Българското образование преживява тежък срив. Ако навлезем в областта на черния хумор, може да кажем, че то действа деструктивно върху всички, които са свързани с него: ученици, учители и родители еднакво страдат от натрупаните с десетилетия негативи. Можем да обособим няколко основни групи причини за това тежко състояние:
Първата може да се открие в липсата на ясно заявени духовни цели в Националната образователна стратегия, публикувана в сайта на Министерството на образованието. Там има подчертано добри прагматични цели, но те сами по себе си не могат да изведат образователните реформи в ясна посока и да изпълнят със съдържание образованието като стратегическа задача, нито учебните програми по отделните предмети. Този проблем стои в европейски план и е във връзка с неясната европейска идентичност.
Думите на Пол Валери от началото на 20. век: “Три неща правят един народ европейски: последователната приобщеност към гръко-римската цивилизация; християнската култура и способността за критично съотнасяне към околните народи” – вече не се отнасят за Европа, която изхвърля християнството от своята конституция.
Втората причина е форматът на изучаваните предмети, който търси баланс между природо-математическо и хуманитарно образование. Върви се в посока на създаване на нови предмети и орязване на старите, което само натоварва учебната програма на учениците, а не спомага за ясна стратегия по въпроса. В резултат учениците са натоварен с по седем часа дневно - при това без да им е осигурена пълноценна храна. Като прибавим следобедните курсове по езици, компютри или друго извънкласно занимание, става ясно, че образованието в този си вид не може да постигне нито здрав дух, още по-малко – здраво тяло.
Третата причина е прехвърлянето на образованието от водещето му място като основно за формирането на личността в сферата на услугите, т. е. вторично и подчинено на някакви по-важни цели: като туризма например.
Прави впечатление и нещо дребно на пръв поглед. Изобщо не се говори за младежи и девойки. Недоумение извиква терминът, използван широко от министър Вълчев дори за пълнолетни граждани на 18 - 19 години: “деца”! Това название, между другото, лишава младежите и девойките от всякакви задължения към обществото и родината дори и в юридически план.
Втората причина е форматът на изучаваните предмети, който търси баланс между природо-математическо и хуманитарно образование. Върви се в посока на създаване на нови предмети и орязване на старите, което само натоварва учебната програма на учениците, а не спомага за ясна стратегия по въпроса. В резултат учениците са натоварен с по седем часа дневно - при това без да им е осигурена пълноценна храна. Като прибавим следобедните курсове по езици, компютри или друго извънкласно занимание, става ясно, че образованието в този си вид не може да постигне нито здрав дух, още по-малко – здраво тяло.
Третата причина е прехвърлянето на образованието от водещето му място като основно за формирането на личността в сферата на услугите, т. е. вторично и подчинено на някакви по-важни цели: като туризма например.
Прави впечатление и нещо дребно на пръв поглед. Изобщо не се говори за младежи и девойки. Недоумение извиква терминът, използван широко от министър Вълчев дори за пълнолетни граждани на 18 - 19 години: “деца”! Това название, между другото, лишава младежите и девойките от всякакви задължения към обществото и родината дори и в юридически план.
Четвъртата е крайното институционализиране на образователните дейности, което измества на заден план ролята на личността, основна за християнството, което се покланя не на някакво светло същество, на идея, на институция, а на Иисус Христос - Разпнатия. Днес институцията засланя хората, прекъсва диалога. Свикваме да говорим за Министерство на образованието, а не за г-н Даниел Вълчев и г-н Панчо Василев, за Софийски университет, а не за проф. Боян Биолчев и доц Емил Трайчев: личности с лични качества, с интелект, но и с отговорност. Учениците и студентите също не са маса, а хора, които имат право на конкретно бъдеще и право на реализация – тук, в България - и то с това, за което са учили.
Петата е липсата на координация между институциите. Българската православна църква няма действащ отдел за работа с училището и младежта. Богословският факултет към СУ “Св. Климент Охридски” няма широко огласени в обществото научни и практически програми за наблюдение на духовното и религиозно развитие на младежта в училище и в свободното й време.
На мястото на марксистко-ленинското ядро на българското образование остана идеологически вакуум, който се запълва от добронамерени и недобронамерени лица по различни начини. На мястото на железното комунистическо единство нахлуха различни секти, или, както е по-точно да се каже, нови религиозни и парарелигиозни общности. Особено опасни за училището са тези, които се появяват под формата на педагогически системи, на спортни школи или занимания за свободното време.
Тук ще ви запозная само с две, които намират добър прием в училищата покрай кампанията по записване на ученици в трите етапа на средното образование.
Широко се рекламира Валдорфската педагогика в цяла мрежа на Валдорфски училища. В рекламната им дипляна, оставяна безпрепатствено в учителските стаи на централните столични училища, още на първата страница стои цитат от основателя им д-р Рудолф Щайнер: “Най-важното за учителя е неговото разбиране (мироглед) за живота и света”. Богословите са наясно с окултистката същност на антропософията на Щайнер. Останалите ще насоча към сайта им в интернет, само накратко ще припомня, че Щайнер е автор на цикъла лекции от 1929 г. “Петото евангелие”. Целите на системата му са свръхсетивните наблюдения, трансовите състояния, идеите за прераждане и карма, преработени в приятен за европейците вид. Основен предмет в тези училища е преподаването на евритмия, което те наричат висше изкуство. В центъра им в Дорнах, Швейцария, се подготват учители с дисциплините педагогика, медитация, ораторско изкуство, евритмия, музика, изящни изкуства, духовни стремежи на младежта, социални науки, биодинамично земеделие.
Валдорфската педагогика широко използва името на Иисус Христос, но Го представя като Висше Същество във вечна борба с Луцифер и Ариман, т. е. изповядва друг символ на вяра, а не този, утвърден в гр. Никея.
Друго модерно движение е т. нар. Ребъртинг, който се преподава в свободното време в Художественато училище в София, СОУ “Неофит Бозвели” в Пловдив и Национална гимназия за сценични изкуства във Варна. Курсовете са успешни и добре посетени въпреки цената от 25 лв. на учебен час. Организаторът, д-р Димитър Тенчев, е преподавател в Медицинския университет. Д-р Тенчев свързва названието на движението си с глагола “прераждам се”, “възраждам се” и отнася заниманията към трансперсоналната терапия (каквото и да означава това). Целта е чрез група дихателни техники на холотропното дишане “повторно да се изживеят родови травми и да се получи трансцедентен опит чрез промени в състоянието на съзнанието”. Чрез това се цели “отърваване от предразсъдъци и вменени исторически и социално ценности и освобождаване на потенциала на личността”. Резултатите от занятията са състояния от неохаризматичен вид – гърчове, нечленоразделно викане, рядко повръщане, смях, плач, некоординирани движения – т. нар. танц и др. Във форумите широко се обсъжда от запознати, че тези практики имат твърде общо с индуистките религиозни упражнения от типа на хатха йога.
Тук не правим критика добри или лоши са тези занимания и какви последствия имат за участниците в тях. Въпросът е, че вратите на българското училище са широко отворени за подобни формирования, докато повече от десет години обществото не може да реши има ли място за предмет "Религия" в училище и дали не е опасен за подрастващото поколение. Което ми напомня приказката: “Докато мъдрите се намъдруват, лудите се налудуват”.
Петата е липсата на координация между институциите. Българската православна църква няма действащ отдел за работа с училището и младежта. Богословският факултет към СУ “Св. Климент Охридски” няма широко огласени в обществото научни и практически програми за наблюдение на духовното и религиозно развитие на младежта в училище и в свободното й време.
На мястото на марксистко-ленинското ядро на българското образование остана идеологически вакуум, който се запълва от добронамерени и недобронамерени лица по различни начини. На мястото на железното комунистическо единство нахлуха различни секти, или, както е по-точно да се каже, нови религиозни и парарелигиозни общности. Особено опасни за училището са тези, които се появяват под формата на педагогически системи, на спортни школи или занимания за свободното време.
Тук ще ви запозная само с две, които намират добър прием в училищата покрай кампанията по записване на ученици в трите етапа на средното образование.
Широко се рекламира Валдорфската педагогика в цяла мрежа на Валдорфски училища. В рекламната им дипляна, оставяна безпрепатствено в учителските стаи на централните столични училища, още на първата страница стои цитат от основателя им д-р Рудолф Щайнер: “Най-важното за учителя е неговото разбиране (мироглед) за живота и света”. Богословите са наясно с окултистката същност на антропософията на Щайнер. Останалите ще насоча към сайта им в интернет, само накратко ще припомня, че Щайнер е автор на цикъла лекции от 1929 г. “Петото евангелие”. Целите на системата му са свръхсетивните наблюдения, трансовите състояния, идеите за прераждане и карма, преработени в приятен за европейците вид. Основен предмет в тези училища е преподаването на евритмия, което те наричат висше изкуство. В центъра им в Дорнах, Швейцария, се подготват учители с дисциплините педагогика, медитация, ораторско изкуство, евритмия, музика, изящни изкуства, духовни стремежи на младежта, социални науки, биодинамично земеделие.Валдорфската педагогика широко използва името на Иисус Христос, но Го представя като Висше Същество във вечна борба с Луцифер и Ариман, т. е. изповядва друг символ на вяра, а не този, утвърден в гр. Никея.
Друго модерно движение е т. нар. Ребъртинг, който се преподава в свободното време в Художественато училище в София, СОУ “Неофит Бозвели” в Пловдив и Национална гимназия за сценични изкуства във Варна. Курсовете са успешни и добре посетени въпреки цената от 25 лв. на учебен час. Организаторът, д-р Димитър Тенчев, е преподавател в Медицинския университет. Д-р Тенчев свързва названието на движението си с глагола “прераждам се”, “възраждам се” и отнася заниманията към трансперсоналната терапия (каквото и да означава това). Целта е чрез група дихателни техники на холотропното дишане “повторно да се изживеят родови травми и да се получи трансцедентен опит чрез промени в състоянието на съзнанието”. Чрез това се цели “отърваване от предразсъдъци и вменени исторически и социално ценности и освобождаване на потенциала на личността”. Резултатите от занятията са състояния от неохаризматичен вид – гърчове, нечленоразделно викане, рядко повръщане, смях, плач, некоординирани движения – т. нар. танц и др. Във форумите широко се обсъжда от запознати, че тези практики имат твърде общо с индуистките религиозни упражнения от типа на хатха йога.Тук не правим критика добри или лоши са тези занимания и какви последствия имат за участниците в тях. Въпросът е, че вратите на българското училище са широко отворени за подобни формирования, докато повече от десет години обществото не може да реши има ли място за предмет "Религия" в училище и дали не е опасен за подрастващото поколение. Което ми напомня приказката: “Докато мъдрите се намъдруват, лудите се налудуват”.
