на Анкирския събор (314 г.), където се казва: „Ония, които при самото им ръкоположение за дякони са засвидетелствали и са заявили, че им е необходимо да се оженят и че не могат да са без това, такива, ако след това са се оженили, нека останат в служението си, понеже това им е било позволено от епископа. А ако някои, като са замълчали и са приели ръкоположение, с което са приели и задължението да останат неженени, подир това са стъпили в брак, такива да престанат от дяконско служение”.

В Кападокийската църква по същото време са съществували много по-строги постановки по този въпрос. Пример за това е Неокесарийският събор, проведен след Анкирския и преди Първия вселенски събор (т. е. някъде между 314 и 325 г.), който се занимава изцяло с въпроси, отнасящи се до нравственото състояние на клира. Там ясно е изразено неодобрението на членовете на събора по отношение на втория брак (по принцип). Пример за това е 7-мо правило, което забранява на свещенослужителите дори да присъстват на сватбените тържества по повод втори брак: „… какъв презвитер ще е оня, който с участието си в пируването би одобрявал такива бракове?”. Ако това е било отношението на отците към втория брак на миряните, то какво би трябвало да е отношението им към второбрачието при клириците. Разбира се, отговорът на този въпрос откриваме в текста на 1-вото правило, изработено от събора, в което е казано: „Презвитер, ако се ожени, да бъде низвергнат от чина си, а ако извърши блудство или прелюбодеяние, да бъде съвършено изгонен от църковно общение и поставен в реда на каещите се”.

Въпросът за втория брак при клириците не намира място в изработените от вселенските събори през ІV-VІ в. дисциплинарни правила, но за сметка на това подобни разпоредби откриваме в държавното законодателство, третиращо църковни въпроси.

Пример за това е постановление на император Юстиниян, издадено на 18.10.530 г., където се казва, че, ако презвитер или дякон след ръкоположение се ожени за друга жена, трябва да се изгони от клира, а имуществото му да се конфискува и да се разпредели между клириците в града, в който той е служел. Това постановление е закрепено и в две новели на този император, издадени през 535 г. и 536 г. Издаването на подобни постановления от страна на държавата говори за това, че са съществували подобни случаи. Но поради строгата санкция тези постановки от Юстинияновото законодателство са били спазвани дори и от свещеници, които са останали вдовци. Тази практика обаче продължила не дълго и след около 150 г. нито църковните постановления на поместните събори, нито държавното законодателство по този въпрос се спазвали. Отново започнали да се появяват отделни случаи на второбрачие при клирици, което породило необходимостта от изработването и приемането на правило от вселенски събор, което да стане общозадължително за цялата Църква. Така на Трулския събор (691 г.) този въпрос отново бил поставен за разискване и в резултат на това се приел текстът на 6-то правило, което гласи: „…отсега занапред никой, ни иподякон, ни дякон, ни презвитер по никой начин не може да встъпва в брачно съжителство, след като е бил ръкоположен, а ако дръзне да направи това, да бъде низвергнат”.

Узаконена по такъв начин тази каноническа практика става задължителна за цялата Православна църква и остава в сила и днес, защото не е издаден канон, който да отмени това църковно постановление.

Това все пак не означава, че въпросът никога повече не е повдиган и че не се срещат случаи в отделните поместни църкви, при които клирици съжителстват с друга жена след хиротонията. Това е един от въпросите, разглеждан на Родоските съвещания (60-те години на миналия век) и предложен за разглеждане на заседанията на бъдещия Вселенски събор. Преди около година въпросът беше поставен за разглеждане в Гръцката православна църква.

От направеното кратко църковно-правно изложение по въпроса за втория брак при клириците се вижда несъстоятелността на зададения по-горе въпрос за децата на клирик от втори брак.

За да можете да дискутирате, трябва да влезете в системата.

Вход чрез Facebook


Кратък адрес на настоящата публикация: http://dveri.bg/xk46 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
"Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога. Като воин Божи бъди трезв; залогът е безсмъртие и живот вечен."
Св. Игнатий Богоносец
   


Не сте регистрирани в системата.

Нашите партньори

Neterra


Копирането на статии от "Двери на Православието" в други Интернет сайтове е разрешено единствено при коректно посочване на първоизточника.