Един селянин тръгнал на лов. Бродил, бродил из гората и излязал на една полянка. На полянката вижда къщичка. Влиза в къщичката, а на масата седят един монах и куче и играят карти. Селянинът казва на монаха – „Виждам, че даже кучето ти е достигнало съвършенство”. Монахът отговаря – „Не. Глупаво е още. Видиш ли, че върти опашка, значи има козове”.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/964
И рече старецът...
Блажен оня човек, който е достигнал състояние на бодърстване или се бори да го постигне: в сърцето му се образува духовно небе – със слънце, луна и звезди.
Св. Филотей Синаит
| Словото стана плът |
|---|












