Мобилно меню

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (54 Votes)

prodosiaПредателството на приятел – страшна случайност или вероятна закономерност? Психологът и психотерапевт Марина Филоник се опита да състави психологически портрет на Юда Искариот и да разбере какво в човешката душа може да стане предпоставка към предателство.

Интересно, че обикновено словосъчетанието Велика Сряда не предизвиква кой знае какъв отклик у много вярващи. Къде-къде повече се обсъждат и активно се преживяват Велики четвъртък, Велики  петък, Велика събота и, най-накрая Великден – Светлото Христово Възкресение.

Този ден обаче – Велика сряда – според преданието е определил много събития в библейската история. Това е денят на предателството на Юда, когато той се решава и отива при първосвещениците в храма, както пише Евангелието, „за да им Го предаде” (Марк 14:10, 43–46).

Мнозина от нас познават болката от предателството и заедно с това ни се струва, че точно ние не сме способни на нещо подобно като постъпката на Юда. Неговото предателство обаче не е било страшна случайност, гръм от ясно небе.

Може да откроим редица фактори – вероятно закономерни предтечи на това решение, които биха могли закономерно да доведат до това решение. И най-важният от тях се отнася до проблема за ценността на личните отношения, в които хората се срещат с реалния Друг, а не със своите представи, продиктувани и от мотива за получаване на определена изгода от общуването. И това може да се отнася до най-различни предателства, също и в нашия живот.

Нека се вгледаме в личността на Юда. Да разгледаме внимателно неговия портрет и може би ще познаем много от себе си в него.

За по-нататъшни размишления ще бъдат използвани и някои текстове от утренята на Велика сряда.

1. Йерархия на ценностите. Сребролюбие

Често, когато искаме да разберем личността на някой човек, трябва да вникнем какво е важно за него, с какво живее, какво изповядва. Когато говорят за личността, психолозите имат предвид йерархията на ценностите на човека. Евангелието повествува, че Юда „беше крадец (той държеше ковчежето и крадеше от онова, каквото там пускаха)” (Ин. 12:6).

Гръцкият текст позволява тълкуване, според което текст думата „носил” може да се преведе като „крал”. Много сме слушали за сребролюбието на Юда. Действително, парите явно са имали за него особено важно значение, както виждаме, например, в 12-а глава от Евангелието от Йоан: „защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси? Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец”.

Възможно е той сериозно да е бил погълнат от алчност, и затова „ненужното харчене на мирото”, изливано от Мария да го е възмущавало. Лесно е да предположим, че парите за Юда са приоритетна ценност, макар той самият явно да не го осъзнава (нерядко нашите дълбоки ценности не са осъзнати).

Възможно е Юда да е искал да следва Иисус, само защото е видял Неговата популярност и е пресметнал, че може да извлече изгода от пожертвованията, събирани за групата. За отношенията на Юда с Христос ще кажем отделно по-нататък, засега е важно да обърнем внимание, че навярно тъкмо желанието за изгода е бил водещ мотив за Юда да следва Христос. А нашите мотиви какви са?

О, как си заслепен от сребролюбието, нечестиви Юдо! Заради него ти забрави това, на което беше научен – че дори целият свят не струва колкото една душа. И ето, сам надяна си бесилото поради отчаяние, предателю! Пощади душите ни, Христе Боже, и ни спаси!

От този текст виждаме, че ценностите, за които говори Иисус, не са станали ценности на Юда, затова той лесно „изпада в забвение”. Ценностите, заемащи най-високо място в йерархията, често определят избора на човека.

В стихирата на Велика сряда четем следното: „Завистта не умее да предпочита полезното”. Колко често, макар да знаем, че нещо е полезно, но не го избираме, тъй като това знание не е станало наша вътрешна реално действаща ценност, дори ако ценността е изповядвана.

Понякога ние също се безпокоим за пари. И ни е много трудно да се доверим на Бог, макар Той да ни призовава тъкмо към това, също и в Проповедта на планината, когато говори за птиците небесни, дето ги храни Отец, за криновете, които Той облича по-красиви от Соломон.

„И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? …защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде” (Мат. 6:31-33). Това е посочване на принципната йерархия на приоритетите, към която ни призовава Спасителят. Юда не я е усвоил. А нима ние сме я усвоили? Често недоволстваме, все ни е малко, все нещо не е като хората. Колко е трудно да се доверим на Отца, да Му повярваме най-сетне, че Той действително се грижи за нас.

512-600x4212. Желание за изгода от отношенията, включително от близостта до фигура с авторитет и власт

Може да се каже, че освен желание да получи материална изгода от следването на Иисус, Юда е имал надежди, свързани с очакването на Месия, Който, както са мислели много хора по онова време, ще премахне римското робство и ще застане начело на народа на Израел.

Вероятно Юда отдавна е размишлявал, че Иисус се е оказал не такъв, какъвто Го е виждал. Той се оказал слаб, влязъл в Йерусалим, възседнал осел, като на всички показвал мирните си намерения.

Мнозина изследователи смятат, че Юда е принадлежал към зилотите, които с оръжие в ръце са искали да свалят властта на римляните. Именно заради проявите на зилотите римляните са наложили постоянен контрол над подчинената територия на евреите. Зилотите на свой ред са чакали месията, който ще освободи евреите от римляните.

Но… Той не се оказал този, когото очаквали… И тогава Той не е нужен, тогава е лесно да Го предадеш, ако мотивацията на предишното общуване е била свързана с желанието за близост до фигурата на властта. Може би Юда се е надявал да получи изгода от общуването с Христос като бъдещ цар, политически лидер. Можело е да разчита да получи добра позиция в средата на новия управляващ елит след възцаряването на Иисус. Но преди Великата сряда той неведнъж е показвал с думите си, че отива на смърт, а не към политическа революция.

Нерядко и днес срещаме подобна логика: докато си силен (богат, умен, авторитетен, здрав и т.п.), аз съм с теб, а ако си слаб и безпомощен (загубил си пари, длъжност и т. п.), ако от тебе не мога да получа вече някаква изгода, за какво си ми потрябвал тогава?

При подобни отношения самият човек и непосредственото общуване с него не е ценност, затова е относително лесно тези отношения да бъдат предадени. Като например при съпружеска изневяра, когато мъжът си хваща любовница, понеже жена му вече не го привлича сексуално.

Важна е не жената, а какво мога да получа от нея. Щом това го няма, трябва да се намери нов обект за удовлетворяване на потребността. Но това става възможно само тогава, когато човекът не представлява ценност за другия – той е средство, а не цел. И тук минаваме към следващата точка:

3. Когато е важно само онова, което Той може да даде, тогава няма знание за Него Самия

И така, вероятно Иисус до голяма степен е бил за Юда средство за получаване на определени облаги и това е направило възможно предателството. Има вероятност, макар Юда да е избран от един от дванадесетте ученици, той да не е вярвал в божествеността на Христос, тоест не Го е познал, не е разбрал Кой е.

В Евангелието виждаме много примери, когато образовани и почитани хора, наред с книжниците и фарисеите, учители на закона, не са могли да познаят Христос, дори при относително близко общуване с Него, след като виждат Неговите чудеса. Докато хората от низшите слоеве на обществото по онова време, неуките и грешниците (митарите, блудниците) или пък жените неведнъж са познавали, че Той е Син божи. А тъкмо онези, които не са могли да се срещнат с реалния Иисус, не са видели неговата същност, лесно заменят възгласа „Осанна!” с „Разпни Его!”.

И днес има реална опасност да се окажем в един кюп с фарисеите, които са живели праведно, всичко са спазвали и изпълнявали, били са сигурни в правотата си и накрая са се решили на убийството на Христос, защото не са Го познали.

И Юда е предал, по-скоро защото не е познал Христос, виждал е в Него средство, своего рода обект, така и не е бил способен да срещне реалния Иисус, макар толкова време да вървял до Него. Онези, които са виждали в Него конкурент и опасна фигура, решават да Го отстранят чрез метода на убийството („няма човек – няма проблем”) – те също едва ли са разбирали Кой е Той. Защото ако разбираха, всичко ще щеше да е различно.

Подчинените изпълнители, реализирали непосредствено заповедта за разпъването на кръст, едва ли са мислели със собствената си глава (каквото им заповядват, това и правят). И едва ли изобщо са се интересували наистина Кой стои пред тях. Римският воин Лонгин е рядко, макар и не единствено изключение.

Закхей „искаше да види Иисуса, кой е Той” (Лука 19:3), и ние знаем какви са били плодовете на такава мотивация. А ние стремим ли се „да видим Иисус, Кой е Той”? Или това, както и на Юда, не ни е толкова интересно? Жените, които са успели да Го обикнат приживе, преди разпятието, първи тичат към гроба въпреки силния страх и реалната опасност. Защото им е бил важен Той, Той Самият. Невъзможно е да обикнеш някого, когото не познаваш - те са успели да Го познаят.

След това Петър, изповядващ преди Иисус като Син на Бог (Мат. 16:16), ще се затича към онова място, защото също му е важен Той Самият. И Иисус след Възкресението, след като приготвя на брега на Тивериадско море закуска на учениците си, ще попита Петър само едно нещо, най-важното – не за неговото отричане и не за греховете му – ще попита трижди: „Обичаш ли Ме?” (Йоан 21 гл.). А да обичаш е невъзможно, без да познаваш.

Юда не е притежавал най-важното – знанието за Този, с Когото толкова дълго е ходил заедно и съответно любовта към Него. Защото е трудно да си представим, че може да познаваме Христос и след това да не го Обичаме. Любовта и познанието са много тясно свързани. Както казва апостол Йоан: „всякой, който люби, е роден от Бога и познава Бога” (1 Йоан. 4:7).

"Докато грешницата носеше миро, ученикът се сговаряше с беззаконниците. Тази се радваше, губейки драгоценото миро, а другият бързаше да продаде Безценния. Тази разпознаваше Владиката, а онзи се отдалечаваше от Владиката. Тази познаваше свободата, а Юда ставаше завинаги роб на врага. Страшно дело е небрежието и велико - покаянието. Дарувай ми го, Спасителю, Който пострада за нас, и ни спаси" (стихира на утринната на Велика сряда).

Мария „разпозна своя Бог” и чрез това получи освобождение, а Юда се отдели от Господ и стана раб на врага. Това е много важна закономерност. Ние получаваме свободата чрез познанието на Бога и приближаването към Него, в близките отношения с Него. Вярно е и обратното – като се отделяме от Него, губим свободата, връщаме се в робството.

Отхвърлил заради злато близостта Христова, Юда дойде при беззаконните началници и ги попита: „Какво ще ми дадете, за да ви предам по вашето желание Христа, Когото търсите?”. Пощади душите ни, Христе Боже, и ни спаси!

Оказва се, че когато няма близост, когато тя е отхвърлена, а значи я няма и ценността на онзи, с когото няма такава близост, е много лесно да се предадеш на нечия воля. А може би има още един начин да прехвърлиш отговорността: видиш ли, аз предавам не по собствено желание, а по ваше.

Така е постъпил Юда. Кой е бил Иисус за Юда? Има различни кандидати за отговор, част от които сме посочили, но е важно, че Той не е бил за него Този, Който е наистина, не е бил самоценната Личност за него. А Кой е Иисус за мене? За какво ми е Той?

4. Желанието да вземаш, а не да даваш. Неблагодарността

В богослужебните текстове  на Велика сряда много внимание се отделя на Мария, често нейният образ се противопоставя на портрета на Юда. Мария щедро излива скъпоструващо миро, раздава онова, което притежава (паралел с лептата на вдовицата), а Юда го е грижа за парите.

Изглежда той е свикнал да взима, а не да дава, макар и да се прикрива с благочестиви намерения (по-добре тези пари да се дадат на бедните). Това пак се случва, защото той не разбира, Кой стои пред него и какво става сега (подготовка към смъртта и погребението).

Беззаконствах повече от блудницата, Благий, и потоци сълзи съвсем не Ти принесох, но молейки се в безмълвие пред Тебе падам, целувайки с любов Твоите пречисти нозе, та да дариш като Владика опрощение на дълговете на мене, който Ти зова, Спасителю: „Избави ме от моите скверни дела!”

За човек, свикнал да получава, нерядко е трудно да благодари, по-често все времето не стига и той е недоволен, въпреки че взима каквото иска. Юда диша благодатта – дълго време се е намирал до Христос, но остава неблагодарен.

Оказвайки се неразумен и лукав завистник, коварният Юда оценява достойния за Бога дар, заради когото бе опростен дълга на греховете, търгувайки с боголюбезната благодат. Пощади душите ни, Христе Боже, и ни спаси! Слава Тебе, Боже.

Нагласата към това да вземаш, а не да даваш, поражда алчност и завист. Човек, който е свикнал да споделя, е склонен да завижда по-малко. Защото по себе си знае колко много самият той получава, давайки. Но да даваш може само тогава, когато имаш, обаче това е тема за отделен разговор, както и нездравата, невротичната жертвеност. Христос казва: „милост искам, а не жертва” (Мат. 9:13) – доброволно да дадеш, а не изкуствено да изстискаш от себе си онова, дето го нямаш.

5. Лъжа, страх, лицемерие

Юда притежава една важна черта – мисли едно, а казва друго, както виждаме това например в 12 глава на Евангелие от Йоан, когато Мария излива мирото и отрива нозете Му с косите си, а Юда, както вече казахме, се прикрива зад благочестиви намерения (крие се, както някога Адам), за да скрие истинската си мотивация.

Той казва: „защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси?” (Йоан 12:5). По-нататък четем: „Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец (той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха)” (Йоан 12:6).

В този епизод виждаме проявата на лукавство, лъжа заради желанието да изглеждаме по-добри, отколкото сме всъщност. Какво стои зад това? Страх – страх да кажеш честно, страх, че другите ще видят какъв си наистина, да премълчиш истината за себе си (някога Адам се е уплашил и се е спотаил, не се е решил честно да се разкрие пред Бог).

Юда осъзнава, че мотивите му не са читави и едновременно иска да изглежда добър, както бихме могли сега да кажем. Вътре тече конфликт: от една страна се борят алчността и желанието за пари, от друга - желанието да изглежда прилично.

Не му стига мъжество и решимост – да каже „не” на своето сребролюбие и да премълчи, или пък честно да се признае, че иска да има повече пари. И може би второто би било дори по-добре от лицемерното преструване на това, което не си.

Интересно, че даже предателството на Юда е пронизано с лицемерие: той не предава направо, а завоалирано – с целувка.

Писанието нерядко ни призовава към искреност и цялостност – единство на мислите, чувствата, действията. У Юда не намираме това. Преди всичко, поради страха, който тласка към лъжата и лицемерието. А на нас стига ли ни смелост да бъдем искрени и честни? Като за начало поне пред себе си и пред Бог…

6. Самотата на Юда

От гореизложеното може да се предположи, че на такъв човек му е трудно да бъде в близки отношения, в отношения на любов, и тогава може да се говори за самотата на Юда. Истинската близост е невъзможна, когато има страх от откриване, когато са надянати маски, както е описано в точка 5.

Когато е дошло времето за Тайната вечеря и всички са седнали (по-точно – възлежали), Юда станал и си тръгнал и това не учудило никого, тоест вероятно се е случвало и преди, затова учениците не се смутили. Имал ли е Юда някакви отношения в общността? Отношения на любов с онези, на които би могъл да дава и с които да споделя? А какви са нашите отношения с близките?

7. Юда не е имал близки лични отношения с Иисус

Ние вече отчасти говорихме за това. На Юда не само не му достига вяра в Христос, той също не е имал или почти не е имал лични отношения с Него. За това свидетелстват няколко момента:

1) Той ходи заедно с Него три години и така и не е разбира, че Той не е Месия, който ще дойде с меч (на кон, а не на осел).

2) Самият факт на предателството говори затова. Трудно ни е да си представим, че може по този начин на предадеш Оногова, с когото си имал лични близки отношения, Когото добре познаваш. Нерядко предателството на Юда е сравнявано с предателството на Петър. Но Петър, вместо да избяга в най-отговорния момент, както са направили всички други ученици, се е подложил на най-сериозната опасност и, разбира се, се е страхувал много. Движен от почти животински страх за живота си той се отрича, тоест преструва се, че не познава Христос. Но това е съвсем друга ситуация, други са мотивите и формата на предателството е друга.

3) Невстъпване обратно в отношения след предателството. Когато ни е важен човекът (вж. т. 3), ние се стремим да възобновим отношенията с него, да се примирим с другия. Петър прави това, а Юда не.

А какво означават за мене отношенията с Христос? Има ли ги? Какви са те?

8. Невъзможност на поемеш отговорност за греха си. Невъзможност да си простиш чрез опрощението на Христос

Когато е дошло времето да поеме отговорност за греха тоест: а) да назове греха, б) да признае честно, че го е сторил; в) да се покае; г) да дойде при Христос, за да се изповяда и поиска прошка; д) да предаде греха си на Бог; е) да вярва в пълното опрощение, тоeст да може да приеме това опрощение – какво прави Юда? Снема отговорността от себе си  – хвърля сребърниците. Петър вярва във възможността за своето опрощение, а Юда – не. Навярно затова за Петър са принципно важни отношенията с Христос, а за Юда те не са представлявали голяма ценност.

От т. 3 (няма знание за Иисус), т. 5 (лъжа, страх, лицемерие) и т. 7 (няма близки отношения с Него) произтича невъзможността да признае своята вина и да позволи на себе си да срещне опрощението на Христос, а чрез него да прости на себе си. Това повлича Юда към самоубийство.

Нерядко ни е по-лесно да простим на някого другиго, а не на себе си. Трудно ни е да приемем опрощението, да позволим на Бог да ни обича, защото самите ние често се отнасяме лошо със себе си. Но това в същото време може да ни попречи да бъдем близко до Христос, Който иска да ни прости, за да възстановим с него близките отношения. Защото за Него те със сигурност са ценни. Ценни ли са те за нас? Дотолкова, че да сме готови с лекота и радост да приемем Неговото опрощение, само и само да бъдем с Него?

превод: Анна Георгиева

Източник: Правмир


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/warkq 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Блажен оня човек, който е достигнал състояние на бодърстване или се бори да го постигне: в сърцето му се образува духовно небе – със слънце, луна и звезди.

Св. Филотей Синаит
   

Нов проект

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

Какво представлява проектът?

За кого е предназначено изданието?

Kое прави това издание различно?

Как можете да помогнете:

Карикатура на седмицата