Мобилно меню

4.3918918918919 1 1 1 1 1 Rating 4.39 (74 Votes)
Ваше Светейшество,
Ваши Високопреосвещенства,
Високопреосвещени Пловдивски митрополит Николай,
Досточтими отци, госпожи и господа!
          
На Месопустна неделя, когато Православната църква припомня на вярващите Страшния Христов съд, Св. Синод направи, надявам се, една праведна отсъда, избирайки единия от двамата кандидати в митрополитската надпревара за Пловдивска епархия. Нека да е честит изборът на новия Пловдивски митрополит!

Като дългогодишен църковен служител, но и като директор на Дирекция “Вероизповедания” на Министерския съвет съм проследил досега поне петнайсетина митрополитски избора. Но това е първият избор, придружен от такава всеобща радост: радват се както тия, от които довчерашният епископ си тръгва, така и ония, при които отива. Много радост! Нека да е за хубаво, както казва народът!

Блаженопочиналият Пловдивски митрополит Арсений си отиде преди четири месеца. Днес е 122-ият ден от кончината му – Бог да го прости! Знайно е, че той беше добър учител – мой и на мнозина тук: на едни в семинарията, на други в служението им, на трети в духовния живот, на четвърти – в правилното решаване на висшите църковни дела. И едва ли ще е почтително към паметта му днес да се говори за друго, освен за достойното му заместване. Не е моя работа като висш държавен служител и правителствен представител на това официално и вълнуващо тържество, да влизам в подробности, нито дори да споменавам отбелязваните от средствата за масово осведомяване и от представители на църковната общественост нарушения на устава на БПЦ около заместването на покойния Пловдивски Арсений с нов митрополит на тази древна, славна, важна и съблазнителна за някои катедра. Убеден съм, че Св. Синод има съзнание за своята отговорност за спазването на устава на БПЦ и си е направил изводите.

Пак в споменатите си качества ще се въздържа да повторя онова, което Вие, Ваше Светейшество, Българският патриарх, отправихте като пожелания и съвети към новоизбрания член на Св. Синод, на върховното управление на БПЦ. Това са съвети, които се отнасят към чистото духовното служение на новоизбрания митрополит. А в тази област той едва ли би приел съвет от мирянин, пък бил той и негов бивш учител.

Но ще се спра на онази страна от бъдещото служение на митрополита, която излиза от обсега на чисто духовните му дейности и която има отношение към държавната власт, съответно към българското общество. Като функция, производно на волята на народа властта заедно с народа, с цялото българско общество е заинтересована вероизповеданията (като вярващи и като ръководства) да спазват законите на страната, да не създават напрежения в обществото, а обратното - да спомагат за мирното съжителство на гражданите в отечеството ни от различен етнос и с различни вероизповедания.

Пловдивска епархия обхваща прекомерно голяма площ от страната ни, на която живеят хора от различни вероизповедания: православно, мюсюлманско, католическо, протестантско, армено-григорианско, израилтянско и др. И както беше казал един предишен митрополит от тази епархия на новохиротонисан епископ, че “онова, което беше позволено на архимандрит (имя рек), не е позволено на епископ (имя рек)”, ще кажа и аз: което беше търпяно при софийския викарий, едва ли ще бъде търпяно при пловдивския митрополит! Надявам се, че няма да се градят стени на междуконфесионална омраза, нито ще се подкопават добрите народностни традиции на търпимост към различните по вяра, традиции на добросъседство с вярващи и невярващи. Защото не забравяйте, че тези традиции са градени от народа, но за тях имат голям допринос и поколения пловдивски йерарси.

Софийският викарий можеше и да не показва християнска любов към всички клирици и миряни в епархията. Не беше фатално, защото липсата на любов се възпълваше всякога от преизобилната бащинска любов на Светейшия патриарх и Софийски митрополит. Но в Пловдивска епархия няма друг (освен Един Бог!), който да възпълва нуждата от бащинска любов към обичащи и необичащи владиката, към постъпващите правилно и неправилно, към силните и слабите във вярата и нравствеността. Архиереят носи цялата отговорност и за наказанието, но и за любовта. И се надявам, че тук новият митрополит ще проучи още по-добре и ще приеме съветите на св. апостол Павел към учениците му Тимотей и Тит, поставени от него за епископи.

Стопанските и управленските дела на един митрополит винаги са от голямо значение. Сред тях е и грижата за храмовете и манастирите, повечето от които са паметници на културата. Правителството чрез своя бюджет заделя средства, които през последните пет години, при благосклонното отношение и на Народното събрание, неколкократно се увеличиха. Но основната грижа за тези храмове и манастири си е на собственика – в случая БПЦ. Това трябва да се има предвид и да се търсят собствени източници за строежи и ремонти. Свещеници са споделяли в дирекцията, че много средства отиват в неправилна посока, включително и в техни ръце, а храмовете се рушат! Изводът трябва да си е ваш.

Налага се да спомена и един друг въпрос: за трудово-правните отношения между митрополита и свещенослужителите и църковнослужителите в епархията. През последните години поради известните на всички ни финансови затруднения на БПЦ някои юридически съветници на църковното началство излязоха със становища, че тези отношения не били трудови, което е абсурд. Засегнатите се обръщат към Дирекция “Вероизповедания” и към Министерството на труда и социалната политика, за да търсят правата си като граждани на нашата правова държава. Не засягам въобще каноническата страна на тези отношения, която е безспорна. Но не бива да се мисли като в отминали епохи, а трябва да се знае, че щом едно църковно началство подписва заповед за назначение и определя съответно възнаграждение, отношенията са и чисто трудови. Доколкото ми е известно, досега в Пловдивска епархия не е имало напрежения от такъв род. Но все пак си позволявам да подчертая това, защото не е добре да се стига до съдебни спорове, излагащи авторитета на ръководството на БПЦ.

Обществото очаква много от БПЦ и в социалната област: не непременно да осигурява материални средства, а да показва грижа и топло, християнско отношение, да се застъпва пред имащи и пред разпореждащи се с благата. В богатата на материални източници Пловдивска епархия това предизвикателство е добра възможност за изява на новия митрополит и искам да вярвам, че там нещо ще започне да се случва.

И така, ще си позволя да завърша с един античен призив към стремящите се да извършат достойни подвизи: “Hic Rhodos, hic salta!” Т. е. “тук е Родос, тук скачай!” Или в нашия случай: епархията е пред тебе, Високопреосвещени владико, доказвай се пред Бога и пред народа! И колкото по-добре се представиш, толкова повече ще се радваме – всички и най-искрено!

Проф. д-р Иван Желев Димитров,
директор на Дирекция “Вероизповедания”
на Министерския съвет на Република България

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3w399 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.
Св. Макарий Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.