Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

constantin_helena_1.jpgДо към началото на 3 в. християните нямат особена култова архитектура. След разрушаването на Йерусалимския храм те избягват употребата на думата „храм“ за зданията, в които са се събирали за богослужения. Вместо това използват словосъчетанията „място, принадлежащо на Господа“ или „дом на събранието“. Обикновено място за богослужение е бил домът на епископа или на някой от по-богатите членове на общината. От езическа гледна точка християнството е било подозрителна, дори атеистична религия, тъй като християните не са свързвали почитането на своя Бог с определено място, изображение, статуя, град, свещена река, кладенец или горичка.

Колкото и да е парадоксално, за ранните християни Йерусалим много бързо престава да играе ролята на духовен център. Това често се обяснява с факта, че древните християни са изпитвали към Йерусалим противоречиви чувства. От една страна, Младенецът Иисус е бил посветен на Бога в Йерусалимския храм, но от друга – именно от този храм Христос изгонва търговците. От една страна, Йерусалим е посрещнал Иисус с възторжени възгласи и палмови клонки, а от друга – това е градът, който Го е отхвърлил и разпънал на кръст.

Ранните християни са свързвали своите есхатологични очаквания с небесния Йерусалим, а не със земния.

За периода от първите три столетия на християнството имаме само едно кратко споменаване от Ориген за това, че Витлеемската пещера, в която според Преданието се е родил Господ Иисус Христос, е била обект на разговори и сред езичниците. До 4 в. нямаме никакви сведения нито за поклонения в Светите земи, нито за почитане на свещени места, свързани със земното служение на Господ Иисус Христос.

Християните от първите три столетия са имали свещена история, но не са отдавали значение на свещената география. За тях на първо място е било важно това, че в определен исторически момент, „в дните на цар Ирод“, Синът Божи е приел човешка плът, бил е разпнат „при Пилат Понтийски“, спасил е човека от властта на демоничните сили и му е дарил безсмъртие. Боговъплъщението е донесло изкупление за цялото човечество и за ранните християни то не е било свързано с определени места и предмети. Ранната християнска апологетика се отличава с универсализъм и липса на видима привързаност към свещени места, тъй като християните не са искали да имат нищо общо с местните култове на езичниците.

Това състояние на нещата е било продиктувано и от някои външни обстоятелства. Първите поколения християни са нямали достатъчно финансови възможности за закупуване на големи здания. По-голямата част от приходите в общината са отивали за подпомагане на вдовици, сираци и за всички нуждаещи се. По време на гоненията на християните е било отнемано и малкото, което са имали. Християните са чувствали своята бездомност в света и са били вечни скитници.

Що се отнася до Йерусалим, то градът с това име престава да съществува през 138 г. след кървавото потушаване на въстанието на Бар-Кохба. Имп. Адриан го преименува на Елия Капитолина, променя градския план, а на Голгота издига храм на богинята Венера. Адриан депортира всички евреи от града и им забранява да се появяват на неговата територия под заплахата от смъртно наказание. При това се налага Йерусалим да бъде напуснат и от християните, тъй като римската власт не ги е отличавала от евреите. Елия Капитолина е била заселена с езичници.

St Constantin IkonСв. Константин Велики променя това положение. Като открива, че християнството е религия без храмове, той започва да строи бързо и с размах, подобаващ на император. Тъй като домашните църкви не са удовлетворявали императорския вкус, а плановете на езическите храмове неизбежно са пораждали асоциации с идолопоклонство, било е прието да се вземе за основа друг архитектурен тип – този на базиликата.

Езическата Елия я очаквали значителни преобразования. Храмът на Венера, оскверняващ Голгота в продължение на почти три столетия, е бил разрушен, а отломките му преместени на подобаващо разстояние. При разкопките в основите на храма е открита пещерата, в която след разпятието е било положено тялото на Иисус, а също и св. Кръст, признат за оръдието на Неговата смърт. Впоследствие благодарение на народната почит обстоятелствата около тази чудна археологическа находка са украсени от легенди. Единственото, което остава безспорно в тази история, е, че в апостолските времена християните не са правили никакъв опит да извадят от земята оръдието на Христовата смърт и не са проявявали интерес към пещерата, в която е бил погребан, нито са се опитвали да търсят Живия сред мъртвите.

При св. Константин Велики пещерата, открита на Голгота, влиза в ротондата „Възкресение Христово“. Преди това, от другата страна на кръста е построена Великата църква, която св. император нарекъл „базилика, от която няма по-красива“. Св. Константин построява базиликата „Рождество Христово“ върху мястото на Витлеемската пещера и храма „Възнесение“ на Елеонската планина.

От средата и до края на 4 в. строителството на църкви из свещените места в Палестина не спира. Така например още по времето на св. Константин Велики на поклонниците са показвали камъка, който е бил на онова място в Гетсиманската градина, където Юда е предал Христос, а също така и пещерата във Витиния, в която е станало възкресяването на Лазар. Към края на същото столетие и на двете места са построени църкви. Желаещите също така са можели да посетят извора, в който св. ап. Филип е кръстил етиопския евнух, смоковницата, на която се е покачил Закхей, за да види Христос, палмата, от която отроците са късали клони при тържественото влизане на Христос в Йерусалим, лечебния извор, в който Христос и Неговите двама ученици са умили нозете си по пътя към Емаус...

Преди св. Константин Велики погледът на християните е бил устремен изключително нагоре, към небесния Йерусалим, и в бъдещото – към очакваното пришествие на Христос. Сега тяхното внимание е било приковано към свещените места на земния Йерусалим и съсредоточено върху благоприятните промени, които са ставали в настоящето. По думите на литургиста Грегъри Дикс, тогава е станало „примирение с времето“. Преди християните не са можели да намерят място на земята. Сега те са имали духовен център – Йерусалим и свързаните с него свещени места. Св. Кирил Йерусалимски, възкачвайки се на епископския трон в разкошната базилика на Голгота, разположена на няколко крачки от частиците от истинския Кръст Господен, е казвал, обръщайки се към оглашените: „Той разтвори Своите ръце на кръста, за да обхване с тях целия свят; защото Голгота е центърът на земята... Предишният Йерусалим разпна Христос, а сегашният Йерусалим Му се покланя“. Перифразирайки находчивото изказване на Дикс, може да се каже, че се е случило примирение и с пространството.

Трябва да се подчертае, че стремителното изграждане на храмове само по себе си не би могло да създаде култ към свещените места и свещената география, въпреки че несъмнено е способствало за това. Ако свещените места не са пораждали в душите на вярващите благоговейни чувства, а също така и асоциации със свещената история, колкото и да са били украсявани, те сами не биха могли да станат духовни центрове. Вероятно свещените места са имали скрит духовен потенциал, който е оставал неизползван в продължение  на три столетия. Създаването или по-точно възвръщането на християните към свещената география при св. Константин Велики определя бъдещия облик на християнството за столетия напред.

Превод: Полина Спирова


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/aqcy 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.