Нашият сътрудник Ивайло Иванов издаде нова стихосбирка със заглавие „Песен за бащите на прехода”. Авторът я определя като „сатира, карнавал, буфонада”. Процентът на „чистата лирика” обаче също не е малък. За стихосбирката си Ивайло Иванов казва: „Една от многото истории на душата ми, на фона на социалните девиации и преобразования през последните двадесет години у нас. Книга, стягаща примката на хоризонта като конвулсии на водни кръгове около душата ми. Обратното броене на надеждата. Абортиралото време на прехода. И краткия ми вик на погнуса, протест и проклятие срещу тези, които узакониха този начин на живот в България. И фокусът на снопа от лъчите над обикновения човек. Българска провинция ражда неповторим манталитет и множество демони, но тя поражда и незабравимите „провинциални празници” и пародиите от „Любовници на Духа”, и специфичната оптика на несъприкосновението, от чийто зрителен ъгъл нещата могат да се наблюдават спокойно и относително по-чисто. Книга, чрез която действителността се огъва в посока на сърдечно-емоционалното, привлечена от болките и страховете на душата ми...”
Предлагаме на читателите на Двери едно от стихотворенията от най-новата книга на Ивайло Иванов:
ВЪТРЕШНА ВСЕЛЕНА
Случайно днес останах в свойта стая,
като затворник във килийка прашна,
и вгледан през решетката на залеза,
аз спомних си за всички „политически”!...
Ако сами са в свойта единочка,
не виждам как властта ще ги прекърши,
защото Бог така ни е устроил,
че винаги във себе си да бъдем
най-малко двама. В диалог мисловен
със свойто Алтер-его на сърцето си.
Какво богатство е психическият опит!...
По цели дни беседваш сам със себе си,
обмисляш, правиш планове, пътуваш,
твориш, мечтаеш, спориш, фантазираш!...
Критикът Тончо Жечев бе нарекъл
общението между хората „Съкровище”,
но бе пропуснал да допълни и това, че
съкровище е общуването и със себе си.
Щом умен си – не ще ти бъде скучно,
и дваж по-интересно – с Тончо Жечев!...
Завърта се небето като шатър
в провинциален, пъстър панаир
и твоят ум върти на въртележката
децата на илюзиите твои!...
Би трябвало за всички тези празници
да славим (Тончо?) с ласкава признателност.
И да сме Му по детски благодарни
за тревненското четене в духа ни!...
И славим Го, най-вече с артефакти,
като по правило, творени в самота.
Но щом размислим, тия артефакти
рискуват да мутират във роптание.
Нима не ни е (Той?) създал с такава
богата мисъл и душевност, имаща
обемите на вътрешна Вселена?
Защото знаел е, че Космосът самотен,
ведно със тясната килийка на планетата,
за нас, децата негови, поетите,
затвор ще бъде, глух и доживотен!...
Стихосбирката можете да намерите в големите книжарници на страната ни. Два цикъла от книгата са публикувани тук:
http://www.litclub.bg/library/nbpr/iivanov/praznici/index.html
http://www.litclub.bg/library/nbpr/iivanov/lubovnici/index.html
Случайно днес останах в свойта стая,
като затворник във килийка прашна,
и вгледан през решетката на залеза,
аз спомних си за всички „политически”!...
Ако сами са в свойта единочка,
не виждам как властта ще ги прекърши,
защото Бог така ни е устроил,
че винаги във себе си да бъдем
най-малко двама. В диалог мисловен
със свойто Алтер-его на сърцето си.
Какво богатство е психическият опит!...
По цели дни беседваш сам със себе си,
обмисляш, правиш планове, пътуваш,
твориш, мечтаеш, спориш, фантазираш!...
Критикът Тончо Жечев бе нарекъл
общението между хората „Съкровище”,
но бе пропуснал да допълни и това, че
съкровище е общуването и със себе си.
Щом умен си – не ще ти бъде скучно,
и дваж по-интересно – с Тончо Жечев!...
Завърта се небето като шатър
в провинциален, пъстър панаир
и твоят ум върти на въртележката
децата на илюзиите твои!...
Би трябвало за всички тези празници
да славим (Тончо?) с ласкава признателност.
И да сме Му по детски благодарни
за тревненското четене в духа ни!...
И славим Го, най-вече с артефакти,
като по правило, творени в самота.
Но щом размислим, тия артефакти
рискуват да мутират във роптание.
Нима не ни е (Той?) създал с такава
богата мисъл и душевност, имаща
обемите на вътрешна Вселена?
Защото знаел е, че Космосът самотен,
ведно със тясната килийка на планетата,
за нас, децата негови, поетите,
затвор ще бъде, глух и доживотен!...
Стихосбирката можете да намерите в големите книжарници на страната ни. Два цикъла от книгата са публикувани тук:
http://www.litclub.bg/library/nbpr/iivanov/praznici/index.html
http://www.litclub.bg/library/nbpr/iivanov/lubovnici/index.html
