Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)
Няма нито едно благочестиво христианско семейство, което да не знае, че на 6 декември Църквата отдава молитвена и богослужебна почит на свети Николай Чудотворец, архиерископ на църквата в гр. Мира, обл. Ликия.

Но тази година 6 декември е троен празник за нас, миряните от Българската православна църква "Света София" в Чикаго. Затова искаме да споделим радостта си с всички православни братя и сестри и да им кажем, че на тази дата Негово Високопреосвещенство Йосиф, митрополит на САЩ, Канада и Австралия, чества 65-годишен юбилей от рождението си и 25 години архиерейско служение в САЩ.
Митрополит Йосиф е роден на 6 декември 1942 г. в с. Славовица, Пазарджишко, със светско име Иван Босаков. Монашеското звание и името Йосиф той приема в Троянската света обител. А епископска хиротония получава на 7 декември 1980 г. в патриаршеската катедрала "Св. Алексндър Невски" София с титла Велички. На 24 март 1981 г. е избран за игумен на Троянския манастир. От 1982 г. е управляващ Акронската епархия, а от 19 декември 1989 г. е митрополит на САЩ, Канада и Австралия и се титулова Американски, Канадски и Австралийски митрополит (по-решение на V-ия църковно-народен събор на БПЦ).

Двадесет и пет години архиерейско служение и то зад граница - това е не само голяма отговорност, но и много трудно дело. Затова и ние, енориашите при храм "Света София", искаме да споделим с Вас, читателите на този любим за много българи вестник и да Ви разкажем макар и накратко за забележителната личност на митрополит Йосиф и за неговото човеколюбие и обич, с които той дарява всички ни и ни подкрепя бащински в трудни дни на изпитания.

"Нашият дядо Владика", така ние обичаме да наричаме своя митополит в разговори помежду си и то с много обич и благоговение. Това топло отношение е израз на приятелството, което съществува между нас и митрополит Йосиф, чувствайки го като свой близък приятел. От една страна ни привлича неговата скромност, а от друга – откритостта и непосредствеността, с която той се отнася към всички нас. Като пример бихме дали решение, което беше взето на епархийска конференция с оглед улеснение на неговият живот, което той категорично отхвърли и заяви, че не желае нито домакин-готвач, нито шофьор, нито кола. Трябва, каза той: “да пестим парите за по-важни мероприятия, а не за неща, които и сам мога да ги направя”.

Неговата щедрост е поразяваща. Когато положихме пьрвата копка за новата църква, организирахме благотворителна вечер с вход от 500$. Той беше поканен като почетен гост, но беше възпрепятстван и не можа да дойде. Но въпреки това ни изпрати 500-те $ за входен билет.

Сега, когато църковното настоятелство заедно с миряните взехме решение да си направим нов иконостас и отправихме призив към всички, които имат желание и възможности да дадат своята лепта, като закупят или подарят по една икона за новият иконостас, пръв се отзова дядо Владика. Той ни изпрати 2000$, за да закупи иконата на Иисус Христос. И това не е първият случай, когато ние сме били подкрепяни от него, неговата щедрост е пословична. За нея могат да разкажат и другите енории от Българската източно-православна епархия в САЩ. Защото той е бил винаги грижовен архиерей, насочвайки вниманието си към благоустрояване на църквите в епархията.

Отец Грую и Роза Грегори си припомнят много интересни събития по време на епархийската конференция. Никога няма да забравим конференцията в Бостън през 2005 г., казват те. В заключителната си реч митрополит Йосиф каза: “ Аз съм само един служител на Бога, аз съм изпратен да служа на Вас, Ваш послушен служител съм”. Лицето , гласът му изразяваха неуписуемо огромна духовна сила. Хипнотизирани цялата зала скочи на крака, прекъсвайки го с нестихващи аплодисменти. Продължаваха, продължаваха и продължаваха, онемяхме. Помислихме си, че те никога не ще имат край. Такова нещо никога не бяхме видели и чули. Отец Грую каза: “Горд съм, че съм негов свещеник”, а Роза Грегори каза: “ Гордея се, че служа в борда на Диоцеза”. И двамата добавиха: “Гордеем се, че служим при тази забележителна личност – митрополит Йосиф, който ще остане овековечен в историята на Българската православна църква”.

За него бихме могли да кажем също, че той е архиерей, живеещ не за себе си, а със нас.

Нека си припомним как заедно с него ние преживяхме много. Като казваме това имаме предвид трагедията, която беше сполетяла нашата църква "Света София" в Чикаго и усилията, които ние заедно положихме, за да си я възвърнем към майкатаърква. И успяхме благодарение на дядо Владика и на неговата бащина подкрепа, която имахме в негово лице. Успяхме, защото имахме не само подкрепата му, но и чувствахме бащината му обич към всички нас.

Той е жизнен и деен владика. Винаги е сред своето паство, което неуморно обикаля от град на град, от Щатите до Канада и Австралия, за да бъде по-близко сред хората. Всички приема с бащинска любов, изслушва всякакви молби и оплаквания, охотно дава помощ и съвет на всеки, който го е потърсил за помощ.

Затова и се ползва с голямо уважение от страна на християните.

Никога не обича да говори за себе си и безусловно спазва заповедта, която ни е дадена от Господ Иисус Христос, а именно да скриваме добрите си дела от хорските очи и уши.

Разбира се, центърът на енорийския живот е бил винаги богослужението. Защото ние, българите, както казва митрополит Йосиф “имаме Православието като част от своята история и това е дар, който трябва да пазим, като се трудим за Църквата си, така също и за църковния живот, за да може той да стане достойно свидетелство за Христовата истина.”

Използвайки придобития опит и дар слово, митрополит Йосиф укрепва и разширява Българската източно-православна епархия в САЩ, Канада и Австралия. Успява да превлече нови членове на енории, които преминаха под юрисдикцията на българската епархия в САЩ. Американци, които никога не са чували българска реч и живеещи на Американска земя се научиха да казват: "На многая лета, Владико", "Добре дошли братя и сестри", "Нека се обичаме, както сам Господ Иисус Христос ни е завещал", научиха се да служат и пеят на църковнославянски, което пробужда изключително възхищение и умиление у всеки българин. Повечето членове на тези общности са приели Православието отдавна, но са принадлежали към различни неканонични структури. Преди няколко години част от техните духовни водачи осъзнават, че пълното приобщаване към православната вяра е невъзможно извън каноничните граници на Църквата. Минали през много лутания в една чужда на Православието култура те сами достигат до истината да се приобщят към Православната църква.Така една част от енориите вземат решение да се присъединят към българската епархия, чийто архиерей е митрополит Йосиф. И тези американци, които до скоро не са знаели, къде се намира България, сега искат да знаят всичко за нашата Родина и с гордост заявяват своята принадлежност към Българската източно-православна епархия в САЩ.

Драги сънародници, живеещи в България и извън България, по решение на борда на директорите при Диоцеза на нас се падна честта да Ви запознаем макар и накратко с една малка част от живота на Негово Високопреосвещенство Йосиф, митрополит на САЩ, Канада и Австралия.

Братя и сестри во Христа, нека всички заедно пожелаем на Негово Високопреосвещенство Йосиф много здраве и сила при носенето на тежкия Христов кръст. Здраве, дългоденствие и благоденствие. И в един глас да отпеем: “На многая лета, Владико!”

Като целуваме Архипастирската Ви десница, оставаме Ваши во Христа чеда.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/dk4 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.
Св. Макарий Велики