О. Георги Фотакиев е посветил своето служение на наркозависимите, които искат да скъсат със стария си начин на съществуване и да започат нов живот в Бога.
Серафим, двадесет и седем годишен: Само юргана и дюшека не бях продал.
С о. Георги се запознах през 1998 г. Той дойде при мен. Не знаеше, че съм наркоман. Живея близо до храма, имам двама братя и една сестра. Пита ме дали може да ги кръсти в църквата. Казах: „Добре“. Предстоеше ми да вляза в казармата и го помолих да се грижи за децата.
Почнал съм с наркотиците през 1989 г. Майка ми е била наркоманка. Отначало пушех цигари, ама не знаех, че са с хашиш. Нямаше кой да ми каже. После видях как майка ми смърка хероин и аз почнах, ей тъй. Сега тя е психичноболна вследствие от наркотиците. Когато се разболя няколко години нямаше откъде да вземам наркотици. И почнах лепило, бронз, алкохол. През 1994 г. вече навсякъде имаше хероин. И аз пробвах. По малко алкохол, по малко хероин. Уволних се от казармата, ожених се, роди ми се син. Работех си обаче пак вземах наркотици и хапчета. Крал съм. Всичко от къщи бях изнесъл, бях останал с дюшек и юрган само. Чак продадох на жена си и на сина си дрехите.
Един ден отидох при о. Георги и му разказах проблема си. От 2002 г. тръгнах на истинска борба. Иначе и преди съм спирал за месец-два. Вкъщи съм карал брат ми да ме върже с вериги, катинари. Аз го исках обаче после се отскубвам и с веригите бягам при дилъра. Той, като ме видеше в такъв вид, без пари ми даваше. Това е физическата криза. На нея ѝ бях свикнал и чаках един месец да мине. Тогава вече идва душевната криза, с нея обаче не знаех как да се боря. Имам два опита за самоубийство. Защото не мога да спра. Искам, но не мога. Виждам колко наранявам семейството си, себе си.
Слава Богу, тази енория и о. Георги ми помогнаха. Аз първоначално не им вярвах. Толкова съм патил, че който ми каже „Ще ти помогна!“ – бягах. Не вярвах, че има такива добри хора. Виках си: „Какъв интерес имат те, че да ми помагат? Какво ще вземат от мен?“. Изкарвах ги луди. Викам си за отеца: „Той е откачен!“.
След като му споделих проблема си, влязох в болницата. След това седях месец-два в храма. През деня съм тук, вечер се прибирам вкъщи. Работех на строежа на неделното училище. Имах падане, ставане, през два-три месеца взимах. Първата година след като дойдох при о. Георги, четири-пет пъти да съм взимал. Сега от година съм напълно чист.
Клиники, комуни – нямат смисъл! Там си почиват. Свикват ги да живеят без дрога, но като излязат навън и пак падат. А тук хората от енорията ти дават любов и грижи, надежда имаш. Живея в реалния живот вече. Семейството, жената, синът ми, майка ми, сестрите – всички са при мен. Работя като охрана. Боря се вече.
Елена Кодинова:
Преди пет години жена на средна възраст отива да се помоли в православен храм във Варна за сина си, който е наркоман. Когато си отчаян виждаш знаци навсякъде. Понякога тези знаци са истински. Майката забелязва младеж, почти на годините на сина ѝ, който се кръсти до нея. Попитала го къде се е научил. „При един млад свещеник в кв. „Аспарухово“, о. Георги“ – отвърнал ѝ той. Тя го попитала дали не може синът ѝ да отиде при отеца, може пък него да послуша.
„Така за първи път видях наркоман – разказва о. Георги. – Като влязох у тях, Младен беше със свръхдоза, но след малко излезе от това състояние. Помислил си: „Гледам един поп над мен и си викам: тя стана работата ясно, но аз в ада ли съм, в рая ли?“.
Днес Младен вече не взeма наркотици. Благодарение на намесата на свещеника. Заедно с още един бивш зависим, Веско, работи по проект за превенция във варненските училища. За да получи финансиране на проекта му е помогнал о. Георги. Младен и Веско влизат в класовете и казват: „Добър ден, ние сме бивши наркомани“. Според свещеника няма по-добра превенция от това. Резултатите са потресаващи. Защото на такива хора учениците всичко казват.
О. Георги е на тридесет и една години. Син е на свещеник. Завършил е семинарията и Богословския факултет в София. С жена си и трите им малки деца живее под наем в една стая и кухня. Служи в храма „Св. Борис“ във варненския квартал „Аспарухово“. След като преди пет години вижда за първи път наркоман започва да се занимава с младежи, зависими от наркотиците, и да ги лекува чрез вярата. В кухнята му често преспиват по няколко от подопечните му момчета, в неделното училище към храма живеят тези, които са в абстиненция или нямат покрив над главата си. От 1999 г. досега през него са преминали четиридесет-петдесет млади хора от всички краища на България. Повечето са влезли в трайна ремисия, някои са се оженили, работят, водят съвсем нормален живот. Част от бившите наркомани помагат на отеца да лекува и други жертви на дрогата.
О. Георги е първият български свещеник, който се занимава със зависими от наркотиците младежи. Без проект и финансиране. „С благословлението на митрополита, помощта на моя събрат о. Добромир и енорията“, уточнява отецът. „Започна случайно, не умишлено, нито пък съм бил упълномощен от някого. Но който е отишъл при Христос, всеки е бил изцеляван“.
След първата случайна среща с Младен по „неведоми пътища“ започват да го намират и други с подобен проблем. „Звънна ми мой приятел. Разказа ми за едно момче. Казали му, че съм щял да го прибера, защото съм бил много добър човек. Казвам му: „Чакай бе, откъде-накъде!?“. Казва: „С наркотици се занимава“. Питам: „Какво общо имам аз с това?“. „Не знам, казва, просто знам, че си добър и няма да го оставиш“. След това дойде един мой съученик. Иска ми петнадесет лева да отиде в Карвуна в специализираното отделение за алкохолици и наркомани. Дадох му, изпратих го с този първия, Младен, да го придружи. Той от шест месеца беше чист. Не издържа там момчето, полудял, изтрепал народа и го изписаха. Върна се и почнахме и с него. Оттам дойде едно друго момче. Баба му ходила на врачка. Тя казала, че не може да помогне. Казвам ѝ: „Като е толкова голяма врачка, що не може?“. Щото бесовете бесове не гонят. И случайно мина оттук, поговорихме. Той беше третият. И оттам се заредиха всякакви екземпляри. Господ си избира сам на кого какви дарби да даде и аз не съм знаел, че ще се занимавам с такива хора“.
О. Георги работи с младежите по на пръв поглед простичък начин. Разговаря с тях, кара ги редовно да се изповядват и причастяват. Създават заедно план на живота. Става през нощта и идва в храма, когато някой от пребиваващите там наркозависими изпадне в криза. Просто за да го държи за ръката и да се моли за него. Ако някое от момчетата попадне в полицията, отива да го прибира. Всеки петък пред цялата енория и пред момчетата, които гравитират покрай храма с надеждата да намерят Бога и да се избавят от зависимостта си, отецът отслужва св. Литургия пред чудотворната икона на св. Богородица и пред иконата на св. Бонифаций. „Той е бил алкохолик, затова се молим и пред него за зависимите“.
О. Георги учи зависимите, че е грях доброволно да се отказваш от живота и да се предаваш на смъртоносната отрова. И е намерил много ефективен начин да ги убеди в това. „Грижим се за инвалиди – казва той. – Пратих веднъж един наркоман в онкологичното отделение да гледа раково болен и да видиш как влезе в бърза и устойчива ремисия. Защото видя какво е животът, какво значи скръб и страдание“.
Докато разказва това, при него идва мургаво момче. „Ей, как си се изтупал! Докато ланци крадяхме, сега ланци носим“, засмива се отецът. Момчето се казва Серафим, от ромски произход. Когато пристигнал при о. Георги, бил мюсюлманин. От година не взима наркотици, работи и е кръстен християнин. Наскоро кръстил и сина си, на жена му също ѝ предстои св. Кръщение. Работи като охрана и днес му е почивен ден, затова има време да мине през храма“.
Вярата е единственото оръжие на свещеника в тежката битка със зависимостта. Преди известно време се запознал и със свой духовен събрат от Русия, о. Анатолий (Берестов). Московският йеромонах пристигнал във Варна, за да участва в ежегодната „Седмица на православната книга“, а тази година пък о. Георги го посетил в Москва. Там о. Анатолий ръководи душепопечителен център „Св. Йоан Кронщадски“. В него се бори за душите на сектанти, врачки, баячки, наркозависими и алкохолици. Пак със силата на вярата – разговори, причастия, изповеди и духовно попечителство. „Сключихме договор да направим същия център и при нас. То не трябва много. О. Анатолий казва, че там, където има простота, там е Бог. Неговият център представлява две стаи, разделени с талашит, без никакви екстри, климатици или каквото и да било“ – разказва о. Георги.
„Трябва ми обаче финансиране, за да започнем. Пресметнах, че само за персонал са ми необходими около четири хиляди лева на месец. Замислил съм го така – бивши наркозависими помагат на наркозависими, а наркозависими помагат на инвалиди. Искам да стигнем дотам, че да се самофинансираме. Да направим бригада за тези момчета. Ние и сега им намираме работа, като се отърват от наркотиците. Един бивш църковен настоятел е шеф на охрана. Има ми пълно доверие и за когото кажа, че може да почне, почва при него“.
Три от момчетата, с които в момента о. Георги се занимава, са на работа в църквата „Св. архангел Михаил“ в центъра на Варна. Помагат да се подготви храма за предстоящата „Седмица на християнската книга“. Стефан, който най-отдавна е чист, им е нещо като шеф. Тошко е най-малкият от тримата, само на двадесет години, а Игнат пък е единственият, който не е местен. От София е и е най-отскоро, само от две седмици. Той спи в неделното училище в „Св. цар Борис“. И трите момчета са чисти. Край тях се върти и майката на Младен, първия наркоман, когото о. Георги видял в живота си. Тя също помага в храма. Кротка, дребна жена, говори тихо и смирено и не спира да благодари на Бога.
По някакво нелепо стечение на обстоятелствата срещата ни с о. Георги от Варна става точно в деня след като полицията запечата църквите на разколниците и ги прогони от тях. Сравнението между препирните за надмощие по църковните върхове някак странно контрастира с тихата смиреност и любов, с която о. Георги върши работата си на духовен пастир. „Това не трябваше да се допуска, но пък и трябваше преди много години разколниците да се отстранят от храмовете“ – коментира варненският свещеник за цирковете, обилно отразени по всички медии. Странно на пръв поглед, защото семейството му е наистина репресирано по време на комунистическия режим. Баща му, някогашен катедрален свещеник, а сега свещеник във варненската „Св. Николай“, е имал много неприятности с Държавна сигурност заради писмо, което изпраща в началото на 70-те до патр. Максим. В него открито заявява, че в страната няма религиозна свобода. След това върху семейството се стоварва цялата тежест на репресията. „Изкарване по бели гащи през нощта, излагане на нас, децата, пред цялото училище, търкане с меденки по време на пости“, спомня си о. Георги. Вярата му обаче не е разколебана от това. „Толкова години патр. Максим не се е определил като червен – продължава той. – Сантименталността и религията са две различни неща. Защото Христовата любов е нещо твърдо, не е някакъв гевезилък, лигавщина, а висша степен на любов, където усещаш милост заради греховете. А те – днес сини, утре червени, на ти си куклите, дай си ми парцалките“.
А тази любов у о. Георги я има въпреки трудната му съдба и проблемните хора, с които се занимава. „Връщам се аз веднъж от някакъв семинар, където ме обучаваха как да правя проекти – разказва той. – Един наркоман, който живееше по това време в храма, направил някаква глупост. Казвам му: „Какъв тъпанар си, аз с такъв боклук като теб ли ще се занимавам, вместо да правя проекти?“. И се стреснах – какво казах? Разплаках се и го помолих за прошка. Жив човек да смажа, защото съм щял да правя проекти!? При кого ме праща Христос? При хората Хикс, да им правя благодеяния, а на човека, който е пред мен, с ясно име, примерно Алекс, мога да му кажа: „Разкарай се!“. Е това вече е много нередно!“.
Звучи напълно достоверно за човек, който го е виждал как разговаря и се държи с енориашите. Те обичат да стоят в двора на църквата му. Той ходи при всеки и го поздравява. Те му целуват ръка и той веднага целува тяхната. „С всички така прави“ – казват момчетата, за които той се грижи: „Наистина само той от всички свещеници целува ръка на хората. Дори и на децата“. За тях обаче този вид отношения са вече нещо съвсем нормално.
За контакт с о. Георги Фотакиев: тел. (+359) 52 37 05 50; 9000 Варна, кв. „Аспарухово“, ул. „Места“, храм „Св. цар Борис“.
* Източник: в-к „Новинар“, 3 август 2004 г.; снимка: в-к Новинар
