Град между небето и земята

По вся­ко вре­ме на го­ди­на­та чо­век мо­же да нап­ра­ви сво­е­то “из­кач­ва­не” в Све­тия град. Но ако нас­ти­на ис­ка да съп­ре­жи­вее пос­лед­ни­те зем­ни дни на Спа­си­те­ля и Не­го­во­то Въз­к­ре­се­ние, най-под­хо­дя­що­то вре­ме за пок­ло­не­ние е Страс­т­на­та сед­ми­ца и Ве­лик­ден. Ес­тес­т­ве­но, то­зи пе­ри­од има и не­до­там прив­ле­ка­тел­на стра­на – гра­дът е пре­тъп­кан от пок­лон­ни­ци. Блъс­ка­ни­ца­та и шу­мо­те­ви­ца­та са нес­рав­ни­мо по-го­ле­ми от дру­ги­те дни в го­ди­на­та, но са­мо то­га­ва чо­век мо­же да ста­не сви­де­тел на тол­ко­ва ин­те­рес­ни не­ща, ко­и­то се случ­ват са­мо по Въз­к­ре­се­ние Хрис­то­во. И осо­бе­но, ако е за пра­вос­лав­ния Ве­лик­ден – то­га­ва, сле­до­бед на Ве­ли­ка съ­бо­та в цър­к­ва­та на Бо­жи гроб сли­за бла­го­дат­ни­ят не­бе­сен огън – ед­но чу­до, ко­е­то про­дъл­жа­ва да ста­ва ве­че 2000 го­ди­ни.

Ста­ри­ят Йе­ру­са­лим, ос­но­ван от цар Да­вид пре­ди по­ве­че от 3000 г., се из­ди­га вър­ху кар­с­то­во пла­то. Ако чо­век го гле­да от до­лу –   от из­точ­но­то под­но­жие в до­ли­на­та Кед­рон – до­би­ва на­ис­ти­на усе­ща­не­то за град, кой­то се из­ви­ся­ва в не­бе­то. Нес­лу­чай­но хрис­ти­ян­с­ки­те хим­ни въз­пя­ват зем­ния Йе­ру­са­лим ка­то пре­доб­раз на Не­бес­ния Йе­ру­са­лим – т. е. Бо­жи­е­то цар­с­т­во. Ста­ри­те кре­пос­т­ни сте­ни, из­диг­на­ти в биб­лейс­ки вре­ме­на, преп­ра­вя­ни и до­из­г­раж­да­ни от рим­ля­ни, ви­зан­тий­ци, ара­би, кръс­то­нос­ци и ос­ман­ци, са про­ря­за­ни от се­дем пор­ти. Шест­те от тях са от­во­ре­ни де­но­нощ­но. Сед­ма­та е за­зи­да­на - Злат­на­та пор­та. По вре­ме­то на Иисус тя е глав­ни­ят вход на гра­да от­към из­ток. През нея, яз­дей­ки ма­га­ре, вли­за Спа­си­те­лят, пос­рещ­нат въз­тор­же­но с пал­мо­ви кло­ни и въз­г­ла­си­те: “Осан­на! Бла­гос­ло­вен е иде­щи­ят в име­то Гос­под­не!” През съ­ща­та та­зи вра­та, през 628 г. ви­зан­тийс­ки­ят им­пе­ра­тор Ирак­лий ре­шил да вле­зе три­у­фал­но, об­ле­чен в блес­тя­щи одеж­ди, яз­дей­ки кон – зав­ръ­щай­ки се от по­бе­до­но­сен по­ход сре­щу Пер­сия. По вре­ме на то­зи по­ход вла­де­те­лят ус­пял да въз­вър­не от плен и да до­не­се об­рат­но в Йе­ру­са­лим ве­ли­ка­та све­ти­ня – Хрис­то­вия кръст, от­к­рит от им­пе­рат­ри­ца Еле­на през IV в. и об­ко­ван със зла­то и скъ­по­цен­ни ка­мъ­ни, кой­то пер­си­те заг­ра­би­ли при оп­ляч­кос­ва­не­то на све­тия град през 622 г. Ес­тес­т­ве­но им­пе­ра­то­рът смя­тал, че има пра­во да увен­чае та­ка бляс­ка­во по­бе­да­та си над Пер­сия. Но ко­га­то три­ум­фал­но­то шес­т­вие стиг­на­ло до Злат­на­та пор­та, ко­нят на Ирак­лий се спрял ка­то при­ко­ван и от­ка­зал да вър­ви. “Не тъй но­се­ше кръс­та си на­ши­ят Спа­си­тел” – уп­рек­нал им­пе­ра­то­ра то­га­ваш­ни­ят йе­ру­са­лим­с­ки пат­ри­арх За­ха­рий. То­га­ва Ирак­лий сва­лил бляс­ка­ви­те одеж­ди, съ­бул се бос и пеш­ком вне­съл в Йе­ру­са­лим през Злат­ни­те вра­та Хрис­то­вия Кръст.

Спо­ред ед­но пре­да­ние след то­ва Ирак­лий за­по­вя­дал да за­зи­дат пор­та­та – щом ка­то през нея ми­нал Све­ти­ят Кръст, ни­кой друг не тряб­ва­ло по­ве­че да тъп­че мяс­то­то с но­зе­те си. Спо­ред дру­го пре­да­ние Злат­на­та пор­та би­ла за­зи­да­на чак по вре­ме­то на сул­тан Сю­лей­ман Ве­ли­ки – от су­е­ве­рие – за да не се сбъд­не вяр­ва­не­то на хрис­ти­я­ни­те, че в Съд­ния ден през те­зи пор­ти ще вле­зе от­но­во Спа­си­те­лят. И тъй ка­то ев­ре­и­те все още очак­ват Ме­сия, пред Злат­на­та пор­та е най-скъ­по стру­ва­що­то гро­би­ще в све­та. Бо­га­ти ев­реи от цял свят пла­щат хи­ля­ди, за да бъ­дат пог­ре­ба­ни точ­но тук – те вяр­ват, че в Де­ня на Страш­ния съд ще бъ­дат въз­к­ре­се­ни най-нап­ред юде­и­те, пог­ре­ба­ни пред Злат­на­та пор­та.
 

Точ­но сре­щу Злат­на­та пор­та, от дру­га­та стра­на на до­ли­на­та Кед­рон е Гет­си­ман­с­ка­та гра­ди­на – по вре­ме­то на Иисус тя е би­ла осе­я­на с мас­ли­но­ви дръв­че­та и ки­па­ри­си, с мал­ки кар­с­то­ви дуп­ки, в как­ви­то ве­роят­но са смя­та­ли да пре­но­щу­ват Иисус и уче­ни­ци­те Му след Тай­на­та ве­че­ря. По­доб­на ат­мос­фе­ра днес има гра­ди­на­та на ту­каш­ния рус­ки ма­нас­тир “Св. Ма­рия Маг­да­ли­на”. Под не­го е “Цър­к­ва­та на всич­ки на­ции” – ка­то­ли­чес­ки храм. Из­диг­нат е над ска­ла­та, край ко­я­то Иисус от­п­ра­вя пос­лед­на­та Си мо­лит­ва пре­ди за­ла­вя­не­то. Наб­ли­зо е ста­на­ло и  пре­да­тел­с­т­во­то на Юда. Осо­бе­но мис­тич­на е Гет­си­ма­ния на све­че­ря­ва­не, ко­га­то пок­лон­ни­чес­ки­ят по­ток е от­шу­мял и ве­чер­на­та ти­ши­на по­та­пя чо­ве­ка в дра­ма­тиз­ма на нощ­та, ко­га­то Иисус е пре­да­ден и за­ло­вен. 

В Гет­си­ма­ния е и дру­га све­ти­ня – гро­бът на све­та Бо­го­ро­ди­ца. Над не­го е из­диг­нат храм и го­ля­мо стъл­би­ще ви сва­ля в на­о­са, къ­де­то е ка­мен­но­то ло­же, при­е­ло тя­ло­то на Бо­жи­я­та Май­ка. На то­ва мяс­то, след ка­то е пог­ре­ба­на от апос­то­ли­те, тя­ло­то й се въз­на­ся на не­бе­то и от­но­во е съ­е­ди­не­но с ду­ша­та й. Зад гро­ба, кой­то ед­нов­ре­мен­но е и цър­ко­вен ол­тар, вър­ху спе­ци­а­лен пос­та­мент е ико­на­та “Св. Бо­го­ро­ди­ца Йе­ру­са­лим­с­ка” – съ­ща­та, ко­я­то гос­ту­ва у нас през 2000-та го­ди­на и пре­диз­ви­ка не­ве­ро­я­тен нап­лив от вя­рва­щи.          

Най-въл­ну­ва­щи­ят за хрис­ти­я­ни­те мар­ш­рут в Йе­ру­са­лим без­с­пор­но за­поч­ва при ня­ко­гаш­на­та рим­с­ка кре­пост Ан­то­ния – до Лъв­с­ка­та пор­та, се­вер­но от Злат­на­та. По вре­ме­то на Иисус то­ва мяс­то е из­вън очер­та­ни­я­та на ев­рейс­кия Йе­ру­са­лим. Тук след би­чу­ва­не­то на Спа­си­те­ля Пи­лат оп­рав­да­тел­но си из­ми­ва ръ­це­те и Го осъж­да на смърт чрез раз­пъ­ва­не. На то­ва мяс­то се из­ди­га храм, в чий­то ку­пол е изоб­ра­зен го­лям тръ­нен ве­нец – спо­мен за Хрис­то­ви­те стра­да­ния. От тук тръг­ва “Виа до­ло­ро­са” – Пъ­тят на Стра­да­ни­е­то или Пъ­тят на Кръс­та. То­ва е тяс­на, ка­мен­на ули­ца, чес­то пре­ми­на­ва­ща в стъл­би­ща, осе­я­на със сер­гии и ма­га­зин­че­та, в ко­и­то шум­но се пред­ла­га вся­как­ва сто­ка и су­ве­ни­ри – две хи­ля­ди го­ди­ни след Хрис­та шу­мо­те­ви­ца­та в Йе­ру­са­лим е все съ­ща­та. А меж­ду сер­ги­и­те – раз­лич­ни  по го­ле­ми­на па­рак­ли­си и цър­к­ви. Със спе­ци­ал­ни зна­ци са от­бе­ля­за­ни мес­та­та, къ­де­то е спи­рал Хрис­тос по пъ­тя към Гол­го­та – съх­ра­ни­ли па­мет­та за пос­лед­ни­те ми­го­ве на Спа­си­те­ля, за стра­да­ни­я­та Му и за ве­ли­ка­та Му лю­бов към све­та. Вто­ра­та спир­ка е там, къ­де­то Иисус взи­ма кръс­та Си, чет­вър­та­та на­пом­ня за пос­лед­на­та сре­ща с Май­ка Му, пе­та­та бе­ле­жи мяс­то­то, къ­де­то Си­мон Ки­ри­не­ец по­е­ма кръс­та, за да по­мог­не на Иисус...

“Пъ­тят на Стра­да­ни­е­то” свър­ш­ва в цър­к­ва­та на Бо­жи гроб. Обик­но­ве­но пок­лон­ни­ци­те най-нап­ред се спи­рат на “Пло­ча­та на по­ма­за­ни­е­то”, ко­я­то е точ­но сре­щу вхо­да. Но за да из­вър­ви­те це­лия кръс­тен път на Спа­си­те­ля, тряб­ва пър­во да се от­би­е­те в дяс­но от вхо­да. Мал­ка ви­та стъл­ба ще ви из­ка­чи на Гол­го­та - въз­ви­ше­ни­е­то, къ­де­то е раз­пъ­нат Иисус. Тук са 11 и 12 спир­ка от “Виа до­ло­ро­са”. Пре­ди 2000 го­ди­ни мяс­то­то е би­ло из­вън Йе­ру­са­лим, в не­пос­ред­с­т­ве­на бли­зост до сте­ни­те му. От да­ле­че ска­лис­ти­ят ве­нец на хъл­ма при­ли­чал на чо­веш­ко че­ло и за­то­ва го на­ри­ча­ли Гол­го­та – т. е. лоб­но или чел­но мяс­то (на ста­рос­ла­вян­с­ки лоб е че­ло). За да раз­бе­ре­те кол­ко е бил ви­сок хъл­мът тряб­ва да сле­зе­те до ар­мен­с­ка­та цър­к­ва и да се из­ка­чи­те об­рат­но – тук пре­ди две хи­ля­до­ле­тия е би­ло под­но­жи­е­то на хъл­ма.

Стък­ле­на вит­ри­на пок­ри­ва къс раз­це­пе­на ска­ла от Гол­го­та – еван­ге­ли­е­то раз­каз­ва, че ко­га­то Иисус из­дъх­ва на кръс­та, зе­мя­та се раз­т­рес­ла и ска­ли­те се на­пу­ка­ли. До та­зи ска­ла е мяс­то­то на най-ве­ли­ка­та жер­т­ва в ис­то­ри­я­та на чо­ве­чес­т­во­то. Пок­лон­ни­кът ко­ле­ни­чи под ма­лък ол­тар и мо­же да до­кос­не ска­ла­та, в ко­я­то е сто­ял за­бит кръс­тът с раз­пъ­на­тия Хрис­тос. Точ­но тук не­вин­на­та кръв на Спа­си­те­ля по­пи­ла в зе­мя­та, за да об­но­ви све­та от нед­ра­та му. Под хъл­ма Гол­го­та в да­леч­ни биб­лейс­ки вре­ме­на е пог­ре­бан Адам – Хрис­то­ва­та кръв дос­тиг­на­ла че­ре­па му и та­ка пър­ви­те хо­ра би­ли оп­рос­те­ни, а чо­веш­ки­ят род – из­ку­пен.

След Гол­го­та дру­га стъл­ба ви връ­ща на “Пло­ча­та на по­ма­за­ни­е­то” – тук съг­лас­но древ­ния юдейс­ки оби­чай тя­ло­то на Иисус е по­ма­за­но с бла­го­во­ния и за­ви­то в бял плат. След ко­е­то е пре­не­се­но и по­ло­же­но в из­се­че­на наб­ли­зо скал­на гроб­ни­ца. Ня­кол­ко мет­ра след Пло­ча­та – в  ля­во от вхо­да – и вие сте пред за­вет­на­та цел на пок­лон­ни­ка хрис­ти­я­нин - Бо­жи гроб!  

Еван­ге­ли­е­то раз­каз­ва, че Иисус е пог­ре­бан на­бър­зо в скал­на гроб­ни­ца­та, ко­я­то Не­го­ви­ят спод­виж­ник Йо­сиф Ари­ма­тейс­ки  бил пред­ва­ри­тел­но при­гот­вил за се­бе си. След ра­зо­ря­ва­не­то на Йе­ру­са­лим от рим­ля­ни­те през 70 г.  Гол­го­та и Гро­бът Гос­по­ден пос­те­пен­но би­ли зат­ру­па­ни. Ед­ва през IV в., след ка­то ца­ри­ца Еле­на пра­ви ек­с­пе­ди­ция, за да от­к­рие кръс­та и гро­ба на Хрис­та, две­те све­ти­ни са раз­к­ри­ти от­но­во и пре­вър­на­ти в хра­мо­ве - пре­ус­т­ро­я­ва­ни и съ­е­ди­не­ни впос­лед­с­т­вие. Цър­к­ва­та на Бо­жи гроб всъщ­ност пред­с­тав­ля­ва един ог­ро­мен хра­мов ком­п­лекс, поб­рал под общ пок­рив хъл­ма Гол­го­та, Гро­ба Гос­по­ден и хра­мо­ве­те  на раз­лич­ни хрис­ти­ян­с­ки из­по­ве­да­ния – пра­вос­лав­ни, ка­то­ли­ци, ар­мен­ци, коп­ти. Бур­на­та ис­то­рия и чо­веш­ки­ят стре­меж към бла­го­ук­ра­ся­ва­не на те­зи най-ве­ли­ки хрис­ти­ян­с­ки све­ти­ни са за­па­зи­ли мно­го мал­ко от ав­тен­тич­ност­та им. И все пак, въл­не­ни­е­то е не­о­пи­су­е­мо…

Ос­нов­на­та част от хра­ма има кръг­ла фор­ма – сим­вол на без­к­рай­ност­та на Все­ле­на­та. В цен­тъ­ра на та­зи ро­тон­да е Гро­бът Гос­по­ден – оли­цет­во­ре­ние на Са­мия Бог - Тво­ре­цът в цен­тъ­ра на ця­ло­то си Тво­ре­ние. Ку­по­лът, кой­то се из­ди­га над ро­тон­да­та и Бо­жи гроб, е на­ре­чен “ом­ф­лос” – т. е. пъп и хрис­ти­я­ни­те смя­тат то­ва мяс­то за пъп, цен­тър на све­та.

Пред­две­ри­е­то на Бо­жи гроб е ми­ни­а­тю­рен па­рак­лис, на­ри­чан Цър­к­ва­та на ан­ге­ла. По сре­да­та има ма­лък ол­тар, в кой­то е вгра­ден къс от ка­мъ­ка, зак­ри­вал гроб­ни­ца­та. Вър­ху то­зи ка­мък же­ни­те, дош­ли да по­ма­жат тя­ло­то на мър­т­вия Иисус в не­дел­на­та сут­рин, ви­де­ли да се­ди ан­гел. От то­зи ка­мък той въз­вес­тя­ва на чо­ве­чес­т­во­то ве­ли­ка­та вест – “Хрис­тос Въз­к­ръс­на! За­що тър­си­те Жи­вия при мър­т­ви­те, ня­ма Го ту­ка?!” Вър­ху ол­та­ра в цър­к­ва­та на Ан­ге­ла вся­ка нощ се от­с­луж­ва све­та ли­тур­гия. Пър­ви да сто­рят то­ва имат пра­во пра­вос­лав­ни­те – пра­вос­лав­но­то бо­гос­лу­же­ние за­поч­ва в по­лу­нощ и за­вър­ш­ва към 3 сут­рин­та. След то­ва ид­ва ред на ка­то­ли­чес­ка­та ли­тур­гия, пос­ле  ар­мен­с­ка­та и т. н. От пред­две­ри­е­то се вли­за в съ­що тол­ко­ва мал­ко по­ме­ще­ние – тук през про­лет­та на 33-та г. мис­тич­но, не­пос­ти­жи­мо за чо­веш­кия ум ста­ва тайн­с­т­во­то, въз­вес­те­но от ан­ге­ла – ду­хът по­бе­жда­ва ма­те­ри­я­та, веч­ност­та - тле­ни­е­то. Спа­си­те­лят въз­к­ръс­ва! Ка­мен­но­то ло­же, вър­ху ко­е­то е ле­жа­ло тя­ло­то на Бо­га и къ­де­то три дни след раз­пя­ти­е­то Той въз­к­ръс­ва, е скри­то под пло­чи от бял мра­мор. Над не­го го­рят кан­ди­ла­та на всич­ки ве­ро­из­по­ве­да­ния, сто­па­нис­ва­щи Бо­жи гроб. Ако в хра­ма има мно­го пок­лон­ни­ци, чо­век има не по­ве­че от ми­ну­та, за да ко­ле­ни­чи и да се кон­цен­т­ри­ра в мо­лит­ва­та си. Но и то­ва не е мал­ко, за­що­то се е до­кос­нал до не­що, до ко­е­то се е до­кос­вал Са­ми­ят Бог – гро­ба Му, от кой­то про­дъл­жа­ва да из­ви­ра Бо­жи­я­та лю­бов и да съ­би­ра чо­веш­ка­та на­деж­да.