Мобилно меню

4.85 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (20 Votes)
Митар и фарисейКратка, ясна и назидателна е притчата на Спасителя за това как двама юдеи влезли в храма да се помолят: единият фарисей, другият – митар. Фарисеят застанал напред в храма и се молел така: „Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, що придобивам” (Лука 18:11). С една дума фарисеят изброил добродетелите, които наистина притежавал.

Зад него стоял митарят. Той освен греховете си нищо друго не донесъл в Божия храм. Стоял с отпусната ниско глава, удрял се в гърдите и викал: „Боже, бъди милостив към мене грешника!” (Лука 18:13).
Какво е заключението, което прави божественият Автор на притчата, Иисус Христос? ”Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат” (Лука 18:14).

Да обърнем внимание на това, че Църквата, говорейки за фарисея, не го осъжда напълно. Още повече: дори ни предлага да подражаваме на добродетелите му и да вземем пример от него.

Ето, фарисеят казва, че постел два пъти в седмицата. По устава на Православната църква всеки християнин е длъжен да пости два пъти всяка седмица: в сряда и петък. А колко от нас днес съблюдават този пост?... Фарисеят оставял редовно една десета част от придобитото, като жертва. А ние жертваме ли нещо от себе си за Църквата? Затова Църквата ни казва: да се постараем да подражаваме на добродетелите на фарисея. Но тя ни учи и на какво не бива да подражаваме: на това сами да даваме оценка на добродетелите си, както постъпил той…

Вместо смирено да благодари на този, от Когото  е всяко благо и всеки съвършен дар; вместо да благодари на Бога, че му е дал възможност да извърши тези добродетел, той гордо приписва всичко само на себе си и дори заявява, че не е като другите. И както казва св. Йоан Златоуст: „Фарисеят целия свят осъдил и само себе си оправдал”.

За това говори и св. Андрей Критски в Покайния канон. Фарисеят, правилно казал: „Боже, благодаря Ти”, но за съжаление, към това прибавил и нещо безумно. Благодарствената молитва е угодна на Бога. И фарисеят започнал с благодарност  и ако бе продължил смирено да благодари за всяка милост, която Бог му е сторил, това би било една добра молитва. Той обаче я превърнал в безсмислен брътвеж… За разлика от него митарят, който принесъл в храма само греховете си и имал съзнание за тях, смирено се каел и просел от Бога милост за себе си, без да се оправдава, нито с условията на живот (както постъпваме ние днес), нито със слабост, немощ или със силата на обкръжаващите го съблазни. С нищо не се оправдавал, само просел милост и я получил.

В притчата не е казано, след като митарят е бил оправдан, фарисеят е бил осъден. Там само е посочено, че първият си отишъл повече оправдан от последния. Това трябва да го знаем и помним, за да не се съблазняваме да бъдем съдии, а да оставим съда на Бога.

Фарисеят влязъл в храма с искрено желание да се помоли и искрено започнал своята молитва, а Господ винаги благоволи към доброто желание на човешката душа. Затова да не смятаме фарисея за отхвърлен от Бога, а да помним, че чрез него Църквата ни посочва как не трябва да се молим.

Ние знаем, че великият Божи угодник преп. Серафим Саровски, когато се намирал в особено люта битка с дявола, хиляда дни и нощи се молил коленопреклонно на един камък с вдигнати нагоре ръце с молитвата на митаря: „Боже, бъди милостив към мене грешника”. И с тази молитва победил и побеждавал винаги изкушенията. О, да можехме и всички ние да се научим да се молим с нея, така сърдечно, както са се молили митарят и преп. Серафим!
 
Превод: превод: дякон Емил ПАРАЛИНГОВ

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/33u49 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми рече: „Смирението“.

Св. Антоний Велики