На 28 юни в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше защитена докторска дисертация на тема „Църквата и масонството в България през първата половина на XX век (богословско-апологетично изследване)“. С това завърши докторантурата на Диана Стефанова Костова, която под ръководството на доц. д-р Димо Пенков беше подготвила и дисертационния си труд. Прочетен критично и оценен от научното жури с председател доц. д-р Клара Тонева, този труд, заедно с успешно преминатата докторантска подготовка и изпити, даде основание за единодушното гласуване на журито: на автора да бъде предоставена образователната и научна степен „доктор“.
На 270 с. д-р Диана Костова разглежда зараждането и последващото развитие на отношенията между Църквата и масонството в България през първата половина на миналото столетие. Според автора основните причини за избора на тази тема е липсата на еднозначност по отношение на „свободното зидарство“ (българското съответствие на термина масонство) и развитието му през първата половина на 20 в. в България, и в частност на отношенията му с Българската православна църква в посочения период. Както и изразяваните мнения, че представители на православния клир, както и видни богослови се увличат по идеите му.
За съжаление, отбелязва авторът, Българската православна църква през разглеждания период не заема официална позиция и не изразява конкретно становище по отношение на свободното зидарство. Факт, който до голяма степен „затруднява неговото обособяване като откровено „демонична“ организация, в която сатаната използва всевъзможни атрактивни методи, за да се представи като „ангел на светлината“ на „филантропското общество“, заслепяващ ума на невярващите (2 Кор. 4:4), то се опитва да прелъсти дори избраните (Мат. 24:24)“. Защото, според д-р Костова, „масонският устрем за мащабност, егоцентризъм и самодостатъчност, може да бъде сериозна пречка за нашето възхождане и единение с Бога и с другите хора“.
В дисертационното изследване авторът изтъква още, че масонството е своеобразна светогледна система, чиято синкретична основа е построена от елементи, взаимствани от различни религии и духовно-културни източници. То представлява механично сливане на различни култови и религиозно-философски възгледи от съвършено различни духовни източници. Онова, с което то най-често се характеризира, е тайната ритуалност с ирационални порядки и практики. За разлика от масонството, Христовата църква не е някакво отвлечено понятие, а е благодатен живот, който е неизмеримо по-възвишен от която и да е обществена или религиозно-философска система. „В Църквата има това, което няма в масонството и това е Божията нетварна благодат“, подчертава д-р Диана Костова.
Снимка: Иво Начев.
