Въпрос относно датата на Великдена

Датата на Великдена (Пасха Христова, т. е. празника на Христовото Възкресение) не е постоянна, понеже зависи от много менливи фактори.

По решение на І вселенски събор в Никея (325 г.) Пасхата трябва да се празнува в първия неделен ден след първото пълнолуние след пролетното равноденствие (то е астрономическа величина и се случва на 21 март, на няколко години веднъж – на 22 март), но не трябва да се празнува преди или заедно (в един ден) с юдейската пасха, защото Иисус Христос е възкръснал в “сутринта рано в първия ден на седмицата”, т. е. първия ден след юдейския седми ден, съботата. “А оная събота беше велик ден” (Йоан 19:31), т. е. първият велик ден на седемдневния празник Безквасници, който се наричал пасха в памет на избавлението на евреите от поразяването на всяко първородно сред хората и животните в Египет при тяхното бягство и се празнува от 15 (всъщност от залез слънце на 14) нисан до залез слънце на 21 нисан (пролетен месец по лунния календар у юдеите, съответно “плаващ” по отношение на нашия, слънчевия календар).

Както се вижда от определението на І вселенски събор, денят на Великдена се определя според показанията на лунния календар, а той не съвпада със слънчевия и това е главната причина за тази променливост на датите, свързани с него. Съответно по лунния календар се определя и юдейската (т. е. еврейската) пасха, в косвена зависимост от която светите отци са поставили деня на християнската пасха.

И така, да онагледим с пример: ако първото пълнолуние след 21 март се случи на 3 април и първият неделен ден след тази дата е 8 април, това ще и денят на християнската пасха. Ако обаче юдейската пасха се случи на 8 или на 9, на 10 и т. нат. април, тогава християнската пасха се отлага с един лунен месец (около 28-29 дена) и ще отиде в първия неделен ден след следващото пълнолуние (например 1 или 2 май, когато ще се пада следващото пълнолуние, което ще е след юдейската пасха). При хипотезата, че 8 април е бил неделя, то възможната дата за Великдена ще е 3 май.

Това за променливостта на датата на Великдена по начало. А относно несъвпадането с католическия Великден, който празник е валиден и за протестантите, а и за целия западен свят, оттам и за целия свят (без православните църковни общини по света), трябва да се знае, че католиците не се съобразяват с допълнителното изискване християнската пасха да не бъде заедно с или преди юдейската. Затова католическата пасха може да съвпадне в един ден с юдейската или дори да я изпревари.

Има още един усложняващ нещата момент: православната пасхалия (системата за изчисляване на деня на Великдена) се движи по стария юлиански календар, който не се съобразява с очевидните астрономически дадености и не приема, че пролетното равноденствие настъпва на 21 (22) март, а го “поставя” 13 дена по-късно! Това, разбира се, не е вярно от астрономическа гледна точка, но нима през лятното часово време се съобразяваме с астрономическите дадености?! Не, ние просто казваме: сега е 11 ч., а не 10, например, и така нататък. Последните две изречения са един жест на разбиране към неприемащите нуждата от астрономическо съобразяване на календара. Въпросът обаче е твърде сложен и го изоставям.

Искам все пак да изтъкна, че при това несъобразяване на пасхалията на православните с астрономическите дадености (тук новостилни и старостилни православни църкви са в синхрон) нашата пасха никога не може да се падне преди 4 април. Защото при “старостилната пасхалия” (терминът си е мой!) се приема, че пролетното равноденствие настъпва на 3 април, тогава се чака да настъпи първото пълнолуние и в неделния ден след него се поставя православната пасха – Великден, Възкресение Христово! Така например през 2010 година Великден ще е на 4 април.

За мнозина цялата тази сложнотия е излишна и не допринася нищо. Но това е друг спор. Важното е, че на фона на цялата сложност с изчисленията едва ли някой може да каже: тези са прави, а онези грешат. Единственото възражение, което изглежда логично за повечето православни (но пък други го отхвърлят категорично!), е: защо да не празнуваме заедно с целия свят деня на Христовото Възкресение, на Неговата победа над смъртта? На тази логика обаче се противопоставя и модерната, отвъдокеанска препоръка: Бъде различен! Бъди ти! (Be different! Be you!). Е, последното е повече на шега!

Наистина, на фона на толкова много различия от най-пъстър характер между хората в днешния свят различното празнуване едва ли е причина за съблазън. А и православните от различните поместни православни църкви празнуваме така наречените “постоянни” празници (на фиксирани дати) също на различни дати: Рождество Христово, Богоявление, Преображение, Успение Богородично и пр., но въпреки всичко сме единни във вярата и в практикуването й.

Та такива са нещата. И като си помисля, колко много хора по света въобще не празнуват и дори не знаят за Христовото Възкресение, различните му дати са наистина бял кахър.