На 1 септември, началото на църковната година, в Богословския факултет в София се проведе защитата на докторската дисертация на Венцислав Каравълчев „Репресивната политика на комунистическата власт срещу Православната църква в България (1944-1964 г.)“. Научното жури в състав проф. д-р А. Омарчевски, председател, проф. д-р Гълъбина Петрова, свещ. доц. д-р Людмил Малев, проф. дфн Нина Димитрова и доц. д-р Павел Павлов (научен ръководител) единодушно гласува за присъждане на докторска степен на Венцислав Каравълчев.
Във въведителното си слово Венцислав Каравълчев разказа за мотивите си да се заеме с изследването на тази трудна тема: „Граничността на изследвания период, все още живата връзка с много процеси от близкото минало, неосмислени стереотипи и продължаващи действието си модели на социално поведение и световъзприемане прави проблематиката за отношенията между Църквата и държавата през комунизма особено актуална“.
В. Каравълчев разказа и за процеса на изследователската си работа и отбеляза източниците, които най-силно са го впечатлили с ярката картина на комунистическите репресии срещу българските християни. Сред тях е „Дневникът на един свещеник 1941-1962“ на провинциалния свещеник о. Данаил Мусенски, който педантично и ден по ден описва постепенното замиране на християнския живот в неговата енория, за да се стигне до невъзможността да отслужва Литургия в празния храм.
От своя страна членовете на научното жури запознаха присъстващите със своите рецензии и становища за изследването:
Проф. Нина Димитрова говори за приносите на дисертацията за богословското осмисляне на антицърковните гонения през комунистическия период: „Теоретично достойнство виждам и в предлаганите обяснения за причините за репресивното отношение на тоталитарната държава към Църквата – защото последната възпрепятства тоталността на контрола над човека, предоставяйки му убежище в измерения, където политическата власт няма влияние. Разбираемо „изкореняването“ на религиозния светоглед става една от първостепенните задачи на „комунистическото строителство“.“
Свещ. доц. д-р Людмил Малев вижда достойнството на труда като „първи опит за богословски анализ и осмисляне на темата. При анализа, освен т. нар. „обективни предпоставки и фактори“, се изтъква и Божията воля и промисъл. Изразена е богословска оценка на тоталитарната доктрина на управление и атеизма, техните проявления и отражение върху цялостното състояние на БПЦ“.
„Важността на темата, представянето на оригинално богословско интерпретиране, осмислянето и оценка на фактите и събитията, базиращо се на нов и богат архивен материал, търсенето на сакралния смисъл и Божия промисъл в случилото се, които богословът може да види, както и изтъкване страданията на мъчениците на комунистическия режим, мотивират необходимостта от подобно изследване“ е мнението на проф. Гълъбина Петрова.
Според научния ръководител на докторанта доц. д-р Павел Павлов, „в българското богословие беше необходимо такова изследване и то има приносен характер в не малко пунктове. Самият избор на темата е принос, поради актуалността на проблематиката. Досега БПЦ не е канонизирала нито един мъченик от комунистическият период! Това вече отдавна направиха Руската, Сръбската, Румънската църкви... Защо въпросът за жертвите и мъчениците от времето на комунизма е толкова важен? Защо е важно на тази тема да се посвети богословско съчинение? Защо е важно Св. Синод да се произнесе за мъчениците и да канонизира по-емблематичните случаи и всички останали заедно? Най-краткият отговор е: Памет и Покаяние! Въпросът за мъчениците и особено за свещеномъчениците от комунистическия период е първостепенен и основоноопределящ идентичността на БПЦ в настоящия момент“.
Председателят на журито проф. д-р А. Омарчевски обърна особено внимание върху трите портрета на подложени на гонение български духовници: „Авторът описва три показателни за онова време съдби на мъченици за Христос, съответно представител на висшия клир (Неврокопския митрополит Борис), на монашеството (архимандрит Ириней Попконстантинов) и на свещенството (протойерей Йордан Попов), които служат като илюстрация на претърпените страдания от целия клир на БПЦ“.
Всички се обединиха около мнението, че подобни изследвания провокират активизирането на църковния дебат за осмисляне на репресивното комунистическо минало, което от своя страна следва да доведе до утвърждаване в църковното съзнание на молитвената памет за най-новите мъченици на Христовата църква в България.
