Някои монаси и енорийски свещеници, проявяват ревност не по разум като изискват духовните им чеда да им оказват пълно послушание, подобно на монасите в пустините. Те им внушават, че това е условие да се спасят и да изпълняват волята Божия. От друга страна, има немалко миряни, които желаят да се освободят от лична отговорност за решенията си и търсят на кого да поверяват избора си за важните и маловажни неща в живота си. В такъв случай говорим за патология на духовната връзка между духовния наставник и чедото му. Православното предание за послушанието е съвсем различно.Св. Игнатий Брянчанинов
Задължително условие за оказване на пълно послушание е намирането на духоносен ръководител, който ще може по волята на Духа да умъртви греховната воля на този, който му е послушен в Господа. И второ, ще му помогне заедно с греховната си воля да умъртви и останалите си страсти. Повредената природа и воля на човека го карат да клони към всички страсти. Следователно е видимо, че умъртвяването на една такава воля (което по величествен и победоносен начин извършва Светият Дух) не може да се осъществи чрез волята на един духовен водач, който самият е роб на страстите.
„Ако искаш да се откажеш от света и да се научиш да живееш в евангелската държава, - казвал св. Симеон Нови Богослов на монасите и послушниците – не предавай себе си на неопитен и изпълнен със страсти учител, защото тогава, вместо евангелския живот, ще усвоиш дяволския. Защото на добрите учители учението е добро, а на лошите лошо. От лошото семе се раждат растения, които винаги дават лоши плодове. Този, който е сляп, а се наема да води другите, е измамник, и които го следват ще паднат в капан. Защото по думите на Господа: Слепец слепеца води и двамата паднаха в ямата.
В друг случай този голям аскет съветва монаха да не върши нищо без благословията на духовния си отец, допълвайки, „но да постъпва така само ако знае, че духовният му отец е причастен на Светия Дух и че никога няма да му каже нещо противно на волята Божия, но винаги според своята харизма и според мярката на добродетелта на послушника ще му казва само неща, които са угодни на Бога и полезни за душата. Защото в противен случай ще се превърне в роб на човеци, а не на Бога”. (83 слово)
В този дух е и заповедта на апостола: „Не ставайте роби на човеци” 1 Кор. 7:23. Той заповядва дори робското послушание на робите към господарите им да бъде духовно, а не човекоугодническо. Като роби на Христа, които вършат волята Божия във всичко, което принася служба на човеците (Еф. 6:6). Гал. 1:10, Рим. 6:16
Старецът Порфирий
„Внимавайте при какви духовници отивате”
Един брат ми каза: Един път съпругита ми отишла при един много строг духовник, докато аз работех в провинцията и когато му изповядала една своя слабост, той й се развикал, уплашил я и след това трябваше да мине много дълго време преди да отиде пак на изповед. „Виждаш ли, му казал старецът, до какво води многото строгост? За това ви повтарям да внимавате при какви изповедници отивате, и ти, и жена ти, и децата ти, за да можете да говорите искрено. Защото тогава Бог прощава всичко и се развивате духовно.
„Някои изповедници вършат престъпление”
Вижте, чеда мои! Нашият Бог, за да възпита чедата, които Му вярват, обичат Го и Му служат, използва различни методи и планове. В плановете на Бога е и налагането на епитимии, които винаги целят спасението на душата ни. Това важи и за твоя случай. Ние не можем да променим или зачеркнем Божиите планове. Още по-малко можем да Му наложим това. Можем обаче да го умоляваме и да настояваме, и Той като човеколюбец може да чуе молитвите ни и да съкрати времето на епитимиите или дори въобще да го зечеркне. И едното, и другото е в ръцете Му. Ние ще го поискаме. Той ще го одобри. После, тези канони (за епитимиите) нямат характер на възмездие или наказание, но са възпитателни. Те нямат нищо общо с онези изповедници, които налагат епитимии при изповед и дали от неразумна ревност, дали от незнание, ги превръщат в наказание, без да разберат, че по този начин извършват престъпление, а не правят добро. Във всеки случай аз често им казвам и повтарям: Не големи наказания. А добри съвети. Защото големите наказания захранват оня (дявола) с голяма клиентела. А той само това чака. И винаги са отворени обятията му да ги приеме. И им обещава гори и планини.
За това, чедо мое, е нужно да си много внимателен като си избираш изповедник. Както търсите най-добрия лекар, така правете и като търсите изповедник. И двамата са лекари. Единият на тялото, другият на душата.
„Внимавай какво говориш на изповедника”
Мисли какво говориш на духовниците, при които се изповядваш. Защото те не знаят всичко. Трябва да са много мъдри, разсъдителни и опитни. Да имат Божия дух, за да решат проблемите, които имаш. Тук, естествено нямам предвид простите и ежедневни грехове, които вършим всички, но сложните духовни въпроси като умната молитва, изкушенията на лукавия и други. Когато си далеч от Атина и не можеш да идваш редовно тук, намери си някой добър изповедник, за да изповядваш греховете си. А каквото друго те вълнува като умната молитва или помислите, не споделяй се него, защото някои не знаят всичко и могат да те объркат. Ще идваш при мен и ще ми казваш тези неща. Из „Антология на съветите”, 2002 г.
За папския дух у някои свещеници
Един път разказах на стареца за един много „строг” изповедник, който отказа да благослови духовното си чедо да посети стареца Порфирий и да обсъди с него свой сериозен проблем. Случаят ми беше направил много силно впечатление и затова го споделих. Старецът поклати натъжен глава и измърмори: „Какво да кажеш? И е изповедник..” Правеше ми впечатление, че старецът Порфирий винаги беше много внимателен в преценките си за другите и особено, когато ставаше дума за свещеници, направили грешки. Вместо да го охарактеризир някак, той предпочиташе да ми говори непряко: „Знаеш ли, когато папският мисионер получи заповед за някоя мисия, той се качва на самолета в Рим и когато кацне в африканската държава, там отваря затворено писмо и прочита какво ще е делото, което трябва да изпълни, дори и да не е съгласен. При нас, православните, не става така”. Долу-горе разбрах какво искаше да ми каже. Не беше за първи път да срещам в православната Църква духовни ръководители, за щастие не много, които бяха вдъхновявани от папския дух. Които изискват изпълнението на заповедите им, без да се интересуват от вътрешните съпротивления на духовните си чеда. Те възпитават абсолютистко мислене. Понеже се страхуват от свободата, налагат дисциплина и не подозират, че православното послушание е плод на свободата. Не мина много време и тоталитарното възпитание на онзи духовник даде плодове. Неговото духовно чедо вече не искаше да се срещне със стареца и го обявяваше на всичките си приятели. Казах на отец Порфирий, когато се срещнахме пак: Мисля, че не идва при вас, не защото не иска, а защото изпълнява послушание към духовника си.
Старецът ме изненада, като ми отговори: „Спазва послушание, защото съветите на изповедника му удовлетворяват егоизма му”. За първи път чувах стареца да говори толкова открито за духовните грешки. Знаех, че не го прави, защото е засегнат. Старецът не призовавеше хората да го посещават. Той не искаше да печели последователи, а просто помагаше на тези, които търсеха помощта му в килията.
Откъс от книгата „Близо до стареца Порфирий” от Константин Янициоти, Превод от гръцки: Златина Иванова
