На 1 август в Дивеево отбелязаха 110 годишнината от откриването на мощите на един от най-известните руски светци – преп. Серафим Саровски. През 1933 г., по време на 100-годишния юбилей от блажената кончина на св. Серафим, била публикувана книгата на митрополит Вениамин (Федченко) с пророческото име „Всемирният светилник”. Авторът никъде не говори за всемирното значение или известност на стареца Серафим, но книгата била написана толкова оптимистично, че владика Вениамин счел за необходимо да включи в заглавието своята главна мисъл – за неизбежната световна известност на руския старец. Днес пророчеството на автора на книгата се сбъдва: популярността на преп. Серафим Саровски, почитането на неговия свят живот, обръщането към него за благодатна помощ се среща по целия свят и преди всичко в Европа.
Все още няма обща картина на почитта към него, но за първи път разбрали за преп. Серафим там, където се заселили първите многочислени бежанци от Русия: в Сърбия, във Франция. Известен е епизодът от живота на писателя Иван Шмелев, който се излекувал от смъртоносна болест чрез застъпничеството на батюшка Серафим. Това се случило във Франция.
По същото време, в началото на 20 век, иконописецът Григорий Круг нарисувал за скита „Св. Дух” във френския Монжероне станалата известна икона на благославящия старец (на снимката). Тази икона била поставена на корицата на книгата на Валентина Зандер „Преподобни Сераим Саровски” (1975) от преводачката й от френски на английски език монахиня Серафима. Последната била толкова поразена от живота на отец Серафим, че от протестантка станала православна и в края на живота си се заселила в Дивеевския манастир. Там тя пише: „Обикнах Русия и руските хора, и много ми е мъчно, че не научих руски език”.
Днес почитта към св. Серафим е толкова разпространена, че мнозина гърци искрено го считат за свое, гръцки светец, а Саров за някакво неизвестно гръцки поселение. Гърците се обръщат към стареца Серафим в трудни жизнени обстоятелства – и получават помощ – както и в случаите, когато се обръщат към св. Лука Кримски.
Мнозина знаят историята за това, как батюшка Серафим се явил на гръцкия монах Нектарий, изпълняващ послушание при Гроба Господен в Йерусалим, който съкратил времето за молитва на руските монахини от Горната обител. „Не смей да обиждаш дъщерите ми!”, казал му старецът Серафим на чист гръцки език. Когато отец Нектарий се върнал в Гърция, той построил храм в чест на преп. Серафим и по чудесен начин получил като подарък мощи на светеца. Мощите на много руски светци са носени за поклонение в Гърция, но преп. Серафим стана първият руски светец, чийто мощи бяха тържествено пренесени и дарени на Гърция (2008 г.) Изображения на св. Серафим има във всички църкви в Гърция и в много къщи. Пристигането на мощите на стареца било истинско събитие и раздвижило църковния живот в Гърция. В една от своите проповеди Месогийският митр. Николай казал: „Вижте, една малка костица какви велики събития може да предизвика!”
Отдавна преп. Серафим е един от най-почитаните светци на Атон. Старецът бил удиветелно близък до атонските монаси по своето духовно разположение. Неговите икони се намират в много от килиите на светогорци. „Добротолюбието” било издавано от монаси от обкръжението на отец Серафим и той изпитвал голям интерес към тази книга. Най-известният храм в чест на преп. Серафим е параклисът в атонския манастир Григориат.
Известно е, че старецът Серафим е почитан и в други страни на Европа и по-конкретно в Англия. И не само в Сурожска епархия, където се случват чудеса с късчето от неговата риза с петна кръв от раните, нанесени му от разбойници, но и в Уолсингам. Там има малък храм на преп. Серафим.
Много храмове на името на преп. Серафим има Америка. В САЩ светият старец се почита не само сред руската емиграция, но и от гърци, етиопци, румънци, китайци, араби, сърби, осетинци, американци, мексиканци.
Почитат св. Серафим и в Канада. На 60 км. от Монреал има православен храм на негово име, основан още през 1956 г. от свещеник Олег Болдирев. До него е православното гробище. Храмове с неговото име има и в Монреал и Торонто.
Помни се предсказанието на самия преподобен за бъдещето на Дивеево, Русия, а и неговата собствена: „Какъв храм ще има! Каква камбанария!... А камбаната ще е московска, стои на земята до камбанарията на Иван Велики, и сама ще дойде при вас по въздуха и така ще забие, че ще се събудите и цялата вселена ще чуе и ще се удиви”.
