Мобилно меню

4.9859154929577 1 1 1 1 1 Rating 4.99 (71 Votes)

Преди повече от десет години, след като завършва специализирано училище за сираци в Пловдив, Пламен Атанасов е върнат в родния си град Хасково. Момчето не познава никого. Първата му среща е със социалния работник Лилия Александрова.

„Помогна ми в живота. Благодарение на нея тръгнах по верния път“, разказва Пламен Атанасов, сирак от Хасково.

Лилия Александрова му намира квартира и работа и с това служебният ѝ ангажимент към момчето е изпълнен.

„Служебният ангажимент приключва в един момент. Остава моралният, моралният дълг, дългът, който няма да свърши дори и да се пенсионирам“, казва Лилия Александрова, социален работник в „Социално подпомагане“ – Хасково.

„Чуствам я като майка. Винаги се връщам, отивам при нея за хубаво или за лошо“, споделя Пламен.

Пламен не е единственият. Част от живота на Лилия са още двадесетима сираци, на които тя е помогнала да си намерят място в обществото и на които продължава да помага.

„Нито едно от тях не е регистрирано като наркоман или като проститутка. Значи те успяха да осъзнаят, че в този живот има много хубави неща, които се постигат по много по-почтен начин. Лесните пари не ги блазнят. Предпочитат да работят“, казва Лилия.

Тя е горда с всички тях и казва, че е многодетна майка, макар да е родила само две деца.

* Източник: bTV Добрата новина, www.btv.bg/news/?magic=good


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3wa9 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

scale 1200От изказванията на преподобния Порфирий Кавсокаливийски (Атонски):

„Когато Христос дойде в сърцето, животът се променя. Когато намериш Христос, това ти е достатъчно, не искаш нищо друго, замълчаваш. Ставаш различен човек.

Ти живееш навсякъде, където е Христос. Живееш в звездите, в безкрая, в небето с ангелите, със светците, на земята с хората, с растенията, с животните, с всички, с всичко.

Там, където има любов към Христос, самотата изчезва. Ти си спокоен, радостен, пълноценен. Без меланхолия, без болести, без притеснения, без тревожност, без мрак, без ад“.

    Преп. Порфирий Кавсокаливийски