Мобилно меню

4.1578947368421 1 1 1 1 1 Rating 4.16 (19 Votes)
Това почти неизвестно в миналото движение се разпространява през последните две десетилетия доста активно - първоначално в Норвегия, а по-късно в Германия, Австрия, Холандия и Америка.

Единно наименование за последователите на тази секта няма, тъй като те самите по начало избягват да се назовават с конкретно име. В Норвегия те се нарекли просто „Приятелите”, в Германия досега беше регистриран „Съюз Животът”, в Австрия се наричат също така "Приятелите", но и „Християнско семейно дружество”. В Холандия се наричат „Noorse Broeders”. В САЩ обичайно е названието „Fellowship”. Сега официален характер получи името „Християнската общност” (Den Kristelige Menighet), а в САЩ - "The Christian Church" (Християнска църква).


Възникване

Норвежкият морски офицер Йоан Оскар Смит, роден на 11.10.1871 г. във Фредрикщад, преживял през 1989 г. в морето т. нар. "обръщане към Бога" и през 1900 г. решил, че е кръстен от Светия Дух. През 1905 г. към него се присъединил неговият брат Аксел (1880-1919 г.), а после и някои моряци, между които Елиас Аслаксен (1888-1976 г.), който по-късно (като наследник на Йоан Смит) издал многобройна литература, която имала голямо значение за разпространението на движението.

От 1906 г. възникнало известно сътрудничество между движението и дошлите тогава в Норвегия петдесетници. Отначало "Приятелите на Смит" тясно си сътрудничили с петдесетниците. Скоро обаче се стигнало до различия предимно по отношение на острото разграничаване от другите християнски конфесии. Окончателното скъсване с петдесетното движение станало през 1937 г. и било съпроводено с взаимно осъждане. 

„Приятелите” привлекли идеи извън техните собствени редици, преди всичко от писанията на френската мистичка Мари дьо ла Мот Гийон (1648-1717 г.). За този факт те днес не говорят с удоволствие и твърдо заявяват, че те никога не са променяли своето учение. 

През 1922 г. била изградена собствена сграда в Хортен, а през 1928 г. събранията са преместени в Несби. На 1.5.1943 г. Йоан Смит бил погребан в Хортен. От 1943 г. до смъртта си през 1976 г. общността водил Елиас Аслаксен. Неговият приемник – Зигурд Братл (зет на основателя) малко преди своята смърт предал ръководството на внука на основателя Кере Смит.

Разпространение

След Втората световна война „Приятелите на Смит" намерили благоприятна почва в Дания, Швеция и САЩ. От 1960 г. движението се разпростира към Швейцария, Австрия, Франция и Англия. Днес те са в повече от 60 страни на всички континенти. Числото на последователите може  да бъде само предполагаемо, защото налице няма никакви списъци на неговите членове. Предположенията се колебаят между 20 000 и 35 000, от които 7000 в родината – Норвегия. Около 10 000 последователи от целия свят се събират ежегодно в началото на юли в Брунщад (близо до град Задефиорд), който е построен през 1956 г. като най-голям и модерен център.

Учение и практики

Въпреки че учението на Йоан Смит е християнско, то съдържа ред особености. Така „Приятелите на Смит” твърдят, че „Иисус имал също като всички хора „греха в плътта” (разбира се, никакви „съзнателни грехове”) и Негова най-важна задача по време на Неговия земен живот била Той да се освободи от този грях. Най-важната задача на човек е да следва Иисус, но не така, както го следват повечето християни, "като стоят под кръста", а трябва човек да се „повеси на кръста". Това, разбира се, може да се случи, когато човек напълно се откаже от своята собствена воля.

Всяка критика към ръководството е абсолютно недопустима и е равносилна богохулство. Заповедта за любов към ближния на първо място означава любов към съмишлениците и към тези, които биха могли да станат такива, защото останалите хора така или иначе са прокълнати.

Общността е идентична с 144 000 избрани (срв. Откр. 7:4). Тъй като засега няма никакви изгледи това число да бъде достигнато, вероятно има (по изключение) още хора в света, които не принадлежат към общността, но принадлежат към тези 140 000. Но всъщност никой не знае, къде точно се намират тези хора. Бог се възприема като отмъстителен деспот, Който се обръща към хората, само ако човек изпълнява сто процента Неговите заповеди и веднага се отвръща, когато някой дори най-малко се отклони от правия път. Добрите дела се отправят нагоре към Бога, а надолу (към хората)идва благодатта. Следователно благодатта не е дар Божи, а е откупена чрез добри дела, което в крайна сметка води към самоизкупление. Престъпленията се наказват веднага от Бога – сектантите привеждат като доказателство за това един случай, при който един сърдечно болен мъж в „общността” в Осло бил строго укорен. След това той паднал мъртъв на улицата.

„Светските” културни ценности доскоро бяха отхвърляни. Музиката беше оценявана положително, само ако се използва за богослужебни цели. Телевизията, радиото и вестниците, както и игрите бяха доскоро забранени или най-малкото осъдени. Омъжената жена може да бъде спасена, само ако буквално спазва тълкуванието на думите, че жената ще се спаси чрез раждане на деца - следователно жената трябва да е непрекъснато бременна. При това съвсем не се взима предвид нейното здравословно състояние – ако тя почине, Бог ще изпрати друга! Това довежда до много висока раждаемост - от 8-9 дори до 14 деца не са рядкост в сектантските семейства, което особено допринася за увеличаването на общността.

Такъв саморазрушителен перфекционизъм има два възможни изхода. Някои от сектантите смятат, че са постигнали съвършенство и са невероятно горди, а другите, които са честни и виждат, че не могат да удовлетворят тези изисквания, често се отчайват. Може да се каже, че това учение е фалшифициране на християнската радостна блага вест и всъщност е заплашителна вест. Често се съобщава за самоубийства, станали в общността.


Претенции и действителност

Достойни за отбелязване са различията, които има при „Приятелите на Смит” между претенции и действителност:

1. „Приятелите на Смит” твърдят, че нямат никаква организация, защото всяка организация е нещо човешко и следователно трябва да се отхвърли. В действителност организацията им е доста строга - миряните (дори в малките неща) трябва  да се покоряват на ръководителите.

2. „Приятелите на Смит” твърдят, че не съблюдават външни форми и предписания, а отдават значение на вътрешната промяна на човека. В действителност тяхната самохвална „библейска вярност” доскоро се основаваше по-скоро на спазването на предписания, обусловени от времето (културата, напр. за обличане, прическата на жените или обръщението „брате” и „сестро”). Събиранията им също най-често са ритуални, но те рядко съдържат форми, които произлизат от самия Иисус Христос, като Господнята молитва или Евхаристията.

3. „Приятелите на Смит” твърдят, че при тях духовният живот стоял на първа линия и светските неща били без значение. Но един преглед на сега действащите предписания в общността показва, че от 27 параграфа само един единствен споменава за Библията, а всички други говорят за собственост, подчинение и контрол.

4. „Приятелите на Смит”  твърдят, че тяхното мислене и поведение на първо място е насочено според „цялото" Божие Слово. Всъщност в техните събрания Библията (Словото Божие) има подчинено място и се окачествява като „мляко”, а писанията на основателя и неговите наследници са предпочитани като „твърда храна”. От Библията рядко се ползват големи откъси, както това е обичайно в християнските църкви, а в проповедите се използват откъслечни цитати, които са извадени от контекста. Тези цитати са преднамерено избрани, така че да изглежда, че те съвпадат с идеологията на Йоан Смит.

5. „Приятелите на Смит” твърдят, че в морално отношение стоят далече над останалите членове на другите християнски изповедания, които те презрително наричат „последователи на религиозни партии”, дори „последователи на блудницата Вавилон”. Най-малко е неморално  високомерното съдене и осъждане на другите хора, което "Приятелите на Смит" демонстрират и с което те постоянно се опитват да поучават другите.

6. „Приятелите на Смит” твърдят, че обичат мира. В действителност в техните  събрания човек винаги се надъхва срещу „другите”. Съдържанието на повечето песни също е агресивно.

7. „Приятелите на Смит” твърдят, че те никога не са изключили свои последователи от общността си. В действителност съществуват писма с текст: „Сега ти вече си изключен!”.

8. „Приятелите на Смит” твърдят, че всеки, който желае, може да ги напусне. В действителност срещу напускането отначало се поставя силна психическа бариера, преди всичко със заплахи, че всеки, който напусне общността, ще погине нравствено и със сигурност ще заслужи вечно проклятие. Затова помага разбира се и фактът, че повечето излезли от сектата вследствие на зависимостта си от нея не са способни да водят самостоятелен живот. Освен това последователите почти не трябва да имат приятелски контакти с тези, които са извън сектата. При излизане се избягва всякакъв контакт от страна на предишните приятели и дори роднини, така че напусналите са напълно социално изолирани .
      
Развитие от 1990-1995 г.

До 1990 г. за „Приятелите на Смит” не се знаеше почти нищо. Дори в Норвегия се знаеше повече или по-малко само това, че жените в сектата се обличат старомодно и имат много деца. През 1990 г. избухна буря в родината на сектата. Бивши членове се обърнаха към медиите и съобщиха за психотерор и за други подобни действия от страна на ръководството, което по това време беше само в ръцете на семейство Смит. Числото на тези, които през тези години само в Норвегия са напуснали сектата, е между 1500 и 2000 души. Ръководството реагира на това напускане с дърпане на юздите. Все пак мнозина мислеха, че първоначалният дух на движението е бил добър и впоследствие е развален от тогавашните водачи.


Развитие от 1995-2000 г.

По-рано „Приятелите на Смит” бяха равнодушни към това, какво мисли за тях светът. Сега обаче започва една медийна кампания, чието най-съществено творение беше излязлата през 1995 г. книга „Пътят на кръста” с автор журналиста Кйел Арне Братли. В тази книга движението е описано в най-хубави краски с премълчаване на богословски факти (напр. особеното учение за греха на Иисус в плът) и дори с фалшифициране на цитати. В Интернет рекламата също е направена добре, без да се засягат и оповестяват доктрини от учението, с които сектата значително се различава от останалите християнски общности.

Външен знак за живота на движението беше започнатата строителна работа. Беше построена не само световна централа в Брундщад, намираща се югоизточно от Осло между градовете Тьонсберг и Зандефиорд, но и в Германия бяха също реализирани строителни планове. Кере Смит, внукът на основателя Йоан Смит, в списанието „Скритите съкровища” изведнъж отмахна ред табута. Вестникът „Афтенпостен” съобщаваше за празник в Копенхаген, на който девойки с червени поли до колената (!), с разпуснати коси (!) танцували на сцена (!). Дотогава било позволено на жените и девойките да носят рокли (по-скоро в тъмни цветове) до прасците и своеобразни фризури (на път или на кок). Дотогава да се излиза на сцена било израз на гордост, а танцът - на отпадане. Но цел на тези външни промени е единствено събирането на средства за сектата и нейното популяризиране. Интересно е това, че „Приятелите на Смит” в противоречие с историческата истина твърдят, че външните промени били „така замислени” още от водача Елиас Аслаксен (починал през 1976 г.). Отсъпилите от движението, които се осмеляват да го критикуват, са жестоко преследвани. В Норвегия един баща, който напуснал движението, беше обвинен от собствените си дъщери в сексуален тормоз. Дъщерите обяснили, че те нямало да обвинят баща си, ако той би останал в „общността”.

Но понякога под ударите на сектата попадат и близки на членовете, които не се изказват критично за нейната дейност. Майката на една последователка на „Приятели на Смит”, която след първоначалните проблеми поддържала със семейството на дъщеря си приятелски отношения, беше наскоро (без повод) принудена при едно нейно посещение да каже, че „общността е нещо добро”. След като тя не била готова за това, при нея бил "диагностициран" „сатанински поглед”. Така на нея не й останало нищо друго освен да прекъсне своето посещение и да се примири с това, че връзките й със семейството на дъщеря й очевидно завинаги са приключени.

Има съобщения за насилствени преследвания на един бивш последовател в Германия и действително нападение над един журналист в Норвегия.

Развитие след 2000 г.

От март 2000 г. има завръщане към нормалното облекло и се допускат медиите, но за сметка на това достъпът до ръководството и до финансовото състояние на общността е още по-малък. Поради нуждата от пари бяха въведени всякакви начини, за да бъдат набавени съответните постъпления. Последователите бяха призовани да работят за общността през почивните дни. Бяха основани фирми, които извършват почистващи и транспортни услуги. Младите хора бяха призовани след края на задължителното образование доброволно да помагат в Брунщад. По този начин тяхното по-нататъшно образование става невъзможно или се забавя. Дори и бедни общности в Африка трябва да събират помощи за Брунщад – вероятно това е единствената „християнска” общност в света, при която помощта за развитие тече в обратна посока. Покупката на един остров в средата на юни 2004 г., намиращ се в Ослофиорд и определен като „перлата на крайбрежието”, предизвика около 4000–5000 демонстранти, които изискваха тази превъзходна област за почивки да бъде достъпна за всички хора. Протестите на норвежците срещу дейността на сектата днес все повече се увеличават.

Авторът Фридрих Гриис е председател на Европейската федерация на центровете за проучване и за информация за сектите (FECRIS).

превод: Анна Маринова


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uc4 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Знанието на Кръста е скрито в страданията на Кръста.

Св. Исаак Сирин