Уникална по своята тематика научна конференция се проведе от 20 до 22 юни 2019 г. в Пловдивския университет „Преп. Паисий Хилендарски“. За пръв път у нас учени от областта на една от природните науки, физиката, се събраха заедно с богослови да обсъдят допирните точки и разликите между двете науки, често сочени като най-несъвместимите. В нея взеха участие учени физици, астрономи и богослови от различни университети у нас и в чужбина (Германия, Швейцария, Канада).
Международната конференция беше за тема „Физика и богословие – вчера и днес“. Инициирана от български физици-християни, тя имаше за цел да даде поле за среща на представители от двете области на човешката духовна дейност, за да споделят научния си опит и познания, да обсъдят ролята, която играят естествените науки и физиката в частност в развитието на идеите и концепциите в богословието и философията.
Програмният комитет включваше физиците проф. Антоан Вайс и доц. Тодорка Димитрова, както и богословите професори Иван Ж. Димитров, Гвидо Фергаувен и Барбара Халенслебен. Основните езици на научната среща бяха български и английски, като първите две сесии се проведоха само на английски език. На останалите сесии беше осигурен и превод. А организационният комитет под председателството на доц. Т. Димитрова предварително беше издал малък сборник на английски език с резюметата на научните доклади.
Сред темите на представените доклади заслужава да се споменат както специализираните „Двойственост на вълновите частици на светлината“ (доц. Т. Димитрова, ПУ), „Свят на частици“ (доц. Венелин В. Кожухаров, СУ), „Тайните на вселената“ (проф. А. Вайс, Фрибург, Швейцария), „Астрофизика и богословие на творението“ (проф. Арнолд Бенц, Цюрих, Швейцария), „За отношението между божествената намеса и законите на природата“ (проф. Ралф Бергман, Бремен, Германия), „Физиката като призвание – сега и в миналото. Една християнска перспектива“ (Тодор Велчев, СУ), така и преходните теми „Методологичен подход към срещата на физиката с богословието“ (доц. Стоян Танев, Отава, Канада) и „Схващането за природата и неговата важност за богословието“ (проф. Гв. Фергаувен, Фрибург, Швейцария), и докладите „Вяра и знание – една постоянна базисна дискусия“ (проф. Иван Ж. Димитров, София), „В 20 век предишният страх от природните науки се превърна във възможност за богословието“ (Дитер Хатруп, Падерборн, Германия), „Християнската вяра в пост-християнска Европа: трудности и възможности“ (проф. Р. Бергман).
В такава конференция, както можеше да се очаква, най-интересни бяха дискусиите, където често се получаваха любопитни сблъсъци, но и съвпадения на мненията на учените. В крайна сметка единодушие беше постигнато по принципната позиция, че в бъдещето на отношенията между вярата и науката се съзира надежда за хармонично съжителство на тези две области от дейността на човешкия дух. Затова искрено си пожелаваха науката да го вярва, а вярата да е убедена.
