- За водосвет сме дошли. Да ни поръсиш АТВ-тата, да ни отключиш да целунем иконата и да вървим – пресрещна отец Ипомоний някакво здраво момче, зад което се виждаха още 10-15 младежи с мотори.
- Разбирам, разбирам. Молитва за път. Ще заминавате? – попита отецът.
- Не бе, къде да заминаваме? - Ще ходим на лов. А, и пушките да ни поръсиш – за всеки случай. Ако стреляме, да не пропускат.
- А-а-а, ама то на лов, едно, че сега са Велики пости, пък и да благословя да убивате животни, не бива, момчета...
- Не животни бе, какви животни! – прекъсна го младежът. – Как ще убиваме животни – да не сме изверги. Не отиваме за животни. За емигранти отиваме. Телевизия не гледаш ли? - Един от нашите с голи ръце 20 джихадисти натръшка. От ония, най-опасните. По очи. Само на жените позволи да седнат, а една с бебе даже и бой не яде. Терористи. От ИДИЛ. Дето пред нищо не се спират. Главорези. Минали границата и се крият в храстите, ама той ги обградил с АТВ-то и те веднага налягали на земята с ръцете зад врата.
- Не съм видял. През Великия пост не гледам телевизия. Но не бива към човешки същества да...
- Няма „не бива“! И държава няма. Ние трябва да пазим и държавата, и вярата. То, ако имаше държава, нали се сещаш, щяха да дават по 1 000 лв. за всеки хванат емигрант. Поне някой лев хората да изкарат. Не стига, че нищо не дават, ами и в полицията ни викат. Това е – патриотите в полицията, а терористите – на воля из България.
- Вижте, момчета, казано е...
- Не е важно какво е казано, дядо попе, а какво е направено. Айде, поръси моторите и да тръгваме...
- Чакайте, нали искахте молебен, водосвет... На св. чудотворна икона да се поклоните... Нека първом влезем да се помолим, пък може да премислите, да решите да...
- Няма време. Обяд стана, докато се разправяме. Не може да се заврем като мишки и да се молим като някакви баби. „Лозето не ще молитва, а мотика“! Границата не чака. Вярата трябва да пазим, не да висим по църквите.
- Ама тя, вярата, нали без молитва, без любов, без милост, без...
- О-о-о, айде да тръгваме, манете го тоя. Казах ви аз да не идваме, че само ще си изгубим времето. Айде, бегай да си пееш молитвите. Ние отиваме да пазим вяра и Отечество. Палете, момчета! – обърна се младежът към компанията.
Мощните машини първо запърпориха, после изфорсирани зареваха и с грохот се понесоха по черния път, водещ към границата. След като пушилката се разсея, в църковния двор остана самотен само о. Ипомоний – целият покрит със сажди и прах, като някакъв старозаветен пророк... Гледаше след тях и се молеше – да бъде опазена вярата от такива нейни пазители...
