Постът като Обучение

Продължение от „Великият пост като жертва“

Преминавайки от времената на Стария Завет към ранната Църква, ние се питаме: как е възникнал Великият пост? Какви са били първоначалните му цели и значение? Великият пост, такъв, какъвто ние го знаем, е тясно свързан с тайнството Кръщение. Кръщелното потапяне, както учи св. ап. Павел, означава, че ние се съединяваме с Христос в Неговата смърт и погребение и заради това се съединяваме с Него в Неговото Възкресение (Рим. 6:3-5).

Затова в първите векове кръщението се е извършвало главно в Пасхалната нощ, по време на която Църквата празнува погребението и Възкресението на Спасителя. Тогава Кръщението не е било частно семейно събитие, както е в наши дни, а общ празник, в който е участвала цялата община.

През 4 в. на много места оглашените (тези, които били обучавани преди кръщението) са преминавали през интензивна подготовка, включваща строг пост, бдения и молитви, заклинателни молитви и ежедневни проповеди в продължение на четиридесет дни преди Пасха.

В първите векове на Църквата в църковната общност е съществувало живо съзнание за солидарност между членовете ѝ, и то в такава степен, в каквато на нас ни е трудно да си представим. Вярващите са чувствали не само теоретично, а съвсем непосредствено, че всички те заедно са членове на едно Тяло, че радостите и страданията на всеки, са радости и страдания на всички (виж 1 Кор. 12:26). И тези, които са били вече кръстени, са се чувствали непосредствено ангажирани с това, с което са се занимавали оглашените. Те също са искали да вземат участие в подготовката на оглашените, за да могат с настъпването на Пасхалната нощ да обновят своите кръщелни обети заедно с новопросветените.

По този начин цялата община е започвала все повече да взема участие в четиридесетдневния пост, в бденията, молитвите и наставленията, през които са преминавали оглашените. Тези четиридесет предпасхални дни всяка година са се превръщали в решаващо събитие в личния опит на всеки християнин, общо събитие, време за духовно обучение на цялата община.

В крайна сметка се е получило така, че първоначалният едноседмичен пост пред Пасха, спазван от християните във 2 и 3 в., след 4 в. се е развил в четиридесетдневен Велик пост, какъвто го знаем днес.

И така, Великият пост има дълбоко кръщелна насока, която ние често не забелязваме и към която трябва да се върнем. Великият пост – това е нашата възможност отново да се замислим над централното място, което заема кръщението в нашия християнски живот, това е зов към всеки от нас да обнови своите кръщелни обети. По време на Великата четиридесетница сме длъжни да си напомняме за истината, заявена от Владимир Лоски: „Кръщелната благодат – присъствието в нас на Светия Дух, неотделимо и лично за всеки – е основата на християнския живот“. Такъв е смисълът на Великия пост. По думите на Монах Марк, писал ок. 5 в.: „Колкото и да преуспява човек във вярата, каквито и блага да постига… той никога няма да придобие, и няма да може да придобие, нещо повече от това, което вече е получил по тайнствен начин при кръщението… Христос, бидейки съвършен и абсолютен Бог, дарява на кръщавания съвършената и абсолютната благодат на Духа. Ние, от своя страна, по никакъв начин не можем да прибавим нищо повече към тази благодат, но тя се проявява и свидетелства за себе си все повече и повече според мярата на нашето усърдие в изпълнението на заповедите…“.

Спомняйки си произхода на Великия пост в древната Църква, постепенно достигаме до съзнанието, че Великият пост не е просто празник на десятъка, когато принасяме на Бога нашето време, но също така е и ново потапяне в кръщелните води, когато отново ставаме верни на Христос Кръстителя. Този призив отново ще потвърди не само на думи, но и на дела, че кръщението е в основата на целия християнски живот. Това е период на самоопознаване, през който започваме по-осезателно да чувстваме живото присъствие на Христос и на Светия Дух, Които живеят в сърцата ни тайно и мистично от момента на нашето кръщение.

Великият пост е време, когато трябва да си зададем въпроса на св. ап. Павел: „Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас?“ (1 Кор. 3:16). Великият пост е време, когато всеки от нас трябва да стане това, което сме – носители на божествената благодат на Кръщението.

В същото време Великият пост е и нещо повече. Освен че обновяваме собствените си кръщелни обети, ние трябва да се запитаме: „Какво правя аз лично, за да доведа другите до вярата и Кръщението в Христос?“. Днес в мнозинството от нашите храмове няма организирана работа с оглашените. Защо е така? Защо в нашите православни общини има толкова малко оглашени? Къде са те? Откриваме ли жив мисионерски ентусиазъм в съвременната Православна църква? (Когато говоря за мисионерска дейност имам предвид, разбира се, не прозелитизма сред другите християни, а обръщането на невярващите.)

По време на Преждеосвещената литургия, която извършваме в делничните дни на Великия пост – богослужение, изпълнено с много кръщелни теми – по време на четеното на паримиите свещеникът излиза със запалена свещ в ръка и казва: „Свет Христов просвещает всех“ (Христовата светлина просвещава всички). Би трябвало всеки от нас да се запита: „Какво съм направил аз от миналата Пасха до сега, за да разберат и другите за тази светлина?“.

И така, Великият пост е свързан с кръщението и проповедта. Той е обновление на нашето кръщение, оживяване на предаността към проповедта. Това означава да можеш да кажеш и „Кой съм аз?“, и „Ето ме“. Припомняйки си нашето призвание като кръстени християни, ние се питаме „Кой съм аз?“ и отговаряйки на Христовата повеля да проповядваме, ние, заедно с прор. Исаия, заявяваме: „Ето ме“ (Ис. 6:8).

Превод: Полина Спирова