Напоследък получавам множество гневни писма по повод една моя статия за шума. Показателно е, че точно тази тема силно разгневи опонентите ми. Аз прилежно защитавам неща, които не се харесват на мнозина: милосърдието, месото например или пък патриотизма. Но досега не съм предизвиквал толкова искрено негодуване, както сега, след статията за уличния шум, който по принцип не е свързан с темата за доброто и злото, а (подобно на любовта ми към ярките цветове) принадлежи към сферата на личните вкусове и предпочитания.
Истина е, че един от опонентите ми привнесе в този спор почти морална нотка. Той ме осъжда за това, че пускам шеги по повод собствената си смърт. Не знам как да му отговоря, освен с шега. Аз наистина не разбирам, какво друго мога да правя със смъртния си одър, докато му дойде времето.
В името на почтеността и разни други хубави неща ние трябва да се освободим от подобни възгледи. Абсолютно безсмислено и нелепо е да забраняваш на човек да се шегува със свещени теми. И то по една много проста причина: всички теми са свещени, други просто няма. Всеки миг от човешкия живот е разтърсващ. Всяка крачка, всяко помръдване с палеца са толкова дълобки и значими, че, замисляйки се над това, ние бихме превъртели.
Ако не бива да се шегуваме със смъртния одър, то не бива да се шегуваме и с баницата. Та нали баницата, ако я изследваш по-сериозно, придобива тясна връзка със смъртния одър. Ако не можем да се шегуваме с умиращия, то не можем да се шегуваме с никой: та нали всеки един от нас умира, кой по-бързо, кой по-бавно. Накратко, ако нямаме право да се шегуваме със сериозните неща, то не трябва да се шегуваме изобщо.
Точно така са разсъждавали навремето пуританите (които аз дълбоко уважавам). Те действително са мислили, че не бива да се шегуваме, тъй като животът е твърде сериозно нещо. Това е един от възможните последователни възгледи. Но е възможен и друг – този, към който се придържам аз: животът е твърде сериозен, за да не се шегуваме с него.
Тук има една разлика, за която не се досеща моят опонент. Можем да се смеем над каквото ни хрумне, но не и когато ни хрумне. Ние се шегуваме със смъртния одър, но не и пред смъртния одър. Животът винаги е нещо сериозно, но да се живее винаги сериозно не бива.
Нравственият опит ни учи и на още нещо. В един определен смисъл всичко, както говорих преди малко, е и важно, и сериозно. Но от битова, делнична гледна точка някои неща можем да ги определим като лекомислени. Такива се вратовръзките, панталоните, пурите, тениса, фойеверките, голфа, химията, астрономията, геологията, биологията и т. н.
Ако държите да бъдете важен, ако отвътре ви напира прекомерна сериозност, моля ви, насочете я към тези неща. Тук тя никому няма да навреди. Вижте прекрасните шотландци и се поучете от тях: за вярата те винаги говорят шеговито, за голфа – никога. Вие няма да заиграете по-лошо голф, ако заговорите за него твърде сериозно, но може да се превърнете в лош християнин, ако започнете да се отнасяте твърде тържествено към вярата.
Може спокойно, без сянка на шега да говорим за вратовръзките, та нали вратовръзките не са целият ни живот – или поне аз така се надявам. Но в това, което за вас е целият ви живот – във философията или във вярата, не можете да минете без шеги. Ако ли пък минете, чакайте полудяване.
Точно така са разсъждавали навремето пуританите (които аз дълбоко уважавам). Те действително са мислили, че не бива да се шегуваме, тъй като животът е твърде сериозно нещо. Това е един от възможните последователни възгледи. Но е възможен и друг – този, към който се придържам аз: животът е твърде сериозен, за да не се шегуваме с него.
Тук има една разлика, за която не се досеща моят опонент. Можем да се смеем над каквото ни хрумне, но не и когато ни хрумне. Ние се шегуваме със смъртния одър, но не и пред смъртния одър. Животът винаги е нещо сериозно, но да се живее винаги сериозно не бива.
Нравственият опит ни учи и на още нещо. В един определен смисъл всичко, както говорих преди малко, е и важно, и сериозно. Но от битова, делнична гледна точка някои неща можем да ги определим като лекомислени. Такива се вратовръзките, панталоните, пурите, тениса, фойеверките, голфа, химията, астрономията, геологията, биологията и т. н.
Ако държите да бъдете важен, ако отвътре ви напира прекомерна сериозност, моля ви, насочете я към тези неща. Тук тя никому няма да навреди. Вижте прекрасните шотландци и се поучете от тях: за вярата те винаги говорят шеговито, за голфа – никога. Вие няма да заиграете по-лошо голф, ако заговорите за него твърде сериозно, но може да се превърнете в лош християнин, ако започнете да се отнасяте твърде тържествено към вярата.
Може спокойно, без сянка на шега да говорим за вратовръзките, та нали вратовръзките не са целият ни живот – или поне аз така се надявам. Но в това, което за вас е целият ви живот – във философията или във вярата, не можете да минете без шеги. Ако ли пък минете, чакайте полудяване.
Превод: Димитър Спасов
