Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (54 Votes)

koimisi theotokou 13121 1Вече е станало неотделима съставка от последованията в чест на св. Богородица през Богородичния пост изпълняването на така нареченото „Последование на надгробния плач“ по подобие на Надгробния плач към Господ Иисус Христос. Това последование е станало любимо на много хора или по-точно – фолклорен придатък.

По повод на това нововъведение, което съдържа голяма степен на своеволие и затова предизвиква значително литургическо объркване, ще отблежим следното:

1. По правило тези похвални песни – и това е известно на свещениците – не са включени в официалните разпоредби на типика за празника Успение на Пресвета Богородица. В типика на Великата църква (Константинополската патриаршия – бел. ред.) се отбелязва следното: „На места, ... уж за по-голяма слава и чест на св. Богородица, се пеят така наречените похвални песни на св. Богородица по подражание на същите към нашия Господ, които се пеят на утринната на Велика събота (изпълняват се във Велики петък вечерта – бел. ред.). Великата църква, като осъжда всяко нововъведение, плод на погрешна ревност, макар и то да става в чест на св. Богородица, официално отхвърля тези неща и дори строго ги забранява“ (Типик на Великата църква, с. 306, бел. 4). И в „Диптиха“ (годишния календар на Гръцката православна църква с типикарски указания за всеки ден – бел. ред.) от 2008 г. пише: „В типика, който е в употреба (ТВЦ, с. 306, бел. 4), когато говори за т. нар. похвални песни за св. Богородица, нарича ги нововъведения, плод на погрешна ревност, и не разрешава тяхната употреба“ (Диптиха от 2008 г., бел. 186).

Свещеният Синод на Гръцката църква още в 1865 г. издава следното окръжно, с което взима становище срещу последованието на надгробния плач на св. Богородица, който се определя като „чужд обичай“, и забранява разпространяването му.

„Окръжно 135

Изх. № 4319 / Атина, 21 август 1865 г.

За забрана на Надгробния плач за празника на Успение Богородично

До Високопреосвещените йерарси в държавата

Преди няколко години Синодът беше уведомен, че в някои от Цикладските острови се е промъкнало и се пее по време на празника Успение Богородично на 15 август последованието на Нагробния плач по подражание на изпълняваното в нощта на Светия и велик петък. И понеже това последование е необичайно и напълно чуждо на цялата православна Източна Христова църква, нито е разрешено, нито е признато някога, Синодът го забрани, като поръча на съответните йерарси как да постъпят.

А понеже неотдавна Впр. Каристийски епископ издаде в брошура този Надгробен плач за Успението на св. Богородица и понеже от някого това може да се сметне като показващо, че Синодът приема и одобрява този, както се каза, чужд обичай, затова, като Ви съобщава това, (Синодът) Ви нарежда да не разрешавате въвеждането му във Вашата пастирска област; ако все пак някъде се е промъкнал, да възпрепятствате по-нататъшната му употреба. Църквата от край време е уредила свещените последования през цялата година и песнопенията, които се пеят на Успението на пресветата наша Владичица Богородица, са твърде умилителни и няма нужда от други, съставени според волята на когото и да било.

 Атински Теофил, председател

Месинийски Прокопий

Монемвасийски и Спартенски Дионисий

Наксоски Партений

Секретар (архимандрит) Кирил (Херонидис)“.

Подобно окръжно издава и Константинополската патриаршия 15 години по-късно:

За чуждите на типика разпоредби и за т. нар. Надгробен плач към св. Богородица

Преподобнейши и благочестивейши свещеници, които пеете в храм .........

С настоящото наше писмо привличаме вниманието ви за колкото е възможно по-точно и буквално спазване на типика на Великата Христова църква при изпълняваните от вас свещени обреди и последования, като избягвате по всякакъв начин да пеете и въвеждате разпоредби и обичаи в свещените последования и обреди, които не се съдържат в типика на Църквата; и строго се забранява да се изпълнява надгробното последование на празника Успение Богородично, както имат обичая да правят някои от свещениците. Ако се узнае, че не се спазва разпоредбата на типика на Великата църква, а вместо него се въвеждат и изпълняват други обичаи и обреди, или че се изпълнява надгробно последование в празника Успение Богородично, ще бъдете сметнати за непокорни към църковните разпоредби и съответно отговорни пред Великата църква.

Бъдете здрави в Господа.

В Патриаршията, 11 август 1880 г.

Велик протосингел (архимандрит) Атанасий

Дори и в типика на Георгиос Виолакис има бележка под черта, с която се привлича вниманието върху новопоявилото се явление и се препоръчва да се избягва извършването на такова последование. „Веднага след катавасията на Песен 9 някъде, където този празник се отбелязва тържествено, има обичай за уж по-голяма прослава и чест на св. Богородица да се пеят т. нар. похвални песни към св. Богородица по подобие на онези към нашия Господ, които се пеят на утринната на Велика събота. Великата църква, която осъжда всяко нововъведение, плод на погрешна ревност, макар и правено в чест на св. Богородица, ги отхвърля официално и дори строго ги забранява“.

И в типика на Георгиос Ригас няма никакво сведение за последованието на Надгробния плач за св. Богородица.

2. Похвалните песни към св. Богородица първоначално се пеят, както изглежда, в Йерусалим, на гроба на Божията майка – нещо, което е в сила и днес. В определен момент те са „преминали“ на гръцките острови – отначало на Додеканезите и вероятно първо на Патмос. През последните години те станаха „мода“ и в останалата част на Гърция, защото това последование се харесвало на „благочестивото изпълнение“, което искало и зрелищно последование! Трябва обаче да ни занимае сериозно въпросът, че както в Света гора, това изключително Богородично място, така и във Вселенската патриаршия (да не забравяме, че Константинопол е градът на св. Богородица) не се изпълняват похвалните песни към Божията майка.

Нямаме едно завършено изследване, за да знаем кога точно са въведени похвалните песни – безспорно най-напред в Йерусалим. Ако обаче си помислим, че и въвеждането в типика на похвалните песни на Велики петък трябва да е станало в средата на 15 век, тогава похвалните песни в чест на св. Богородица трябва да са написани по-късно. Митрополитът на Стара Патра Дионисий I е написал такова последование в 1541 г. В съответното си типикарско указание той подчертава, че последованието на похвалните песни към Пресвета Богородица се пее, както и онова към Иисус Христос (на утринната на Велика събота), след Песен 9 и преди ексапостилария в деня на празника Успение Богородично. Следователно похвалните песни не трябва да се пеят, когато някой си пожелае, както става днес в много райони на Гърция.

3. Във въпросните похвални песни е липсвало предание за „тялото“ на Пресветата Дева и за лития с него. Митрополит Дионисий на Стара Патра през 1541 г. го пише ясно: „След като предварително се украси аналоят, се поставя светата икона на Успението на св. Богородица“. Следователно „тялото“ си е нововъведение и изопачение.

Обобщавайки, можем да кажем следното:

1) Забраната от страна на Вселенската патриаршия и Гръцката църква е ясна;

2) Конкретният обряд има ясен поместен (йерусалимски) произход, извършва се на гроба на св. Богородица и нека си остане там. Там наистина той има смисъл и стойност. На друго място вече ги губи. Плащаницата на св. Богородица и носенето ѝ представляват богослужебно прекаляване, тъй като е известна само една плащаница – тази на Господа. Но похвални песни са писани и се изпълняват и при други случаи, например в чест на Светия кръст и пр. Трябва ли обаче да правим и на него плащаница?! Добре е да останем при древните и истински предания, дори когато това означава да се лишим от едно зрелище. Така или иначе Великата Христова църква е ясна по въпроса;

3) Йерусалимският типик наистина се е наложил навсякъде. Но в определени случаи е необходимо внимателно да се самоограничаваме, като разграничаваме поместните обичаи.

4) Едно по-въздържано последование в рамките на литията на вечерната без кувуклии (дървен свод върху четири колонки над масата с плащаницата – бел. ред.) и шествия, които напомнят на Велики петък, може би биха били поносими.

Превод: Иван Ж. Димитров


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wr3uu 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.

Св. Игнатий Богоносец
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.