Мобилно меню

4.7741935483871 1 1 1 1 1 Rating 4.77 (31 Votes)
През есента на 2002 година пристигнах с научна стипендия на Института за европейска история в Майнц, старинен немски град, разположен на река Рейн. Тъй като вече имах опита от един изследователски престой в Мюнхен, където посещавах неделното богослужение в българската църковна община “Св. Климент Охридски” веднага се поинтересувах има ли православен храм и в Майнц. Първоначално се оказа, че такава общност липсва. Ето защо в неделните утрини посещавах или католическата меса в романската катедрала “Св. Мартин” в центъра на града, разположена на няколко минути път от моя институт или протестантските служби в близката реформаторска църква “Св. Йоан”, най-старата храмова постройка в града и една от малкото запазени църкви в Германия от епохата на Късните Каролинги.

Св. ХристофорЕдин ден обаче, разхождайки се в старинния център на Майнц, видях съвсем случайно обява за извършваното в католическата църква-паметник “Свети Христофор” православно богослужение и в първата неделя след това посетих храма. Първоначално доста се учудих, защото според обявата литургията би трябвало да се отслужва в една разрушена старинна църква, в която – както изглеждаше отвън – като че ли нямаше подходящо място за тази цел. Но се оказа, че не съм права. Отзовах се в малко странично помещение към основния корпус, в което имаше олтар и иконостас. Групата енориаши се състоеше от десетина човека, а свещеникът – отец Йоханес – за мое учудване беше германец. В началото на литургията той отвори една завеса зад гърбовете ни, качи се на стол и с метално чукче засвири по малките камбанки, окачени на стената. От импровизираната камбанария в полутъмното тясно помещение прозвуча една кратка мелодия, която обаче в пълнота засвидетелства началото на едно истинско молитвено евхаристийно събрание.

И така, тази мелодия ме съпътстваше до края на моя престой през лятото на 2003 година. Всяка неделя се срещах с отец Йоханес и неговата съпруга от корейски произход с чудесното име Фотини, с едно българско семейство, чийто син беше иподякон и помагаше на отец Йоханес по време на литургията, с певеца към енорията – млад руснак, който идваше с мотор от близкото градче, с няколко момичета от Грузия и с едно четиричленно немско семейство, което с особена ревност изповядваше вярата си.

 Всяка неделя ние заставахме само на метър разстояние от олтара, молещи се на немски, църковно-славянски или гръцки. След литургията имаше сладки и кафе, разговори помежду ни и с готовия да отговаря на всякакви въпроси отец Йоханес.

О. Йоаханес и част от енорияшите му На Възкресение Христово, което тогава беше близо три седмици по-късно от католическия Великден и празничната украса отдавна беше изчезнала от витрините на германските магазини, ние, енориашите на “Св. Христофор” за изненада на минувачите направихме литийно шествие около храма. Всеки от нас, около тридесетина човека, носеше икона, свещ или хоругва. Тържествено, пеейки и славословейки, влязохме в храма и се поздравихме на немски, гръцки и църковнославянски с “Христос Воскресе!” Отец Йоханес ни прочете Похвалното слово за Пасха на св. Йоан Златоуст, което помня и до днес.

През Светлата седмица аз и още няколко момичета от Грузия гостувахме по покана на отеца в дома му. Вечеряхме заедно, говорихме дълго на всякакви теми, свързани с християнството. Той ни показа диапозитиви с храмове, които е посетил в Гърция, разказа ни интересни подробности за православната храмова архитектура и изписването на олтара. Отец Йоханес беше готов да говори, да обясни, да посъветва.

Когато наскоро му писах с молба да ми разкаже нещо повече за развитието на енорията му, той с готовност ми отговори, че вече от две години е пенсионер и че има възможност да работи по цял ден за развитието на православното наследство на немски език, че с разрешението на римокатолическите духовници вече отслужва св. Евхаристия в запазения основен кораб на “Св. Христофор” и че има шестима оглашени, на които преподава катехизис. В писмото си той добавя: “След трудни години на път през пустинята, по какъвто един германец върви щом стане православен, с нашата енория аз преживявам своеобразно влизане в духовния Ханаан.”

Ето така запомних отец Йоханес Нотхаас – като свещеник, от чието лице не слизаше благодарността, че има възможност да служи на Господа, като радостен в Христос човек – проникновен, чистосърдечен, обичащ всеки член на малката си германска общност, която свидетелства като жив плод за неговата вяра.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/4ur 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.
Св. Макарий Велики