Излезе нова, допълнена карта на българските манастири, предназначена за български и чужди туристи. Изданието е на фондация „Корона и кръст“. Идеята датира още от 1992 г., когато излиза първата такава карта, и оттогава досега поради големия интерес претърпява три преработени варианта. Последното издание е луксозно и още корицата му грабва със снимката на прекрасната църква „Св. Георги Победоносец“ на Гложенския манастир. Картата предлага опис на български и английски език на включените манастири: в коя епархия, девически или мъжки, действащи или не. Отбелязани са и техните храмови празници, както и годината на създаването им.
Още за българските манастири и за новото трето издание на картата Български манастири научаваме от председателя на фондация „Корона и кръст“ Стефан Савов: „Изданието е нашата гордост. Отбелязали сме най-големия брой манастири, който е събиран като база данни в България. В картата фигурират двеста тридесет и осем манастира. В това издание сме включили и всичките двадесет и седем римокатолически манастира у нас“.
Още през вековете областта около София е била известна като Софийската Мала Света гора. Може би една трета от всички манастири в България се намират в Софийската епархия. Сред тези прекрасни духовни обители са Кремиковският, Сеславският, Драгалевският манастир и пр.
И нещо ново. За първи път в картата са включени и римокатолически манастири. Те са интересни както за българските, така и за чуждестранните туристи, тъй като досега не са включвани в опознавателните маршрути. „За православна страна като България броят на римокатолическите манастири е доста голям – двадесет и седем“, казва Стефан Савов. И добавя: „Този факт говори за равнището на религиозните свободи по нашите земи. Тези манастири се намират предимно в области, където е концентрирано населението, изповядващо римокатолицизма – областта около Пловдив, района на гр. Раковски (Южна България), по поречието на р. Дунав, Никопол, Белене (Северна България), а също и в София. Характерно за римокатолическите манастири е, че те са в самите населени места. Повечето са строени през 20 в., след Освобождението от османско владичество, когато българите вече не е трябвало да се защитават от нашествениците и да бягат в планините“.
„Един от основните въпроси, стоящ пред Българската православна църква, както и пред българските културни институции, е съхранението и реставрацията на тези св. обители, пазители на българщината през вековете. На картата могат да се видят около седемдесет недействащи манастира. Голяма част от тях са разбити и разграбени. Значителни усилия трябва да бъдат направени за тяхното реставриране и опазване. Разчитаме на благотворителността и на дарителството, а също и на програми по линия на ЕС“ – казва още г-н Савов и дава пример: през изминалата година по спечелен проект от Национален фонд „Култура“ е извършена реставрацията на част от храм „Успение Богородично“ на едноименния манастир от групата манастири от 17 в. в с. Арбанаси.
„Разбира се, нужни са още средства, за да бъде върнат красивият облик на тези български старини“ – допълва Стефан Савов. „Корона и кръст“ предлага и други издания, свързани с българското православие, като Калугерска кухня и пътеводителя Православна София. Фондацията е и една от структурите в България, специализирана в сферата на религиозния туризъм. Неин туристически продукт е поклонническото пътуване „Черноморски апостолски маршрути на св. Андрей“, което се радва на голям интерес както от българските, така и от чуждите пътешественици.
* Източник: Радио „България“
Излезе нова, допълнена карта на българските манастири, предназначена за български и чужди туристи. Изданието е на фондация „Корона и кръст“. Идеята датира още от 1992 г., когато излиза първата такава карта, и оттогава досега поради големия интерес претърпява три преработени варианта. Последното издание е луксозно и още корицата му грабва със снимката на прекрасната църква „Св. Георги Победоносец“ на Гложенския манастир. Картата предлага опис на български и английски език на включените манастири: в коя епархия, девически или мъжки, действащи или не. Отбелязани са и техните храмови празници, както и годината на създаването им.











