С кончината на новопреставилата се игумения монахиня Юстина (тук) си отива и една незабравима епоха от църковната ни история. За Великотърновска епархия, която в миналото е била образец на подражание за всички в БПЦ, сестра Юстина беше емблематична фигура. Хиляди са християните и гостите на епархията, намирали утеха и внимание в тази света обител, споделяйки скромната, но гостоприемна трапеза на монашеското сестринство.
Няма и църковно тържество в епархията, гостите на което да не са били приети с радост в Килифаревския манастир – задължителна спирка за всички официални лица, гостували на блаженопочиналия Великотърновски митрополит д-р Стефан.
Десетки са онези, които пазят скъп спомен от щастието да бъдат кръстени или венчани в манастирския храм, за много от които това се е превърнало и в семейна традиция.
Борбена и инициативна през целия си земен път, монахиня Юстина е и един от инициаторите за построяването на новата жилищна сграда в обителта.
За да не говорим голословно, тук ще приведем част от спомените на г-н Борис Симеонов от София, дългогодишен технически ръководител във Ведомствената техническа строителна организация при Св. Синод (известна със съкратеното име "Синстро" - б. р.), който казва: „...На 12 март 1979 г. се направи първата копка за новата сграда в Килифаревския манастир и започнаха изкопните работи. През лятото стана и полагането на основния камък на сградата в присъствието на Великотърновския митрополит Стефан и протосингел архимандрит Никон. Преди наливането на бетона се постави стъкленица с възпоменателен надпис, след което архиереят освети курбан за здраве и успех в предстоящото начинание... По това време игумения на светата обител беше майка Олимпиада, която за съжаление почина няколко месеца преди окончателното завършване на новата сграда – престави се в Господа на 11 март 1983 г. Нейното място беше заето от монахиня Юстина – една много предприемчива жена, която като дългогодишен касиер на манастира следеше точното изпълнение на всички текущи дейности... Освен съдействието, което оказваха на строителите, монахините (7 жени) се грижеха и за голямото си стопанство. Сееха се по 200 декара пшеница, 50-60 декара царевица. В манастира функционираше най-голямата грухачница за жито във Великотърновска епархия, а може би водеше челното място по производство и изобщо под ведомството на Българска православна църква. Хубавото жито се пакетираше и закупуваше за нуждите на църковните магазини в страната, а повредената пшеница манастирът плащаше на митрополията на по-ниска цена, като с нея се хранеха животните. Сестрите отглеждаха четири крави, един кон, десетина прасета, около 200 кокошки и още толкова пуйки. Отделно се обработваше и голямата зеленчукова градина от шест декара. Всичко произведено с много труд изхранваше както калугерките, така и нас, работниците. Разбира се, идваха непрекъснато и много гости и поклонници, които винаги се гощаваха в манастирската магерница преди да си тръгнат. Не веднъж сме помагали и на различни хора, изпаднали в беда, които впоследствие се отблагодаряваха за добрината... На 30 юни 1983 г. се събра нарочна комисия, която прие новата жилищна сграда в Килифаревския манастир, а освещаването й стана на 22 октомври (събота) с. г., извършено от блаженопочившия Великотърновски митрополит Стефан. Това беше един изключително тържествен момент, на който присъстваха много хора. Със специално осигурени автобуси от София бяха дошли почти всички служители при Канцеларията на Св. Синод, както и целият личен състав на СИНСТРО...”
И така, преминала своя път в труд, молитва и гостоприемство, сестра Юстина до края на живота си остана вярна следовница на Христовите повели и своите духовни и нравствени принципи.
В тежките години на разделението в БПЦ, вероятно по емоционални подбуди, тя активно участва в някои решителни за Великотърновска епархия събития, след което обаче искрено съжаляваше за делата си.
През последните си земни дни сестра Юстина преживя нелеко здравословно изпитание, което стана причина тя да живее по-усамотено и самовглъбено.
Днес, когато тя отива при Спасителя, пребивавала над 70 години в обителта, от които над 30 години като нейна игумения, мнозина от онези, на които беше помагала или пък беше посрещала в манастира, се стекоха от всички краища на страната, за да й кажат последно сбогом с благодарност за приятелството и обичта й.
Тя обаче се оказа „недостойна” за вниманието на някой архиерей, който да присъства на опелото и погребението й, въпреки че Господ вероятно ще й отреди „по-добро място” отколкото на някои тях.
Бог да я прости!
На първата снимка: Великотърновският митрополит Стефан и монахиня Юстина в Килифаревския манастир
Монахиня Юстина със своя брат Миле, сестра си Елена и Борис Симеонов, 1981 г.:
Снимки: архив на автора.
