Въпрос на К. Каменов: Искам да ви задам този въпрос, понеже казват, че е полезно за тялото и дава добро здраве. Обаче всичките тези асани и дишания ме притесняват. Аз имам наднормено тегло и мисля да се запиша, но се чудя дали хата йога не е само на физическо ниво, както те казват или е форма на окултизъм. До какви промени води в тялото на този, който тренира, така че той се чувства толкова добре. Никъде няма единно мнение за това какво точно е хата йога - едни казват, че е на физическо ниво, други, че развива кунделини енергия в тялото. В крайна сметка, вреди ли занимаването с хата йога на вярата в Бог?
Отговаря Златина Иванова: Здравейте,В православието грехът не е непозволено (от Бога или Църквата) действие, а отдалечаване на човека от Бога. След грехопадението на първите хора ние всички се раждаме в такова състояние – отделени от Бога телесно и душевно. Хората от всички векове са чувствали това и чрез своите религии са се опитвали да поправят това състояние. По-примитивните религии са се стремели само да умилостивят безкрайно далечния Бог чрез различни жертвоприношения и ритуали, а по-развитите религии са се стремели да предложат на хората и някакъв път на вътрешно развитие, за да може човекът да преодолее чувството на духовен дискомфорт, което носи у себе си. Хата йога е една от съвременните системи, които предлагат на човека възможност да се справи със себе си, с противоборството на различните сили в душата си, с други думи предлага му начин да постигне хармония на духа и тялото си.
Само по себе си което и да било физическо упражнение не може да навреди на човека, а обратно – помага му, като освежава физическите му сили. Проблемът обаче е в това, какви надежди възлага на тези упражнения човек. А надеждите, които практикуващите хата-йога възлагат на заниманията си, са заложени във философската система на хата-йога. Наивно е да се заблуждаваме, че не става дума за религия, а просто за някаква система. Йога е част от религиозната система на източните религии, от т.нар. тантрическа цивилизация, колкото и многобройни разновидности да съществуват сред тях. Фактът, че не се говори директно за Бог, не променя нищо. Защото никоя религия не говори “просто за Бога”, а за взаимодействията между човека и Бога. И богът на всяка религия изисква от вярващия в него съответния духовен живот, който му осигурява вътрешно и външно благополучие. Хата-йога също предлага на “вярващия” в нея и жизнената сила на слънцето (ха) модел за телесно и душевно благополучие и създава своего рода “модел човек”.Пътищата към хармонизирането на човека, предлагани от хата-йога, радикално противоречат на православния път към хармонизирането на човека. Нека видим накратко къде точно е разминаването.
Един православен християнин би се изкушил от съвременната западна представа за хата йога като за вид гимнастика, чиято цел е съвършеното здраве. Един йога обаче ще ви каже, че това е повърхностно и неправилно. Всъщност здравето е само предпоставка към усъвършенстването на човека, а хата йога за посветените е само етап от цялото учение на йога. В Индия си има отделна наука, която се занимава със здравето и тя се казва аюрведа. А хата йога е разновидност на системата раджа йога, която преминава през степените на самовъздържание, самодисциплина, постигане на физическо здраве и жизненост, овладяване на ума и емоциите, просветление. Хата йога обещава да последователите си да постигнат баланс между противостоящите си начала на разума (ра) и емоциите (тха) чрез различни дихателни техники и упражнения. В основата на тази жизнена философия е, че оцелостяването на човека е заложено в самия него – стига той да усвои правилните техники на живота и да се научи да ползва правилно жизнената енергия в и извън него. Плодът е физическото здраве и спиране на вътрешното противоборство у човека. А за по-извисените духовно – просветлението на съзнанието.
Твърдението, че хата йога е чиста гимнастика без религиозни елементи е популизъм на разпространителите на йога у нас. Чрез тази лъжа те зарибяват хората с материалистично мислене, каквито са болшинството от съвременниците ни. Докато сред самите традиционни йоги хата йога е била много критикувана през вековете, като например от известния йоги и учен от 16 в. Виджняна Бхикшу. Той се счита за най-сериозния критик на тази система, като дори привържениците на хата йога признават, че "някои от неговите критики, особено срещу скритите магически тенденции, налични в този йогически подход, са несъмнено оправдани". Така че, хата йога насърчава последователите си към търсене на трансцедентни състояния - което в православната аскеза е царската порта, през която влизат у нас тъмните духове.
В основата на православната християнска философия е, че вътрешното противоборство у човека (в православната аскеза се говори за противоборство между емоции, воля, разум, желания и др.) се дължи на нарушаването на основния духовен закон, според който е създаден човек. А именно – да живее в онтологично, същностно единение с Бога, постигайки все по-съвършено единение с Него. Този духовен закон е бил нарушен от първородителите, и от тях всички сме наследили този начин на живот – автономен, отделен от естествения източник на живота, който е Бог. Няма начин това да не се отрази на човека – първата последица, за която всички знаем, е навлизането на смъртта в света, на непълотата, чиито прояви са болестите, гладът, жаждата и всеки недостиг и недъг на човешките дух и тяло. Хармоничната човешка личност се разпада на множество противодействащи си центрове, които се стремят към различни неща и така измъчват човека. Едно иска умът, друго чувствата, друго волята и т.н. Едно иска душата, друго тялото – в християнската литература могат да се намерят много описания на този конфликт. Колкото по-духовно чувствителен е човекът, толкова повече усеща болката, причинена от този дисбаланс. Това е повредената човешка природа, която носим всички.
Възстановяването на това единство в човека е постигнато от Христос. Самият Бог затова става човек, за да извърши това, което хората сами не биха могли да извършат. Да умре (като всеки човек) и да възкръсне, т.е. да победи смъртта (което би трябвало да направи човекът, но е възможно само за Бога). Освен тази най-голяма победа, Христос е осъществил и пълното хармонизиране на човешките сили – тяло, ум, воля, емоции. Нямало е противодействие и борба между тях. Можем ли да Му подражаваме ние? Не. Нямаме силата за това вътре в себе си – както твърди йога. Тогава? Невъзможното за човека, е възможно за Бога, казва Евангелието. Затова Христос ни оставя не учение, не морал, не жизнени техники, а Самия Себе Си. В най-голямото, непонятно за вселената тайнство – причастието. Безумно е, че толкова сме го обезценили, толкова сме свикнали с него, толкова невпечатляващи сме станали към неговата невъзможност – самият Христос да се дава на хората във вид на хляб и вино.
Когато вярващият се причастява с Христос, той става причастен (според своята духовна зрялост) на онзи живот на Христос, в който противоречията в човека не съществуват, а вместо тях е налице едно безкрайно съзряване и развитие на човека в Бога. По тайнствен начин Бог води човека към съзряване, чрез очистване на греха, който е основната повреда на душата и тялото ни. Христос дава на всеки толкова, колкото той иска. Един може да желае да освободи себе си от чувството за вина, което грехът поражда. За такъв е достатъчно да пази съвестта си чиста. Той малко иска, малко ще му се даде. Друг обаче се измъчва от своята разтерзаност, от повредената си човешка природа, от противоборството на човешките си сили – на него Бог ще даде повече, но и повече ще изисква. А трети, те са малцина – те страдат от живота си, отделен от Бога, и всячески се стремят да се съединят с Него, само и единствено от любов към Създателя си. На тях Христос дава най-много, съответно и пътят им е най-труден.
И така, за православието източникът за хармонизирането на човека не е вътре в нас, а е Христос, който става част от нас в св. Причастие. Без Бога е не само илюзия, но и лъжа да се твърди, че е възможно изцеляването на човека. В системата на йога грехът като фактор за човешкото разстройство почти не присъства, докато в православието е фундамент. Той не може да бъде неутрализиран с техники, а може да бъде опростен и действието му преустановено само от Бога, при желание за това от човека. Йога е монолог, православният път е активен диалог между Бога и човека. Всъщност, на един етап йога престава да бъде монолог и това става, когато чрез медитация човек започне да освобождава и просвещава ума и съзнанието си. Тогава в диалог с човека влизат онези сили, които са по-близко до неизлекуваната от благодатта човешка природа и това са тъмните духове. Техните възможности са неподозирани от нас, хората. В евангелието се казва, че пред човека те често се представят като ангели на светлината. Те могат да станат източник на големи промени и привидно положителни свръх-състояния, но това вече е път, който православният християнин никога не бива да поема, защото неговото крайно състояние ще бъде по-лошо от тези, които вършат това, без да са познали истинския Бог.
