Мобилно меню

4 1 1 1 1 1 Rating 4.00 (8 Votes)
Един селянин тръгнал на лов. Бродил, бродил из гората и излязал на една полянка. На полянката вижда къщичка. Влиза в къщичката, а на масата седят един монах и куче и играят карти. Селянинът казва на монаха – „Виждам, че даже кучето ти е достигнало съвършенство”. Монахът отговаря – „Не. Глупаво е още. Видиш ли, че върти опашка, значи има козове”.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/964 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски