Във Велико Търново за трета поредна година се организира и протече едно от знаковите събития за съвременното българско богословие – научният семинар по систематическо богословие и християнска философия. През изминалата седмица в продължение на три дни, от 19 до 21 септември, бяха поставени на дискусия редица въпроси, отнасящи се към темата на тазгодишния семинар „Личността в православното предание“. Организатор на тази международна академична проява е Центърът по Систематическо богословие към ПБФ на ВТУ „Св. Кирил и Методий“ и ВТУ чрез научен проект „Богословски и философски идеи във византийското и балканско културно пространство (VII-XII век)” с научен ръководител доц. д-р Марияна Булева и координатор доц. д-р Свилен Тутеков. В семинара участваха богослови и философи – преподаватели и докторанти от България, Сърбия, Гърция и Македония. Специален гост на събитието беше проф. Николаос Лудовикос.
„След преживените десетилетия на отричане ролята на личността и подчиняването й на колективизма, православното богословие днес е изправено пред предизвикателството да актуализира светоотеческото наследство при интерпретирането на този ключов проблем“ – мотивира избора на темата на семинара доц. Мариян Стоядинов. В същото време той посочи, че съществуват множество рискове при говоренето за личността – след отричането й от колективизма, идва обратната реакция - да се обективира личността и да се изключва общността“.
Според един от организаторите на този академичен форум доц. Свилен Тутеков темата за личността се вписва в съвременния контекст на модерната антропология и това е призмата, през която може да се осмисли цялата хуманитаристика: „Християнската антропология трябва да бъде освен всичко друго и културно и социално ефективна, т.е. да открие хоризонт, през който да се осмислят социалните проблеми, проблемите на етиката и психологията, да даде същинската истина за човека и да бъде критика на културата. Темата за личността е алфата и омегата на цялата антропология“. Представителите на Търновската богословска школа настояха, че от особена важност при интерпретирането на тайната на личността е литургичния опит на Църквата. „Църквата е онова пространство, в което се създават автентични отношения между истински свободни личности. В съотношението на диалогично общение човек се проявява като уникална личност доколкото проявява своята другост във взаимното отдаване и споделяне на любовта. Затова Църквата е утробата, в която се ражда събитието на личността, Църквата е мястото и начинът, по който човешката личност се разкрива в изцяло диалогично отношение с другия, т. е. като жертвено съществуване със и заради другите“ - заяви пред репортера на „Двери“ доц. Тутеков.
Високият стил на богословско-философския дискурс беше зададен още през първия ден от семинара с първия доклад, изнесен от проф. дфн Калин Янакиев на тема „Богословски аспекти на човешката личност”. Проф. Янакиев представи философските интуиции към тайната на човешката личност с характерната за неговия изказ респектираща ерудиция. Той говори за личността като „тайна на призива“, за личния призив към човека да бъде „ти“ и затова, че личността е именно извикването на човека като битие, което да бъде „ти“ в общение с Бога. В заключение той призова участниците към преоткриване на „екзистенциално диалогичната библейска антропология, която единствено може да разкрие тайната на личността“.
Сръбският богослов и свещеник ас. Вукашин Миличевич в доклада си на тема „Политическите свободи и свободата на личността” направи критичен прочит на официалния документ на Руската православна църква за достойнството, свободата и правата на човека. Той изрази несъгласието си с некоректното, според него, дефиниране на понятието „свобода“ в разглеждания документ. Основната теза, защитавана от младия сръбски богослов гласеше, че свободата на избор не може да бъде откъсната от онтологичната свобода на човека, която го прави личност, както в исторически, така и в есхатологичен аспект.
Докторантът от Софийския университет дякон Сава Кукудев говори за „Личност и дар в перспективата на Божествената Литургия”. От неговия доклад стана ясно, че тайната на личността може да бъде разбрана само като дар в контекста на евхаристийното отношение между Бога и човека, което се проявява в Божествената литургия. Тази тема беше продължена по своеобразен начин от докторантът от Белградския университет Боян Божкович в представения от него доклад „Личност versus благодат”. Той акцентира върху нуждата от синтез между православното учение за личността и учението за нетварните енергии.
На другия ден от научния семинар проф. дфн Георги Каприев от Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ в доклада си „Личност? Ипостас и природни енергии” постави въпроса доколко е легитимно съвременното богословие да използва понятието „личност“, което е продукт на съвременното философско и психологическо мислене. Той направи важни историко-философски препратки към патристичните текстове и откри пред богословите предизвикателството за коректно дефиниране на понятието личност в съвременния контекст.
Оживена дискусия предизвика докладът на сръбския свещеник и богослов Александър Джаковац, който говори за „Христологическата персоналогия в богословието на св. Максим Изповедник”. Неговият акцент падна върху начина, по който христологията на св. Максим Изповедник може да предложи решения за съвременната богословска антропология. Докторантът от Софийския богословски факултет Стоян Танев предложи сравнителен преглед на възгледа за личността в богословското творчество на Думитру Станилое и митрополит Йоан Зизиулас. Той открои разликата в подхода на двамата емблематични за ХХ век богослови по въпроса за отношението личност – природа, който е основен за съвременната християнска антропология.
В доклада „Умът на отците като хабитуален критерий на богословската рефлексия”, изнесен от доцент д-р Милан Джорджевич от Скопския университ бяха разгледани непроменливите и променливи фактори на християнската аскетическа практика, изразена в понятието „умът на отците“, кореспондиращо с концепта хабитус. Македонският учен разграничи дискурсивните елементи на Преданието: Св. Писание и Правилото на вярата (догматите), разкриващи смисъла си в литургичния опит, който е хабитуалния критерий на всяко едно богословско творчество. Философските и богословски затруднения при изразяването на мистичното съзнание бяха засегнати в следващия доклад „Богословието на личността и антропологическият апофатизъм”, представен от доц. д-р Свилен Тутеков от ПФБ на ВТУ. Той постави въпросa за апофатическото измерение на богословската теория за личността като гарант, че богословското мислене може да включи всички пластове от дискурса. Според него има нужда от една „апокатафатика“, която може да позволи да се богословства в „един инклузивен и всеобхватен модел на антропологическо мислене“. Богословието има нужда от апофатизъм, за да си дава сметка, че личността не е концепт и идея, а жива реалност, която може да бъде позната само в литургичния опит и то като тайна. В полето на философията съществуват интуиции, които са изпреварили богословието, но богословието херменевтически завършва говореното за личността.
Докторантът Димитър Златев от Православния богословски факултет на Търновския университет направи сравнителен прочит на възгледите за личността при архимандрит Софроний Сахаров и религиозния мислител Николай Бердяев, като релефно откри тематичните сходства и смисловите различния при тях. На историческия фон на ХХ век той показа как богословието творчески взаимства от темите и езика на съвременните философи, за да артикулира чрез тях непостижимата истина за личността, открита в литургичния и молитвено аскетичен опит на един подвижник като архимандрит Софроний.
За „Евхаристийната ипостасология в богословието на Пергамския митрополит Йоан Зизиулас” говори докторант Игор Коцич от ПФБ на ВТУ „Св. Кирил и Методий“. Той представи учението на митрополит Йоан Зизиулас за преобразяването на човека от биологична към еклисиална и есхатологична ипостас, като настоя, че в него няма противопоставяне между личност и природа и че истината за личността се открива единствени във връзка с есхатологията. Последният доклад на 20 септември беше на магистъра по богословие от Македония Кире Траянов, който постави проблема за корените на конфликта между авторитет и свобода и за преодоляването на тази дихотомия в живота на Църквата.
Организаторите на семинара предоставиха предвиденото време за доклади през третия ден - 21 септемри на специалния гост на научния семинар проф. протопрезвитер Николаос Лудовикос, ректор на Висшата църковна академия в Солун. Проф. прот. Николаос Лудовикос е един от най-значимите изследователи на св. Максим Изповедник и на съвременната еклисиология и антропология. Пред аудиторията той определи себе си като представител на второто поколение след големите богослови на 60-те години на ХХ век - Христос Янарас и митр. Йоан Зизиулас, които поставят темата за личността като основна за православното богословие. В изложението си проф. Лудовикос направи критичен анализ на четирите основни категории, които съвременното православно богословие на личността откроява: 1). екстатичност - природа; 2). отношението личност-природа; 3). другостта, 4). волята. Професорът показа едновременно уважение към постиженията на предходното поколение православни мислители и творческото продължаване в изследването на личността в контекста на предизвикателствата, които философията, антропологията и психологията поставят през ХХI век. Той изтъкна колко важна е органичната връзка между богословската теория и пастирската практика, които в своето единство имат за цел осъществяването на човека като личност в живота на Църквата.
В рамките на семинара освен интересните доклади след всеки тематичен панел се разгаряше оживена дискусия с не по-малко значение от самите доклади. Правеше впечатление добронамереният тон, аргументираните изказвания, отговорното отстояване на позиции и желанието на участниците да търсят плодотворни решения по възникналите дискусионни въпроси. В хода на дискусиите се откроиха следните важни акценти за съвременното богословско мислене за личността: нуждата от завръщане към екзистенциално-диалогичната библейска антропология (проф. Калин Янакиев); нуждата от вярно следване на светоотеческото богословие и ясно артикулиране на православното схващане за личността в един съвремен контекст (проф. Георги Каприев); нуждата от творчески диалог със съвременната философия и науки за човека; нуждата от постоянно преосмисляне на основните антропологични понятия; нуждата богословието да изгражда един инклузивен и всеобхватен модел на антропологичното мислене за личността (доц. Свилен Тутеков); нуждата да се подчертае диалогичния и кинониен характер на личността (проф. Николас Лудовикос) и нуждата да се осмисли истината за личността в контекста на църковния литургичен опит.
Снимки: Никола Владиков