Книгата Икони от Националния църковен историко-археологически музей (НЦИАМ) беше представена днес в Българската академия на науките. На представянето в Зала „Марин Дринов“ присъстваха митрополитите Великотърновски Григорий и Неврокопски Серафим, както и Мелнишки епископ Герасим – главен секретар на Св. Синод.
Сборникът е съвместно издание на Института за изследване на изкуствата при БАН и НЦИАМ при Св. Синод. Изданието е посветено на стогодишнината на музея и в него е обнародвана път най-голямата колекция от иконописни произведения в България, с над 700 фотографии и придружаващи ги научни статии. То е плод от тригодишен труд на голям екип от изследователи и се реализира с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ на Министерство на образованието и науката.
Националният църковен историко-археологически музей притежава най-голямата колекция от произведения на християнското изкуство в България. Сред тях са и иконите от Иконографския отдел на музея. Става въпрос за значителен по своите мащаби и разнообразие фонд, с хронологични граници от края на 13 до края на 20 в. Голяма част от тази колекция е съставена от иконописни произведения, които не са били експонирани, проучвани и публикувани. Във фонда са и едни от най-значимите образци на средновековното и възрожденското ни изкуство.
В изданието са включени 600 иконописни произведения, като голяма част от тях се публикуват за първи път. Те са представени в три големи раздела, включващи иконите от края на 13 до края на 17 в., тези от 18 в. и икони от края на 18 до края на 19 в. Оформени са и допълнителни тематични групи, представящи двустранните икони, руските икони и триптисите.
В изданието е използван иновативен подход, специално за Възрожденския раздел, като иконите от него са представени не само в хронологична последователност, но са подредени по поколенията зографи и тяхната родова обвързаност. Този подход е свързан със спецификата на музейната колекция, която съдържа икони от всички краища на страната, а и извън нея и на практика се явява представителна извадка за иконописната продукция в българските земи под османска власт от края на 18 и 19 в.