Сгушена в подножието на Джамбаз тепе, днес църквата “Св. Петка – Стара” (”Св. Параскева") като че ли е известна само на по–възрастните пловдивчани, на историците и особено на бездомните, скитниците, наркоманите и катерачите, които ползват скалите над нея за катерене. Нейната камбанария обаче е известна на всички, извисила се високо над църквата, кацнала на една скала и видима от централния площад и от минаващите по булевард “Цар Борис Трети”.
Историята на тази малка църква е свързана с падането на България под турско робство. След превземането на Пловдив от ордите на Лала Шахин през 1371 г. съществувалата дотогава катедрална църква, построена от цар Иван Асен Втори в памет на пренасянето на мощите на св. Петка Епиватска (Българска) от Цариград в Търново и посветена на същата светица, е превърната в джамия. Това е днешната Джумая джамия. На православното население е разрешено да си построи нова църква в чест на св. Петка в подножието на Джамбаз тепе. Смята се обаче, че на това място е имало вече съществуващ православен храм, принадлежащ на катедралата, но посветен на преподобномъченица Параскева, св. Петка Римлянка, чиято памет се чества на 26 юли.
Друго предание, непотвърдено от исторически източници, разказва, че на мястото на църквата е имало такава още от времето, когато Пловдив е бил град на Византийската империя.
Днешната църква “Св. Петка – Стара” (”Св. Параскева”) е построена през 1837 г. с даренията на българските пловдивски чорбаджии, на махленците българи и гърци и на населението на няколко градчета и села около Пловдив. До 1860 г. в нея е служил български свещеник, служило се е на църковно–славянски език и е имало към църквата българско училище. След тази година в разгара на българо-гръцкия църковен спор тя преминава в ръцете на гърците и гърчеещите се българи, което население е преобладаващото в махалата около църквата.
Историческите сведения показват, че църквата е имала два храмови празника: 26 юли, деня на св. Параскева, и Светли Петък – Живоприемни източник, когато е ставало голям събор. Около църквата е имало и аязмо, чиято вода е лекувала очни болести. В близост до камбанарията все още ясно личат и зидовете на църковната къща.
Затворена преди около двадесет години, църквата и районът около нея се превръщат от свято място, по думите на старозаветния пророк Даниил, в “мерзост на запустението”. Всичко е потънало в бурени, високи саморасли храсти, дървета и боклуци.
През 2006 г. беше направен основен ремонт на покрива и вътрешно измазване на стените на храма, беше поставена и нова желязна врата, но всичко приключи с това.
Сега с благословението на Пловдивския митрополит Николай ремонтът и възстановяването на църквата “Св. Петка – Стара” са възобновени. Онова, което е останало да се направи, е: изчистване на района, ремонт на камбанарията, изработване на нови камбани, вътрешно оформление и обзавеждане с необходимите за всеки православен храм принадлежности, реставрация и монтиране на иконите. Това ще бъде постепенно завършено, като към църквата е назначен постоянен свещеник, който да извърши всичко това и да възстанови богослужебния живот към храма.
Много са още нещата, които превръщат тази малка на външен вид църква в един от най-ценните църковни паметници на Пловдив. Ще стане ли възможно нейното бързо отваряне и възкръсване за нов живот? Ще се намерят ли и днес продължители на родолюбивите българи-възрожденци, които ясно са съзнавали, че Църквата единствена може да поддържа и оживотворява човешкия дух и при най-тежките изпитания, да му дава сили да се пребори с тях и да продължи напред?
Нека не оставаме безучастни към това дело – възстановяването и отварянето на църквата “Св. Петка – Стара” и да запишем имената си сред ктиторите й, за да може местата на запустение в нашата страна (а те не са малко!) да се превърнат в духовни оазиси, в места на мира, спокойствието и утехата в бурното море на забързаното ни ежедневие.
Всеки, който желае да помогне, като сам прецени с какво и как, да се обади на тел. 032/626 276; 675 410 и GSM: 0896 147 221, свещ. Емил Паралингов.
От Църковното настоятелство към храма.
От Църковното настоятелство към храма.
