Имам въпрос относно взимането на причастие и постенето. Болна съм от две генетични анемии - таласемия минор и глюкозо 6-фосфатна недостатъчност и не мога да постя, тоест, трябва да се храня пълноценно всеки ден. Има ли изключения за хора като мене или не?
Здравейте,Преди всичко, приемете топлото признание и радостта на екипа ни от вашия стремеж към истински благословен живот в Христос, който не може да е пълноценен без редовно участие в Неговите тайнства и на първо място - в причастието. Чрез него сам Спасителят живее в нас и ни прави участници в Своята вечност, дарява ни желание и възможност все повече да се уподобяваме на Него, в Неговата любов и святост, и също ни дава все по-реално осъзнаване на недостатъците ни, заедно с все по-истинско покаяние и стремеж към промяна.
Но както покаянието като нагласа и обръщане на живота не е изрично свързано с тайнството на изповедта в присъствието на свещеник, така и подготовката за приемането на Христос в причастието не е изрично свързано със специално постене преди това, с изключение, разбира се, на поста от каквато и да било храна и вода преди богослужението за онези, които могат да понесат това. Разбира се, ако дълго не съм се причастявал и изповядвал, аз няма как да засвидетелствам покаянието си пред Всевишния освен в тайнството на изповедта, също и ако съгреша тежко срещу Бога или Църквата, или пък срещу човек - дори и той да не знае...
С постенето обаче нещата не стоят по същия начин. Постенето наистина е силно оръжие в помощ на вярата, молитвата, бдителността и благочестието ни, защото ангажира и тялото ни и така цялата ни личност участва в новия живот. Но понеже тялото на всеки е с различни нужди и издържливост, постенето не бива да се налага с един и същ аршин на всекиго, особено пък принудително. Постенето е свободно участие в тази благословена практика на Църквата и нейната цел не е тормоз или изтезание, а както споменах - ангажиране в пълнота на личността ни.
За вярващите, които редовно се причастяват и участват в богослужебния живот на Църквата, няма никакви допълнителни условия за пост преди причастие освен участието в обичайните църковни пости (средите, петъците, четирите календарни поста и няколкото еднодневни поста през годината), естествено, съобразено с физическото и здравословното им състояние в момента. Никой не бива да очаква една бременна жена, още повече пък - една кърмачка, да пости наравно със здрав и силен младеж. Също и за болни хора или възстановяващи се след болест. Ако пък случайно духовник се опитва да налага еднакъв (или несъобразен) пост на всички, аз по-скоро ще остана с впечатление, че самият той иска да налага волята си и силно ще се усъмня в любовта му. Изграждането на мира в семейството също е по-важно според мене от някакво индивидуално следване на инициативи, което може да доведе до зловредни конфликти - особено когато човек живее с родителите си или със съпруг, който "има съвсем друга програма". Изобщо, благочестието ни не трябва да е "не по разум", нито пък като постижение заради самото постижение, а в любов към нашите ближни.
За всеки страдащ от някаква болест ежедневното понасяне на трудностите, ограниченията и несгодите от болестта може да допринася за духовното му израстване не по-малко отколкото постенето - за здравия човек. Разбира се, това понасяне е различно изпитание от поста, който като доброволно ограничение ни изгражда и допълнително, но ако човек с хронично заболяване се стреми и към такова участие в църковния живот, може спокойно да обсъди с духовника си някаква лека степен пост и да се консултира с лекаря си, доколко е препоръчително. Защото докато пълната строгост на постенето никак не е за всеки, то при почти всяка болест или немощ може да се прилага постене в поне някаква форма, което да изпълнява своята цел - да представлява участие на вярващия в съборната практика на цялата църква за ангажиране на цялата ни личност в духовния живот.
Конкретно за вашата ситуация - колко тежка всъщност ви е таласемията? Знаете, вариантът "минор" също има различни степени на тежест. Комбинацията на Г6ФД с таласемия наистина е рядкост, но според едно проучване отпреди няколко години при такива хора в Сардиния общият ефект от двете заболявания е просто сумарен от ефектите на всяко, а не като едното умножено по другото.
Чисто медицински погледнато, месото например е едно от нещата, от които човек може безпроблемно да се лишава отвреме навреме. В месото няма нищо допълнително, което да липсва в яйцата, млякото и млечните продукти, така че по отношение на качеството пълноценното хранене не означава задължително да се консумира месо. По отношение на количеството, белтъчините в яйчните белтъци, сиренето и кашкавала са поне колкото в месото или дори до няколко процента повече. За никой от витамините няма нужда задължително от месо, а освен това в църковната практика рибата и хайверът се считат за по-постни от млечните продукти, а мекотелите (миди, калмари, октоподи, охлюви), раците и скаридите - за съвсем постна храна.
Но както сигурно знаете, в християнския живот нещата често не могат просто да се поберат в определени графи, да не говорим за отмятане по списък, нито пък аз съм запознат с конкретното ви състояние, така че като едно кратко обобщение - да, естествено, че има изключения и това е важна част от богатството и красотата на православния опит. Помолете се, решете, дали с Божия помощ искате изобщо някаква лека степен пост, и обсъдете това с лекаря си и със свещеник, на когото имате доверие.
Чисто медицински погледнато, месото например е едно от нещата, от които човек може безпроблемно да се лишава отвреме навреме. В месото няма нищо допълнително, което да липсва в яйцата, млякото и млечните продукти, така че по отношение на качеството пълноценното хранене не означава задължително да се консумира месо. По отношение на количеството, белтъчините в яйчните белтъци, сиренето и кашкавала са поне колкото в месото или дори до няколко процента повече. За никой от витамините няма нужда задължително от месо, а освен това в църковната практика рибата и хайверът се считат за по-постни от млечните продукти, а мекотелите (миди, калмари, октоподи, охлюви), раците и скаридите - за съвсем постна храна.
Но както сигурно знаете, в християнския живот нещата често не могат просто да се поберат в определени графи, да не говорим за отмятане по списък, нито пък аз съм запознат с конкретното ви състояние, така че като едно кратко обобщение - да, естествено, че има изключения и това е важна част от богатството и красотата на православния опит. Помолете се, решете, дали с Божия помощ искате изобщо някаква лека степен пост, и обсъдете това с лекаря си и със свещеник, на когото имате доверие.
С пожелание за дръзновение и успешна година!
