Мобилно меню

4.0967741935484 1 1 1 1 1 Rating 4.10 (31 Votes)
митрополит АмфилохийПроповед на Черногорско-Приморския митрополит Амфилохий (Радович) по време на молебена за спасениe на сръбския народ и неговите светини в Косово и Метохия пред храма „Свети Сава” на Врачарския хълм в Белград на 21 февруари 2008 г.            

Всечестен християнски народе,
Скъпи братя и сестри!

Сега ние стоим пред нашата светиня, пред лицето на Живия Бог и пред лицето на Неговата Истина. Ние стоим тук и пред ликовете на нашите свети предци, пред лика на Косовския великомъченик княз Лазар, великомъченика Стефан Дечански. Стоим тук в съдбоносния час на нашата история, призвани да свидетелствуваме пред Бога и пред хората, и пред всички народи на земята, отново да кажем и потвърдим кои сме ние и какво представляваме. Ние отново осъзнаваме, че всички сърби са косовци, че нашата люлка, люлката на нашия народ, мястото на нашето раждане е Косово и Метохия. Свидетелствуваме, че на Косовското поле ние се вписахме сред зрелите исторически народи и благодарение на Косово вложихме себе си във фундамента на онази благородна Европа и на целия честен Божи свят и неговите народи.

 

Когато говоря за това пред лицето на Живия Бог, пред лика на свети Сава, нашия духовен отец, в когото нашата душа се е срещнала с Христос и се е утвърдила в него като вечна Божествена Истина, това означава, че за нас Косово и Метохия не са само землеописание на някакво пространство, но – топонимия, изпълнена с жизнен смисъл, насочващ нашето предназначение. Бъди и сега свидетел, Христе Божи наш, великомъчениче косовски Лазарю и свети Сава: за нищо на света не смеем да се отречем от Печката Патриаршия[1] и мощите на светите сръбски архиепископи, които са свята същност и могъща земна крепост[2] на нашия народ и неговото битие. Ние не можем да се отречем като народ, който има своето място под слънцето, дадено му от Бога, от светата рака с мощите на светия крал и великомъченик Стефан Дечански[3].

Да бъде и сега и во веки веков свидетелство за нас светата глава на княз Лазар[4], че е твърда нашата вяра пред Бога и пред хората.

Сега майката на Юговичите[5] – е майка на всеки от нас. А сестра на всички нас е знаменитата Косовска девойка[6].

Не смей, сине мой, да лъжесвидетелствуваш, даже ако става въпрос за твоя брат. Не смейте, сегашни властители на света, да лъжесвидетелствувате, когато става въпрос за вашите дела, но отговаряйте според Правдата на истинския Бог. И сега витяз Обилич[7] пита всеки от нас: кой е верен подвижник, а кой е предател? Ето пред нас е и вождът Карагеоргий[8] и неговият потомък Александър Карагеоргиевич[9], те свидетелствуват, че човекът, че народът е нищо без свобода и собствено достойнство. Вслушваме се ние и в Косовския Завет, който ни изпраща от Ловчен Ковоският обетник Негош[10]. Косово – това е Страшният съд. И днес в Косово се съдят и сърби, и албанци, и американци, и англичани, и французи, които днес се отричат от своя Виктор Юго, Франше д`Еспере[11], от своя Де Гол[12].

В тези минути, в присъствието на такива свидетели, ние сме длъжни да обединим сърцата си с волята на народа, за да можем с една уста и едно сърце да кажем на целия свят – и не само сега, но и утре, и вдруги ден, и докато сме живи, и докато бъде жив поне един потомък на сръбския народ – да кажем: Косово - това е зеницата на нашето око, Косово – е сърцевината на нашето сърце, Косово – е нашият свят град Иерусалим, и ние не можем да се отречем от него, както не можем да се отречем от своята душа и от съдбата си нито в земния си живот, нито в Божествената вечност.

Ние сме длъжни да съхраним, братя и сестри, печата на сърбите в Косово и Метохия, място страшно, където сме се родили като народ, като Божий народ. И затова Косовският Завет на предците ние носим в себе си като предание, разбиране, че народът губи само онова, от което се отрича. Именно затова ние сме народ исторически. Сърбите са немногочислени и не могат да влияят върху важните събития в съвременния свят, но нима заради това трябва да се откажем от това, че сме велик народ по своя характер и по своето историческо звание и призвание?! Косово не може да бъде забравена дума за нас, нито за когото и да било в света.

Днес, тези които искат да ни зачеркнат от историята, да ни изтрият от лицето на земята, отнемайки Косово, ни казват, че Косово – това е уникален случай. Точно така! Косово – това е единствен случай, съдбата на Косово е необичайна, но също така е невероятно и това, каквото сега правят с него, което искат да направят в зората на 21-ви век силните на деня. Всичко, което се опитват да направят днес с Косово, всичко това може да стане само по време на окупация, по време на тирания и насилие. Как да се обясни, че в зрелия период на човешката история, когато съществува ООН, Съвет за безопасност, който има свои пълномощия, когато работят международното право и конвенциите, говорещи за правата на човека... как да се обясни, че всичко това, че тези права и тази правда, имат сила във всяка точка на земното кълбо, за всеки народ, за всяка държава, но само не в Косово и Метохия?! Да, Косово е уникално! И там се извършва съд, там се издава присъда на всички държави на нашата епоха.

Днес, братя и сестри, едностранните и със сила наложени решения са признак за морална мекушавост и немощ, но не и на силата, която е знак за доверие, като краен способ за разрешаване на човешките спорове и конфликти, но не на вярата в Бога и Божиията и човешка правда, върху която се държи светът. За всичко това знаят и Америка, и Европа, но не знаят техните властители. Ние принадлежим към тази Европа от самото начало на изграждането на своето самосъзнание, на своята историческа зрялост и се стремим към единство с нейните народи, достойно и равноправно. Но ако цената, която изисква Европейският съюз означава отричане от себе си, от своята историческа памет, отричане от Косовския Завет, който по своята природа е Завет Нов, затвърден не с мастило, но с кръвта на нашия народ, това означава отричане от собственото достойнство и заедно с това от международния ред, върху който се крепи светът, възкресен след трагедията на Втората световна война, то ние, като народ, не признаваме такава цена. И никога не сме я признавали! И преди цар Лазар, и след него до 1941 година. И до ден днешен ние не сме съгласни с такова изнудване. Не сме съгласни с призива да потъпчем всичко – не, не своето достойнство, но своята истина, която пазят държавите и градовете, да потъпчем достойнството на всички държави и народите на света. Това ние не можем да си позволим. И днес ние сме се събрали тук по тази свята причина, за да защитим честта и благообразието, свободата, себе си и достойнството не само нашето, но и достойнството на унизената Европа! Никога Европа не е била по-унизена, отколкото сега. Никога Съединените американски щати не са били по-унизени, отколкото сега, когато са смачкали сами себе си с нечувана лъжа и такова насилие над честния народ и неговото достойнство.

Стоейки пред Бога, пред Светинята, да изпъчим гърди напред и да си спомним онова, което беше казано през 1941-ва година и приготвено като косовско предначертание: ”Ако ни е съдено да живеем, то ще живеем свободно. Ако ни е съдено да умрем, то ще умрем за свободата”. И не само за своята и на нашето Косово и Метохия, но за свободата на всеки честен човек и всеки честен народ на земята.

Да възвърне Господ разума на силните, които днес със своите решения позорят своите народи, потъпквайки правдата и честността. А нам, дай Боже, вярност към святия Косовски Завет, към нашето човешко и национално достойнство, вярност към светите мощи на Печките архиепископи, на светия крал Стефан Дечански и на светия великомъченик Косовски Лазар. По техните молитви, Господи, укрепи нашия народ в истина и доброта, и просвети всички хора, и всички народи, и те да живеят според правдата в мир и в Божия милост.

Аз бих искал още да помоля, ние да се разотидем така, както и се събрахме около тази светиня в Божия мир. Мирно да се разотидем. Аз бих помолил всички, които днес дойдоха тук, в нашата столица да покажат, че ние сме народ пълен с достойнства, че ние сме народ, който не руши, не разорява, но е строил с векове и днес съзидава и своята душа, и своето достойнство, и своето бъдеще. И така, в мир Божий, с молитва към Бога, да сътвори Той това, което ние, хората, не можем, да сътвори с нас и сред нас и със земните народи. И да свидетествуваме още един път, че ние сме потомци на великомъченика Косовски Лазар, и на всички онези, които са жертвали живота си за своя ближен и за Отечеството. Да ви благослови Бог и да ви надари с всички небесни и земни блага.

АМИН. Подай, Господи!

 


[1] По време на сръбския цар Душан Силни (1331-1335) през 1346 г. в неговата столица Скопие бил свикан събор, на който присъствали българският патриарх, гръцки митрополити и други църковни лица, и бил избран първият сръбски патриарх св. Иоаникий (+1349, паметта му се празнува на 3 септември). За резиденция на патриаршията бил избран манастирът св. Апостоли на края на гр. Печ (на Косово поле), затова и патриаршията получила название Печка.

[2] Акт за владение на земя.

[3] Св.крал Стефан (1274/76-1336) заедно със св.Сава и св. княз Лазар образуват дивна триада от святост, благородство, саможертва, родена от сръбския народ. В благодарност към Господ за изцеление от слепота, построил Дечанския храм (манастир Дечани в Косово), едно от редките творения на сръбско-византийското строителство и един от знаменитите паметници на сръбското благочестие.

[4] „Войската на Лазар се сражава, защитавайки християнството, защитавайки отечеството, защитавайки Балканите. Войската на Мурат се биеше за диктат на исляма, за диктат на владичество, за диктат на робство и безсловесност. Може ли да възникне съмнение, че целта в борбата и смисълът на страданията са били по-справедливи? Как в този случай Лазар е могъл да бъде победен? Не, той не е бил победен. Неговата (отсечена) окървавена глава се търкаля по Косово, написала смъртната присъда на лъжепобедителите. Наистина никога смъртта не оправдава своето съществуване в такава степен и не изразява толкова красота и благородство в себе си, отколкото в този миг, когато приема в своите обятия човека като жертва за нещо по-голямо от неговия незабележим живот. Смъртта тогава губи своето острие, разкъсва своята тъмна завеса и застава в редицата на живота. И това е докосването до главния нерв на християнската религия” (Николай Велимирович, еп. Събрани съчинения в 13 т.Химелстир,1983-1986. Кн.9. с. 351-352.)

[5] Легендарната героиня на Косовското предание, която загубила в битката с турците (1389) деветте си синове и мъжа си и умряла от мъка.

[6] Героиня на едноименната песен от Косовския цикъл, символ на най-дълбока печал и милосърдие.

[7] Войводата Милош Обилич в Косовската битка е нанесъл смъртоносна рана на султан Мурат.

[8] Георги Черни Петрович (14.11.1768-25.7.1817), Карагеорги – народен герой, вожд на Първото Сръбско въстание (1804-1813), положил началото на националното възраждане и освобождение от турско робство. Основател на династията на Карагеоргиевичите. В Белград на Врачарския хълм пред храма на св. Сава през 1979 г. е поставен паметник на Карагеорги (скулптор Сретен Стоянович).

[9] Принц Александър Карагеоргиевич (17.7.1945) – син на крал Петър ІІ Карагеоргиевич, понастоящем живее в Белград, взел участие в манифестацията и молебена на 21.2.2008 г.

[10] Петър ІІ Петрович Негош (1813-1851) – най-големият сръбски поет, мислител; управител на Черна Гора от 1830, митрополит. Погребан на планината Ловчен (1660 м) в Черна Гора.

[11] Франше д`Еспере (1856-1942) – френски маршал, командващ френските войски през 1918 г., победоносно се сражавал на Солунския фронт, където в състава на неговата армия е имало 5 сръбски дивизии.

[12] Шарл де Гол (1890-1970) - президент на Франция от 1958-1969 г.; през 1940 г. основава патриотичното движение „Свободна Франция”, което се присъединило към антихитлеристката коалиция; след войната основател и ръководител на партията „Обединение на френския народ”; в годините на неговото управление Франция излиза от военния блок на НАТО.

{rscomments on} {kunena_discuss:0}

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/k848 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Имайте непресторена любов помежду си, пазете Преданието, и Бог на мира да бъде с вас и да ви утвърди в любов.
 
Св. Павел oт Обнора