Страници от историята на един храм в Шуменско

Отец Димитър Кирилов (1866-1928) е първият свещеник, служил в местната църква. Той е роден в с. Балък кьой, околия Фере, Западна Тракия. Областта тогава е населена с много българи и е в границите на Турция, а днес е на гръцка територия. На 29 юни 1894 г. е ръкоположен за свещеник лично от големия родолюбец, Величкия митрополит Методий Кусевич. До 1903 г. свещеникът служи в родния си край. По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) на македонските и тракийски българи за свобода, той е наклеветен пред османските власти, че подкрепя въстанието. Заловен е и като политически затворник прекарва времето до лятото на 1904 г. в турски зандан. След освобождаването му е забранено да практикува свещеническа дейност и  избягва в свободната Майка България.[2]

По същото време българският елемент чувствително се увеличава в райони на североизточна България, където преди са преобладавали турците. В тези села хората имат нужда от църкви и свещеници. Св. Синод насочва младия свещеник към едно такова село – Янково. Варненско-Преславският митрополит Симеон на 17 септември 1905 г. поверява на отец Димитър строящия се янковски храм и новоучредената Янковска енория. Отецът и семейството му (съпруга и дъщеря) са посрещнати възторжено от миряните, които отдавна чакат свой постоянен духовен пастир.

През следващата 1906 г. строежът на църквата приключва. Тя е красива еднокорабна, едноабсидна, със задължителния вход от запад. Абсидата е петстенна, с две пастофории. Църковния градеж е от редуващи се дялани каменни блокове с пет пояса от по три реда тухли. Външността е разчупена от редуващи се редове камъни и тухли, тухлени арки, 14 големи прозорци и 10 малки прозорци. Камбанарията е осемстенна. Общата площ на църквата е около 168 кв. м., като дължината е 18,5 м., а ширината – 9,1 м. Дървени стъпала водят до певницата и до камбанарията. Троновете са разположени до южната и северната стени, и в лявата наосна част.

На 15 април 1907 г. е осветен св. Антиминс и е отслужена първата св. Литургия от Шуменския архиерейски наместник отец Радуш Ганушев и от отец Димитър.[3] От тази дата отец Димитър започва редовните служения в новата църква. Той служи в нея повече от 20 години – от 1907 г. до 1928 г., подпомаган от настоятелство в църковните дела. В първите години от съществуването на църквата усилията са насочени към нейната украса и довършителни работи, както и към оформяне на църковния двор. Закупени са още икони, дарени са купел, камбана, свещници, кандила, одежди, сребърен напрестолен кръст, дискос, маса… На 21 юни 1912 г. са монтирани направените от Кольо Иванов дървени тронове. Две години по-късно Йонко Петров измазва отвътре църквата, а Иван Бояджиев я боядисва. В двора са засадени дръвчета, а през 1914 г. Въльо Георгиев завършва оградата. През 1920 г. Ангел Близнаков поправя църквата, включително ремонт на покрива, и я измазва и боядисва отново.[4] С това събитие се поставя началото на височайшите посещения на владици в църквата. През 1922 г. Варненско-Преславският митрополит Симеон освещава църквата и извършва св. Литургия. През 1928 г. митрополит Симеон идва и ръкополага за свещеник в Янково Йордан Кюркчиев.[5] Храмовият празник, Димитровден, през 1932 г. е почетен от митрополит Симеон и Величкия епископ Андрей, след като преди това отец Йордан изпраща прочувствена покана, в която се казва: „Да отслужите Литургия и с произнесени слова, да повдигнете религиозното настроение, което е спаднало, следствие бурния живот на християните. Люшкани, обливани, всички сме измокрени от вълните на житейското море и страшен студ духовен ни е обхванал”. На 16 май 1939 г. в Янково  е новият Варненско-Преславски митрополит Йосиф, като част от маршрута му в Шуменския край.

Заслуги на отец Димитър е изграждане на добри отношения и сътрудничество с местната власт в лицето на общинския кмет и общинския съвет, читалището и училището. Всеки неделен ден учениците се водят организирано на църква от дежурен учител. Духовникът, съобразен с възрастта на децата, ги поучава на разбираем за тях език и теми. Преговарят ученото в часовете по вероучение през седмицата. Той превръща храмовия празник, Димитровден, в истински общоселски празник, на който след църковната служба се дава курбан за здравето на населението, а след това всички се веселят до късно на хорото.

Този интересен човек заболява и умира на 16 май 1928 г. Изпратен от опечалените си енориаши е погребан в църковния двор в Янково.

Вторият свещеник ръкоположен за църквата „Св. Димитър” в Янково е младият свещеник от Смядово Йордан Жечев Кюркчиев. Той е роден на 14 октомври 1904 г. През 1927 г. завършва Бачковското свещеническо училище. Митрополит Симеон предпочита енергичния младеж пред по-възрастните и опитни негови съслужители и лично в Янково на 14 октомври 1928 г.[6] му поверява вакантната вече половин година енория, където същият служи 51 години, до смъртта си. Каквото и да се каже за отец Йордан, все ще е малко. Човек с голямо сърце, той е пример за истински християнски пастир. Не се ограничава само с обичайните си религиозни задължения (служби, нравствено възпитание и т. н.), а с живота и делата си става пример за истински християнин. Казаното не е идеализиране на  неговата личност, а самата истина. През 1942 г. журналистът Жечко Боздуганов в статия във в. Шуменско слово нарича янковския свещеник „един истински народен труженик”.[7] Отец Йордан помага безкористно, и често анонимно, на свои съселяни по различи поводи. С разнообразната си обществена дейност дава пример за активно гражданско съзнание. Основава и ръководи местен клон на „Съюз за закрила на децата в България”, ученическо православно християнско дружество, клон на Български червен кръст. Участник е в дейността и ръководството на Кредитна кооперация „Успех”.  По негова инициатива през 1935 г. читалище „Васил Левски” е възстановено. Несъмнено голямо постижение е създаването и поддържането на безплатна трапезария за бедни ученици. Изграждането на детско летовище в с. Черни връх е другото голямо дело на отец Йордан, което през 1946 г. е преустроено в манастир.[8]

След 1944 г. атеистичният комунистически режим срива влиянието на религията. Намаляват посещенията в храма. Свещеникът посочва ангажираността на хората в ТКЗС като причина за намалялата посещаемост в църквата, намалелия брой постещи и изповядващи се, намалелия брой венчавки, кръщавки и опела.[9] И нито веднъж не посочват други причини за проблемите. Вярно е, че със създаване на ТКЗС се променя работния цикъл на хората, работи се по време на църковни празници, намалява населението на селото, защото се освобождава работна ръка, насочила се към построените предприятия в градовете. Но е вярно, че училището скъсва с Църквата (децата не се водят организирано на служби, не се учи вероучение), Църквата не развива благотворителна дейност, намалява религиозната просветната дейност, обществото се идеологизира и възпитава с друг морал, т. нар. комунистически морал. Това са проблемите в Църквата, а иначе не всичко е толкова черно. Безспорен факт е, че обликът на селото се променя тотално през комунистическия период. Янково е благоустроено, електрифицирано, асфалтирано, водоснабдено и т. н., неща, които улесняват и подобряват живота на хората.

През разглеждания период отец Йордан обслужва енорията, справяйки се и с други трудности. Освен посочените проблеми, проблем е голямата територия на Янковска енория, включваща църквите в селата Янково, Бял Бряг и Черни връх, както и манастирът в Черни връх, а от 1969 г. му е поверена временно, до намиране на свещеник, Арковненска енория, съставена от четири села с една църква.

В поверените му църкви, включително янковската, свещеникът изнася редовни неделни и празнични литургии, и катехизически беседи. Изяснява на вярващите Светите тайнства. Организира поклоннически групи до манастири. Участва в свещенически съслужения в църквите в епархията. Член е на Шуменското свещеническо братство. Стопанисва и опазва в добро състояние църквата и църковното имущество. Свещеникът в желанието си да върне позагубващия се православен дух в Янково, учредява Православно християнско братство на 7 март 1948 г.[10] По време на краткото си съществуване Братството работи за реализиране на следните цели: развиване на духовна просвета чрез беседи, курсове и литература; участие в богослужението на миряни; подпомагане на бедните.

Усърдието на янковския свещеник не остава незабелязано и неоценено от служителите на Православната ни църква. Неговите събратя-свещеници го уважават, а през февруари 1949 г. митрополит Йосиф повишава в протойерей – отличие, което се дава на проявил се в работата си свещеник.

Отец Йордан служи до месец септември 1979 г., когато излиза в отпуск по болест. Месец по-късно умира. Свещеникът е опят на 4 ноември 1979 г. в църквата „Св. великомъченик Димитър”, в църквата, в която е служил 51 години. На опелото и на погребението в църковния двор присъстват искрено опечалените съселяни от селото и земляци от цялата енория.

В началото на демократичния период в янковската църква продължава да служи възрастният отец Захари от Смядово. В средата на 90-те години той е заменен от младия отец Аверкий, ефимерий на Златарския девически манастир „Св. апостоли Петър и Павел”. По време на неговото кратко служене е извършен първият ремонт на храма през съвременния период.

Сегашният млад свещеник, протоерей Атанас Михайлов, идва в нашия край през 2001 г. Той служи в църквите в Янково, Смядово, Риш, Кълново, Бял бряг, Черни връх. Бай Борис, въпреки, че не е млад върши много работа за църковните дела: почиства църквата и двора, бие камбаната продава свещи, участва в ремонтните работи, търси дарения.

В последните няколко години отец Атанас възражда традицията за всеселско отпразнуване на Димитровден с курбан за здраве. Жалко е, че неговото слово се чува от десетина възрастни жени (а понякога и по-малко) редовни посетители.

През 2007 г. се извърши цялостно обновяване на църквата със събрани дарения.

Бъдещето на храма не изглежда розово, въпреки добрите неща, които се правят. Той се нуждае от редовно поддържане, за което, обаче, са нужни пари, време и сили. Усилията, които полага в това отношение възрастният клисар Борис Стоев заслужават поклон и уважение. Нуждае се от постоянен свещеник, който да служи редовно. Но най-вече се нуждае от богомолци, които да изпълват наоса по време на служба, да приемат Божията благодат и да се ангажират повече с църковните проблеми. Това са необходимите условия, щото една църква, посрещала миряни, свещеници и владици цял век, църква построена от дедите ни с много труд, любов и жертви, да оцелее, и крепи православната вяра в Янково.