Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)

От 26 до 29 май в Русе ще се състои Международна православна богословска конференция на тема „Църквата и съвременното общество“, която ще има за цел да сподели и направи достояние на обществеността опита на Православната църква в осмислянето на нейното присъствие в живота на съвременния свят.

Конференцията се провежда с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх Максим и Св. Синод на Българската православна църква и се организира съвместно от Русенска митрополия и фондация „Покров Богородичен“.

Църквата днес е притисната от две култури: от културата на традицията и от културта на (пост)модерността. Те са нейното предизвикателство и изкушение и представляват еднаква опасност за нея.

В културата на традицията всичко, което съществува, включително и вярата, черпи своята сила от миналото. Всичко в миналото е добро, а настоящето е лошо.

В противоположност на нея, (пост)модерната култура се показва като непрестанна промяна, постоянна новост и пълно скъсване с миналото. Постоянно се изисква от Църквата осъвременяване и модернизация.

БПЦ също се опитва да открие своето място в съвременния свят между традицията и постмодерността, но тя не може да стори това в пълнота, ако не общува пълноценно с другите православни църкви и с българското общество, в което тя изпълнява мисията си. От друга страна, обществото има очаквания от Църквата, каквито тя не носи в своята природа. Църквата живее в този свят, но не е от този свят. Тази истина обаче остава неразбрана поради две основни причини: първо, защото, гледайки от позиция на светскостта, обществото не намира достатъчен мотив да достигне до Църквата и нейната същност и второ, защото Църквата, от своя страна, не намира достатъчно оптимален начин да експонира своята мисия.

От друга страна, възможностите за вътрешноцърковен диалог също се нуждаят от обогатяване и разширяване, както и възможностите за по-интензивен диалог на Църквата с медиите и обществените институции – тема, обсъждана по време на конференцията „Сътрудничеството между Църквата и медиите“, организирана от Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ и фондация „Покров Богородичен“ през октомври 2004 г., в която участваха и представители от Русе.

В Русенска епархия в последно време се наблюдава засилен интерес към Църквата, особено от страна на младите хора. От няколко години вследствие от поредица беседи и дискусии, и с помощта на двете нови издателства „Омофор“ и „Праксис“, както и на Атонския манастир „Зограф“, които предлагат задълбочена църковна литература, в Русе се формира богословско отношение към много важни за живота в Църквата теми като: Църква, Евхаристия, енория и енорийски живот, диаконична работа и пр.

В същото време сред християните битува традиционализъм, формализъм и ритуализъм, на които се държи като на чист извор на православната традиция. Това поражда индивидуализъм, разделение, разногласия и съблазън за обществото, поради което то не достига до истинския опит и живот в Църквата.

Задълбоченото обсъждане на тези теми и проблеми, които засягат не само църковния живот в Русенска епархия, но и БПЦ, както и православието в целия модерен свят, с участието на архиереи, богослови, както и на авторитетни представители на други поместни църкви ще помогне на християните да доосмислят своя живот в Църквата и да се ориентират към светоотеческата традиция. Вече започнат, този диалог ще сподели и популяризира опита на Православната църква и ще разкрие нейното присъствие в съвременния свят.

Всичко това ще привлече вниманието на обществеността както в Русе, така и в България към живота на Църквата и нейното място в съвременното общество. Международното участие ще потвърди съпричастността на другите православни поместни църкви, както и на обществата, в които те служат, с това, което се случва  в България.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/qp 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен