На 13 април, Светли петък, е празникът Живоприемен източник. Голямобуковската обител “Св. Петка” празнува на този ден своя храмов празник.
Светата обител е разположена в Странджа планина на около 4 км югоизточно от с. Голямо Буково (до 1934 г. с. Коджа бук), на приблизително еднакво разстояние от селата Кирово, Тракийци, Граничар, Варовник и Богданово.
Манастирът е построен през 12 в. върху основите на древно светилище, а е възобновен през 19 в. (1873 г.). Според преданието святото място е посочено свише (при съновидение, в което се явила св. Богородица) на Коста Янов от Голямо Буково, който боледувал дълго и оздравял, след като се измил с водата, която и сега блика от извора под манастирската черква. Някои автори предполагат, че по тези места се е намирал Парорийският манастир на св. Григорий Синаит и школата на исихастите.
През 1887 г. строителството на комплекса е завършено, като на възпоминателната плоча от тази година е запазено името на Калю Радев Иванов и добавеното (вероятно по-късно, без знака Ъ накрая) име Петров. През 1903 г. благодарение на предприемчивостта на монаха Гай, който разменя манастирското стадо овце срещу 1016 дка обработваема земя от изселващи се турци, обителта се превръща в най-едрия земевладелец в този край на Странджа. Забогателият и укрепнал манастир построил нови стопански постройки, стария метох – внушителна двуетажна каменна сграда, някога обитавана от монасите, а сега полусрутена, воденици по Бялата река и др. Той е единственият оцелял манастир в Странджа планина.
Светата духовна обител представлява комплекс от църква, стария двуетажен полусрутен каменен метох и жилищна сграда.
Манастирската църква е трикорабна псевдобазилика – построена през 1876 г., а в олтарната й част се намира аязмото “Живоприемний източник”. Много от посетителите така наричат и светата обител “Живоприемний източник”.
До края на 80-те години на 20 век старите жилищни сгради на манастира са ползвани като пионерски лагер. Към 1990 г. манастирът и църквата са в руини, сградите – в окаяно състояние, някои от тях са превърнати в свинарници от практичните местни жители. Манастирът е обявен за паметник на културата (през 1954 г.), действащ е, мъжки, с храмов празник Светли Петък (подвижен). Намира се в Бургаска духовна околия – Сливенска епархия.
Адрес: пощ. код 8329, с. Голямо Буково, община Средец, област Бургас.
През 1887 г. строителството на комплекса е завършено, като на възпоминателната плоча от тази година е запазено името на Калю Радев Иванов и добавеното (вероятно по-късно, без знака Ъ накрая) име Петров. През 1903 г. благодарение на предприемчивостта на монаха Гай, който разменя манастирското стадо овце срещу 1016 дка обработваема земя от изселващи се турци, обителта се превръща в най-едрия земевладелец в този край на Странджа. Забогателият и укрепнал манастир построил нови стопански постройки, стария метох – внушителна двуетажна каменна сграда, някога обитавана от монасите, а сега полусрутена, воденици по Бялата река и др. Той е единственият оцелял манастир в Странджа планина.Светата духовна обител представлява комплекс от църква, стария двуетажен полусрутен каменен метох и жилищна сграда.
Манастирската църква е трикорабна псевдобазилика – построена през 1876 г., а в олтарната й част се намира аязмото “Живоприемний източник”. Много от посетителите така наричат и светата обител “Живоприемний източник”.
До края на 80-те години на 20 век старите жилищни сгради на манастира са ползвани като пионерски лагер. Към 1990 г. манастирът и църквата са в руини, сградите – в окаяно състояние, някои от тях са превърнати в свинарници от практичните местни жители. Манастирът е обявен за паметник на културата (през 1954 г.), действащ е, мъжки, с храмов празник Светли Петък (подвижен). Намира се в Бургаска духовна околия – Сливенска епархия.
Адрес: пощ. код 8329, с. Голямо Буково, община Средец, област Бургас.
