Мобилно меню

4.8875 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (80 Votes)

popmarinovДнес, 26 юни 2019 г., в Православния богословски факултет на Великотърновския университет „Св. Кирил и Методий“ бяха избрани професор по Св. Писание на Стария Завет и доцент по Св. Писание на Новия Завет. На две последователни заседания на научните комисии (наричани от закона „научно жури“ - 7-членно за избор на професор и 5-членно за доцент) бяха гласувани доц. д-р Димитър Маринов Киров да бъде преназначен за професор по Стар Завет и главен асистент протойерей д-р Павел (Павлин) Петров Събев да бъде преназначен за доцент по Нов Завет към ПБФ.

Тези процедури бяха уникални за факултета, защото за пръв път в неговата едва 28-годишна история се избира професор по Св. Писание на Стария Завет и доцент по Св. Писание на Новия Завет. При основаването на ПБФ през 1991 г. там започнаха да преподават професори и доценти от БФ на СУ „Св. Климент Охридски“, докато постепенно се подготвят местни кадри. За пръв път в комисията по избора участва и доцент по Св. Писание на Новия Завет от Шуменския университет „Еп. Константин Преславски“, който е местен кадър на ШУ – доц. ик. д-р Теодор Стойчев. При това трябва да се отбележи, че през последните 3-4 години ръководството на ВТУ беше спряло по икономически причини всякакви процедури по повишение в длъжност и така двамата университетски преподаватели едва сега можаха да получат отдавна заслуженото признание.

Проф. Димитър п. Маринов Киров е роден през 1955 г. Завършва Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София през 1985 г. и после докторира в Ленинградската духовна академия. От 1991 г. е назначен за асистент в новооснования ПБФ на ВТУ, където преподава вече 28 години като асистент, старши асистент, главен асистент и доцент по Св. Писание на Стария Завет. Възпитаник на видните български библеисти проф. протопрезв. д-р Николай Шиваров и проф. д-р Славчо Вълчанов, новоизбраният проф. Д. М. Киров не само се изгражда като специалист в старозаветната наука, но и става един от строителите на втория богословски факултет у нас. Бил е декан, заместник-декан, ръководител катедра във факултета, преизбиран многократно. Той е основател и един от най-дейните ръководители на младежкото православно християнско движение „Св. патриарх Евтимий“, благодарение на което в първите години след политическите промени у нас се ограмотиха християнски и се въцърковиха стотици български младежи, станали после клирици, университетски преподаватели, учители и преди всичко – добри православни християни. Множеството негови публикации, които са предимно в областта на старозаветната библеистика, са сигурен показател за утвърждаването му като учен, което даде основание на научното жури единодушно да гласува за назначаването му на по-високата длъжност професор.

Доц. прот. Павел Петров Събев е роден през 1973 г. Изучава богословие в БФ на СУ, а след това докторира по Св. Писание на Новия Завет в ПБФ на ВТУ, където от 2008 г. е избран за асистент по Нов Завет. Под ръководството на проф. д-р Емил Трайчев о. Събев усърдно се развива като учен-новозаветник и работи успешно като преподавател 11 години. Неговата успоредна работа като свещеник му помага да израсте не само като теоретик, но и като практик-библеист, който не остава само при текста на Писанието, но продължава неговото прилагане в проповедта и в цялостната си пастирска работа. Затова не е случайно, че една от книгите, които той публикува през последните години, е озаглавена Писание и проповед.

Неговото израстване в длъжност беше гласувано също единодушно от научното жури на днешното заседание.

Нека да пожелаем на проф. Киров и о. доц. Събев добри успехи в новите им длъжности за полза на родното богословие и на всички, които по един или друг начин се ползват от техните натрупани знания за Словото на живота.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/u4ddd 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Бог слиза при смирените, както водата се стича от хълмовете към долините.

Св. Тихон от Воронеж
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.