Един селянин тръгнал на лов. Бродил, бродил из гората и излязал на една полянка. На полянката вижда къщичка. Влиза в къщичката, а на масата седят един монах и куче и играят карти. Селянинът казва на монаха – „Виждам, че даже кучето ти е достигнало съвършенство”. Монахът отговаря – „Не. Глупаво е още. Видиш ли, че върти опашка, значи има козове”.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/964
И рече старецът...
Всяко нещо намира покой в своята среда и стихия: рибата – във водата, огънят – в движението нагоре; всичко се стреми към своята среда. Душо моя, ти си безплътен дух, безсмъртна. Единствено у Него ти ще намериш покой.
Св. Тихон от Воронеж
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
