“Цезар ме дърпа напред, ще скъса каиша, едва го удържам. Всяка сутрин
разхождам кучето на Мишо по обичаен маршрут - от барчето до
поликлиниката. Оня ден точно пред къщата на Хаджи Димитър пресичаме и до една кола гледам портфейл. Розово
май беше едно дамско портмоне, поразтворено. Взех го, видях пари,
карти, документи, банкови сметки. Цезар ме повлече, сложих всичко в
джоба си и нещо ми се обърна в стомаха.”
Сашо Йорданов от
сливенския кв. Клуцохор с вълнение разказва случката, която за миг
поразместила монотонното му всекидневие на безработен. На 57 г.,
заварчикът с 35 г. стаж очаква пенсията си с 350 лв. месечен семеен
бюджет от заплатата на съпругата. Повече от 2 г. е без работа, а ето, че
улицата му предлага наготово чужди пари.
“Абсолютно не ми мина
през ума да ги взема. Ако исках, лесно беше, щях още на пътя да прибера
банкнотите, да изхвърля другото и край. Видях снимката на жена и ме
заболя, че сега трепери и плаче за парите си, кой знае за какво ги е
събирала. Прочетох името Зарка Балтова, но изобщо не се сетих, че е
майката на онова момче, дето го ритаха и убиха преди време в Студентския град. Реших колкото може по-скоро да върна портмонето на жената”, разказва Сашо.
Веднага отишъл в барчето на приятеля си Мишо. Тогава преброили парите
- точно 400 лв. Не открили телефон, само адреса в кв. Българка. И без
да умуват, двамата се озовали пред апартамента на почерненото семейство
Балтови. Звънили, никой не отворил и те закрепили до дръжката на вратата
бележка с обяснение, че портмонето е намерено. Посочили и телефона на
Мишо за връзка.
“Върнахме се в барчето и зачакахме да се обади, да
дойде тази женичка, да се зарадва. Не отидохме направо в полицията,
исках лично да върна парите, да съм сигурен”, спомня си Сашо.
През това време Зарка Балтова едва се държала на крака от притеснение как ще направи помена за Стоян. Парите
били приготвени за почитане на тъжните 3 г. от жестокото убийство на
второкурсника по фармация пред дискотека “Амнезия” в Студентския град.
Учителката потърсила помощ от полицията, но като се прибрала у дома,
намерила бележката.
“В барчето влязоха мъж и жена, просълзени.
Госпожата вика: “Добре, че има честни хора все още. Тези пари ги
изтеглих за струване на детето ми.” Това разказа собственикът на
заведението Михаил Матев.
“Зарка Балтова ме почерпи 20 лв., насила
ми ги даде от благодарност. Тогава ми каза тяхната мъка и помоли да
приема този подарък заради паметта на момчето. Смятай докъде стигнахме в
България.
Аз съм безработен, но с чуждите пари няма да си оправя положението.
През февруари ми изтича срокът на личната карта, не знам откъде ще
намеря пари за нова. Но не оправдавам хората, които крадат от бедност.
Това е падение, гладът не е оправдание.
Аз да не съм много
нахранен? Бях момче, като започнах работа. При Тодор Живков много неща
постигнах, по негово време са ми успехите, направих апартамент. След
това, в този свят на богати и бедни, всичко ми тръгна надолу. Живея на
самотек. Не върнах парите, защото са ми в повече, ами защото на тази
нещастна жена ще й липсват”, разсъждава Сашо.
Източник: "
24 часа"
{moscomment}
