Въпрос на учениците на св. Максим:
Ако, според св. Йоан, роденият от Бога не върши грях, защото Неговото семе пребивава в него и той не може да греши (1 Иоан. 3:9), а роденият от вода и Дух (Иоан 3:5) е роден от Бога, то как ние, които сме родени от Бога чрез светото Кръщение, можем да грешим?
Отговор:
Двоен е образът на нашето раждане от Бога: единият дава на раждащия се постоянно присъстващата благодат на осиновяването в състояние на възможност; а другият привежда тази благодат в състояние на действителност и чрез нея преобразува нравствено цялото произволение на раждащия се човек по отношение на раждащия Бог. Първият образ на раждането от Бога съдържа благодатта в състояние на възможност, само във вярата, а другият образ на раждането е свръх вярата, по действено познание, което осъществява в позналия Бога божественото подобие на Познатия. У тези, в които се открива първият образ на раждането, все още присъства (разбира се, ако го пожелаят) възможността за грехопадение, защото тяхната воля все още не се е очистила от плътското пристрастие дотолкова, че да бъде определена от Духа за най-действително причастие на познатите божествени тайни. Защото Духът не ражда нежелаещата воля, но Той преобразува за обòжение само желаещата воля.
Този, който е причастен опитно на това обòжение, вече не може да отстъпи от него, щом веднъж го е познал реално на дело, и не може да се прилепи към нещо друго или към нещо, представящо се за него, подобно на очите, които, веднъж видели слънцето, не може по погрешка да припознаят слънцето в луната или звездите.
А тези, при които Светият Дух е приел при раждането им от Бога цялото произволение, преместил го е изцяло от земята на небето и по пътя на действителното и истинско познание е претворил ума им в блажените лъчи на Бога и Отца така, че този ум се смята вече за друг бог и изпитва по благодатно причастие онова, което се явява по същност (а не изпитва) Самият Бог – у такива хора произволението явно е станало безгрешно поради навика в добродетелта и познанието, защото те вече не могат да се отрекат от това, което са познали по опитен път. И така, макар и да имаме Духа на осиновлението (Рим. 8:15), Който е семе, което възпроизвежда у ражданите подобието на Този, Който го е посял, то доколкото ние не Му предаваме своята воля свободна от склонност и разположение към греха, то затова след раждането ни от вода и Дух ние съгрешаваме по свое желание. А ако ние съзнателно приготвим своята воля да приемем водата и Духа, то тогава тайнствената вода би извършила очистване на нашата съвест чрез действено любомъдрие и животворният Дух щеше да произведе у нас истинско съвършенство чрез опитното познание. По този начин всеки един от нас, които все още можем да грешим, остава преизпълнен с желанието доброволно да предаде себе си на Духа.
Превод: Златина Иванова
* Из книгата Въпросо-отговори към Таласий, по изданието на проф. А. И. Сидоров, 2003 г.
