На 28 октомври се чества паметта на преподобна Теофана, с мирско име царица Теодора Българска, първа съпруга на българския цар Иван Александър. Тя е от влашкия владетелски род Басараб. След развод с царя Теодора се оттегля във Видинското царство при сина си Йоан Срацимир и се подвизава като монахиня. Там тя продължава книжовната си и благотворителна дейност до смъртта си в 1352 г. Според някои сведения е канонизирана още в края на 14 в. по предложение на Видинския митрополит Йоасаф Бдински, но не са намерени данни за това. В наше време тя беше канонизирана през февруари 2022 г. от Румънската православна църква, след което е включена и в календара на БПЦ-БП. По инициатива на българския свещеник Траян Горанов, служещ в гръцка църква в гр. Торки, Англия, румънската служба на светицата беше преведена на български и се публикува за първи път.
ВЕЧЕРНА
След 103 псалом се чете първа катизма “Блажен е оня човек…” (Пс. 1)
На “Господи, воззвах” поставяме 6 стихири и пеем първите 3 на гл. 1:
Подобен: Небесних чинов…
Дойдете всички вярващи радостно да почетем преподобната царица Теофана и с любов да приготвим славно тържество за нея, защото тя угоди на Царя Христос и ходатайства пред Него за целия свят.
Както цар Давид казва в псалтира, и ти, света Теофано, седиш отдясно на небесния Цар, изоставила земното и облечена в златните одежди на добродетелта.
Мъдрата Теофана беше отправила взор към Тебе, Господи, Началника на вярата, и със страх и трепет престанно работеше за своето спасение; тя страда, но издържа в борбата и получи награда за труда си.
Други стихири, глас 2, подобен: Егда от древа…
Събрани сега, нека поменем и в преславен празник да почетем Теофана, славната майка на българите и най-дивна потомка на бесарабите, обитателка на Небесния град и помощница на вярващите.
Ти смяташе за маловажна всяка царска слава, почит, наслада и власт, но изпълни закона на небесния Цар, прояви милост към бедните, запази вярата и украси себе си с много добродетели, затова днес царуваш на небесата с Христос завинаги, славна света Теофано.
Ти не увенча царственото си лице със сплетени коси и златни накити, нито носи скъпи одежди, но украси сърцето си с тих и кротък дух, показа се истинска и мъдра следовница на праведната Сара, майко Теофано.
Слава…, гл. 5:
Дойдете, множества вярващи, с любов да възхвалим пречистата Теофана, защото тя мъдро живя в света и с подвига си надмина пустинниците, просия с добродетелите си, а накрая остави скиптъра и преходната славата, като пожела славата от Христос, на Когото сега в небесата се моли за тези, които честват нейния свят празник.
И сега… (догматик), същия глас:
В Червено море някога се представи образ на Невестата, непознала брак: защото там Мойсей раздели водата, а тук Гавриил е служител на чудото; тогава Израил премина дълбокото без да се намокри, а сега Богородица роди Христос безсеменно; след преминаването на Израил морето остана непроходимо, а Непорочната след раждането на Емануил остана нетленна. Боже, Който съществуваш и преди съществуваше, и се яви като човек, помилвай ни.
Вход. Свете тихий. Прокимен на деня
Паримии
Из Притчи Соломонови (31:9-30)
Из Премъдрост Соломонова (3:1-9)
Из Премъдрост Соломонова (4:7-15)
Литийни стихири, глас 1:
Цялата Църква те почита, преподобна Теофано, и възхвалява Спасителя, Който просвети напълно осветената ти душа да можеш праведно да изпълниш божествените Му заповеди, както подобава; Него моли да спаси душите ни.
Като добра спътница, съединена чрез тайнството на брака, ти на трапезата на любовта смеси в чашата смирение, послушание и дълготърпение и заедно с определения ти спътник в живота вкусихте от нея; а по-късно, като се отказа от всичките си желания заради любовта си към Христос, духовно общуваше с Него в съвършенство и сега се веселиш в Неговата радост, като се молиш за душите ни, преподобна Теофано!
Глас 2:
Блажена Теофано, винаги достойна за възхвала, славим те и викаме: ни избави от всяка опасност чрез молитвите си към Бога!
Глас 3:
Всички житейски удоволствия, похвали и почести ти сметна за нищожни, взе на раменете си кръста и по евангелски последва Господ, а сега, като си на небето, изпълнена с Неговата слава, моли се за нашите души!
Слава…, гл. 4:
Ти запази невредима своята душа, създадена по Божи образ, и смело отблъсна нападенията на скверния унищожител на души, защото макар и да живееше в дворци, ти се подвизаваше като в пустиня и постигна небесния живот още тук, на земята; затова ти намери Христос Бог, Когото желаеше, и царуваш заедно с Него сега, достохвална Теофано; Него моли да спаси душите ни!
И сега…, Богородичен, същия глас:
Защити твоите раби от всички опасности, благословена Богородице, за да те прославим, надеждо на нашите души!
Стиховни стихири, гл. 5, подобен: Радуйся…
Радвай се, фиданка от царски род, която в годините на живота израстна красива като финикова палма и даде навременен изобилен плод на своя Създател – търпение в изкушенията, въздържание, покорство и сила на душата, смирение, милост, правда и любов; ти, избран съсъд, светиня сред светините, похвала и радост на всички преподобни, застъпи се пред Христос да изпрати мир и милост на света.
Стих: Твърдо се уповавах на Господ и Той се наклони към мене и чу моите вопли.
Ти стана дар за Бога (Теодора) още след първото си именуване при кръщението, водителницe на българския народ, добра стопанка на Господ, защото даде на всички зърното на словата, вдъхновени от Светия Дух в определеното време, и старателно ги изясняваше, за да ги разбере народът, и тогава, жадувайки да последваш Христос, ти се отрече от всичко и почете второто си призвание, това на монахиня, майко Теофано*, защото се яви като чисто обиталище на Светата Троица. (* Името означава Богоявление)
Стих: И постави на камък нозете ми, и утвърди стъпките ми.
Радвай се, гълъбице, която отлетя от светските беди и със смирение се причисли към божественото шествие на светците, света Теофано; според словото на псалмопевеца крилата ти са посребрени с украсата на добродетелите и гърба позлатен с благодатта на Светия Дух; така ти обитаваш небесното гнездо, където се радваш и споделяш божествената слава; непрестанно споменавай, преподобна, нас, които с песни и любов почитаме паметта ти!
Слава…, гл. 2:
Ревностно пазеше съкровището на истинската вяра в смиреното си сърце и беше като бисер в дворците на царете, скъпоценно украшение на цариците, а после прие ангелски образ и с подвижничество царува над страстите, затова сега, предивна Теофано, като ликуваш в небесния брачен чертог, моли се на Христос, твоя желан жених, за онези, които с песни възхваляват пречистата ти памет.
И сега…, Богородичен възкресен:
О, чудо, по-ново от всички чудеса от древност! Защото кой е видял майка да роди без мъж и да носи в ръцете си Този, Който държи цялото творение? Това е по волята на Бог, Който се роди и Когото ти, Пречиста, носи като младенец в ръцете си; като имаш майчина смелост пред Него, не преставай да Му се молиш за онези, които те почитат, за да се смили и спаси душите ни!
Сега отпускаш…,
Свети Боже…,
Пресвета Троице…, Отче наш…
Тропар, гл. 5, подобен: Словото…
Нека всички с любов и усърдие днес достойно да почетем преподобната Теофана, избрана басарабска потомка и славна българска владетелка, която прие ангелски образ, дълго време се подвизава в пост и бдения и чудно просия чрез светия си живот.
УТРИННА
На Бог Господ тропар, гл. 5, подобен: Словото…
Нека всички с любов и усърдие днес достойно да почетем преподобната Теофана, избрана басарабска потомка и славна българска владетелка, която прие ангелски образ, дълго време се подвизава в пост и бдения и чудно просия чрез светия си живот.
След I катизма седален, гл. 1, подобен: Гроб Твой, Спасе…
Настъпи твоят светъл и почитан празник, отреден от Бога, славна Теофано, която дивно озаряваш множеството християни; събралите се тук заради тебе казваме: споменавай тези, които те хвалят пред небесния Цар!
Слава…, И сега…, Богородичен, същия глас:
Дево, праведен съсъд Господен, вдигни нас, падналите в дълбините на страшно отчаяние и грехове, защото ти си избавление и закрила на грешниците, Богородице, като винаги спасяваш Твоите раби!
След II катизма седален, гл. 5, подобен: Собезначальное Слово…
С търпение в скърби и смирение, с пълно послушание и покорство ти придоби нищета по дух и като отхвърли напълно земната слава, ти, преславна, придоби небесното царство и венец за труда си.
Слава…
Следваше винаги Царя Христос с пълно послушание и смирение, преподобна Теофано, и се уподобяваше на Него във всичко, защото на езика си носеше, както учи Соломон, справедливост, закон и милост, а в сърцето си винаги изричаше името Господне.
И сега…, Богородичен, същия глас:
Носеше в утробата си Христос, Спасителя на човечеството, Пречиста, и разруши проклятието на Адам, а ние, Богородице, те познаваме като наша ходатайка пред твоя Син, за Когото те славим с вяра и любов.
Полиелейни псалми и величанието:
Величаем те, преподобна майко Теофано, и почитаме твоята свята памет, защото се молиш за нас на Христос Бог; дойдете, всички боголюбци, да почетем преподобната Теофана, която е произлязла от бесарабския род.
Стихове:
- Твърдо се уповавах на Господ и Той се наклони към мене, и чу моите вопли (Пс. 39:2),
- постави на камък нозете ми и утвърди стъпките ми (Пс. 39:3).
- Не спя и седя като самотна птица на покрив (Пс. 101:8),
- всяка нощ обливам леглото си, със сълзи измокрям постелката си (6:7).
- Защото псета ме окръжиха, сбирщина злосторници ме обиколи (21:17).
- И Ти обърна тъгата ми в ликуване, сне от мене вретището и ме препаса с веселие (29:12).
- Пейте Господу, Негови светии, славете паметта на Неговата светиня (29:5)
Слава…, гл. 1:
Слава на Тебе, Отче, Слове и Душе, Троице Свята, слава на Тебе, Господи!
И сега…,
Радвай се, благодатна Марийо, Господ е с тебе, а чрез тебе и с нас!
Алилуйя, алилуйя, алилуйя, слава на Тебе, Боже! (три пъти)
След полиелея седален, гл. 3, подобен: Красоте девства…
От любов към пресладкия Иисус Христос ти напусна царския двор и пренебрегна земното, както казва свети апостол Павел, затова твоят Въжделен, Царят на всичко, те прие във вечните покоища, света Теофано, и те прослави в числото на преподобните.
Слава…, И сега, Богородичен, същия глас:
Ти, която си майка на Създателя, изцели моята безпомощна душа, защото съм обзет от много грехове, за които викам към Тебе с въздишка на сърцето си: пречиста майко, приеми мене, ужасно съгрешилия, за да ти пея с дръзновение: радвай се, благодатна!
Антифон I на гл. 4.
Прокимен, гл. 2:
Чаках търпеливо Господ и Той погледна към мене, и чу молитвата ми.
Стих: Праведният цъфти като палма, издига се като кедър ливански
Утринно евангелие (Марк 5:24-34)
Псалом 50
Слава…, гл. 2:
По молитвите на преподобната Теофана, Милостиви, очисти множеството наши съгрешения
И сега…, Богородичен:
По молитвите на Богородица, Милостиви, очисти множеството наши съгрешения.
Стих: Помилвай ме, Боже, по голямата Си милост и по многото Си щедрости очисти беззаконията ми.
И стихира, гл. 6:
Преподобна Теофано, осветена от Бога, потомък на царски род и благоугоден плод на небесното царство, винаги почитана, възхвалявана според твоите достойнства, усърдно ти се молим: не забравяй нас, които сме от същия род като тебе, но с молитвите си умилостиви Спасителя Христос и ни опази невредими от всяко зло, за да бъдем достойни за вечна благост!
Канон на преподобна Теофана
Песен 1, гл. 4. Ирмос: Ще отворя устата си…
Припев: Преподобна майко Теофано, моли Бога за нас!
Слово на Отец, Господарю на господарите, чрез Когото силните властват на земята, дай ми словата и силата на Духа, за да възхвалявам преподобна Теофана.
Благодатта на Духа се изля изобилно върху тебе и ти стана избран съсъд на славата, защото Сам Бог ти е дал да желаеш и да действаш, както казва апостол Павел.
Слава…
Без да дължиш нищо на никого, преподобна Теофано, ти в съвършенство следваше пътя на любовта и стигна до Христос, Който е целта на копнежа и самата любов.
И сега…, Богородичен:
Всички племена на всички езици те възхваляват с благоговение заедно с всички войнства на безплътните сили, Царице и Владичице на всички творения и ние винаги те величаем.
Песен 3. Ирмос: Твоя песнословци…
Всички ние сега те благославяме, славна Теофано, защото ти донесе стократно умножен житен клас на Сеяча Христос, като напояваше семената на благовестието с дъжд от сълзи.
Чрез подвига си, царице Теофано, ти стана почетна наследница на светите царици и благочестиви жени, които те предшестваха, като се причисли към тяхния сонм.
Слава…
Ти ненавиждаше всяко зло, преподобна, във всичко следваше доброто и към него се придържаше, укрепиваше вярата си и винаги доброволно проявяваше милост към бедните.
И сега…, Богородичен:
Дево, която роди Божествения огън, угаси пламъците на моите страсти и освежи душата ми с росата на майчините си молитви към твоя Син.
Седален, гл. 1, подобен: Твой гроб, Спасе…
Ти скрито работеше в дворците на доброто и стана господарка над страстите, а като понесе всичко, прие ангелски образ и сега се радваш с ангелите, Теофано, възнаградена от Сърцеведеца Христос, твоя Създател.
Слава…, И сега…, Богородичен:
В себе си ти обхвана Необхватния и от своето тяло дари тяло на Създателя си, откърми на гърдите си Хранителя на света, стана майка и невяста Божия и на Него се молиш, Дево, да ни даде прошка на греховете.
Песен 4. Ирмос: Седяй в славе…
Обикнала благословението на Божия дом, света Теофано, ти отвори царската съкровищница и въздигна славни църкви, дори себе си направи храм; ти беше с царска кръв, славна Теофано, и от благороден произход, и запази царските си обноски и благородството си във всичко, като покори страстите си, преподобна, и понесе изкушения и лукавства.
Слава…
Изплела тайно венец от добродетелите си, ти отхвърли короната, майко Теофано, и затова Бог, Който вижда всичко скрито, те направи достойна за венеца на живота.
И сега…, Богородичен:
Душата ми е изпълнена със страсти, Богородице, извиси я над страстите, майко пречиста, моя Владичице, с топлото си застъпничество пред твоя Син върни я към предишната ѝ слава.
Песен 5. Ирмос: Ужасошася всяческая
Последвала съвета на баща си, ти напусна своя народ и се прояви като премъдра господарка на българските земи, като стана пример за смирение, търпение и любов за всички, майко Теофано.
Наистина изпълни своето призвание и това, за което беше избрана, всехвална Теофано, и във всичко остана непоколебима, както ни учи свети апостол Петър, и така намери вечното царство.
Слава…
Ти намери покой за своята премъдра душа, когато прие служение, майко, научена от Христос Господ, кроткия и смирен по сърце, Който беше Бог, но смири Себе Си и прие образ на слуга.
И сега…, Богородичен:
Ти си красива като слънцето и страховита като войнствата под знамената ти, преславна Дево, защото, като роди Бога на света, ти стана най-почитаната от всички твари.
Песен 6. Ирос: Божественное сие...
Сега Църквата на първородните и събранието на верните се радват на ежегодното почитане на света Теофана, съсъда на добродетелите.
Възлагаме цялата си надежда, славна Теофано, на всемогъщия жив Бог, Който дава всичко в изобилие, защото макар да живееше като царица, ти никак не се възгордя.
Слава…
Ти прие съкровената Божията воля със смирение, преподобна, и се показа славно обиталище на Утешителя, чрез Когото изследва дълбините на Божия промисъл.
И сега…, Богородичен:
Изтъкал Своето пречистото тяло от твоята кръв, Господарят на всичко Емануил те показа в царска багреница, майко, и в огнена колесница.
Кондак, гл. 8, подобен: Взбранной воеводе…
Да възхвалим преподобна Теофана, потомката на бесарабския род, защото тя отхвърли суетната слава и претърпя множество беди и скърби, поела върху себе си подвижническите трудове, затова ѝ пеем: радвай се, преславна майко Теофано!
Икос: С безупречения си живот ти се приравни с ангелите, Теофано, защото първо в царските дворци, а после и в килията със смирение ти показа благостта на душата си и затова ти казваме: Радвай се, лъч на разнородни добродетели! Радвай се, сияние на свети мисли! Радвай се, неокраден аромат на християните! Радвай се, огледало на боголюбивия подвиг! Радвай се, златен венец, украсен с благочестие! Радвай се, благоуханна плетеница от покаяние и молитви! Радвай се, причислена към ангелския сонм! Радвай се, вписана в книгата на живота! Радвай се, вечно светещ факел на небесната мъдрост! Радвай се, капка на божествената благодат и носителка на спасението! Радвай се, чаша, раздаваща свети дарове! Радвай се, пещ, изгаряща всеки грях! Радвай се, преславна майко Теофано!
Житие на светицата
Светата преподобна Теофана е родена в началото на XIV в. Била дъщеря на първия владетел на Влашко Иванко Басараб I Основателят (1310-1352 г.) и на съпругата му Маргита. При кръщението й дали името Теодора и получила изискано възпитание в любов към Бога и ближния. През 1322 г. се оженила за Иван Александър, деспот на Ловеч, бъдещия български цар (1331-1371 г.). Родили им се трима сина и една дъщеря: Михаил Асен, Иван Срацимир, Иван Асен и Василиса. Теодора била всеотдайна майка. Отгледала децата си, като им вдъхнала любов към Бога, молитва, смирение и мъдрост. Така ги подготила за висшите длъжности, които щели да заемат по-късно. През 1331 г. Теодора последвала съпруга си в царската столица Търново, където тогава се намирали мощите на светите Филотея и Параскева, при които блажената ходила често да се моли. Тя била подложена на тежко изпитание от различни беди, двама от синовете й загинали във войни. Мъката, която е почувствала при загубата на децата си, е изобразена в миниатюра в Манасиевата хроника, в която Теодора е представена при опелото на княз Иван Асен като опечалена майка, която оплаква сина си.
Тя често четяла писанията на светите отци, от които получавала сила в духовните подвизи. Затова първоначално основала в Ловеч, после в Търново, а накрая във Видин центрове, в които преписвачи превеждали и пишели на славянски език (среднобългарска редакция) богослужебни ръкописи и съчинения за духовния живот. Заедно със своя съпруг цар Иван Александър била ктитор на манастири и църкви, а други възстановила във време, в което исихазмът (т.е. произнасяне на Иисусовата молитва наум в сърцето и внимаване върху мислите – подвизи, вследствие на които молещият се християнин прави действена благодатта на Св. Дух, получена при кръщението) е бил прегърнат особено от монаси, но и от миряни. При все че била заобиколена от шумния живот в двора на българския цар, Теодора не занемарила духовния си живот. Ревността и благоговението й по Бога и светиите били известни на всички и затова е наречена благоверната и благочестива царица Теодора.
През 1345 г. цар Иван Александър решил да се раздели с Теодора, като избрал да вземе за съпруга една нехристиянка. Прогонена от двора на българския цар, Теодора Басараб претърпяла тази несрета с вяра в Божия промисъл, смирила се и избрала монашеския живот, за да служи с любов и преданост на Младоженеца Христос в манастир в околностите на крепостта Търново. При приемането на монашество тя получава името на светата императрица Теофана Цариградска, чиито свети мощи тогава се намирали в Търново и чието житие Теодора-Теофана последвала с голямо усърдие. Като монахиня преподобна Теофана изпросвала съвет и благословение от учениците исихасти на св. Григорий Синайски, сред които най-известен бил св. Теодосий Търновски (+1363 г.). От него св. Теофана Басараб се научила на послушание, опазване на душевен покой и умна молитва, като достигнала големи духовни висини.
През 1356 г. преподобната последвала сина си Иван Срацимир, на когото било поверено управлението на Видинското царство. Там преподобната била добра съветница за съпругата на Иван Срацимир, Анна, нейна племенница от басарабския род. Те наспорили духовния живот на града, като насърчили във Видин преписването на душеполезни съчинения, сред които до днес се съхранява ръкописът, известен като Бдински сборник, който съдържа жития са свети жени. Съгласно преданието св. Теофана се подвизавала през последните години от живота си в Алботинския манастир, издълбан в скалите западно от Видин. Тя се упокоила в Господ в напреднала възраст (едно народно предание гласи, че светицата умряла мъченически, убита от османците, когато нападали Видин през 1396 г.) и е опята с голяма почит. Била оплакана от целия народ, на който служила, съветвала и бранела като истинска майка, проповедничка на Божията любов и милост. До днес жителите от граничните села край река Тимок в България и Сърбия съхраняват паметта за делата и подвизите на преподобна Теофана, родом Басараб, българска вадетелка, която заблестяла чрез вяра и святост на българска земя. Нейната памет местните празнуват на 28 октомври всяка година.
По нейните свети молитви, Господи, Иисусе Христе, Боже наш, помилвай ни. Амин.
(Превод от румънски: прот. К. Синев)
Песен 7. Ирмос: Не послужиша…
Ти беше като дъщеря на Царя на мира, винаги търсеше мир, преподобна, а днес се радваш в Неговото присъствие и пееш: всехвален Господи на отците и Боже наш, благословен си!
Преславна, ти завинаги издигна очите на душата си към твоя Господ, протегна ръце към бедните и като се смири, отхвърли славата на земните дворци.
Слава…
Вие, които обичате този празник, съберете се днес и се извисете духовно, почетете с любов Теофана и пейте на Христос: всехвален Господи на отците и Боже наш, слава Тебе!
И сега…, Богородичен:
На тебе, майко Божия, всички чинове и множества на безплътните винаги се покланят с благоговение, защото в утробата си носила Създателя на небето и земята.
Песен 8. Ирмос: Отроки благочестивия…
Въоръжена с оръжията на светлината и съвсем изоставила грижата за телесното, ти съкруши всички укрепления на врага, покори всеки свой помисъл на послушание към Христос и на Него изпя победната песен, славна Теофано.
Ти не привърза сърцето си, нито очите си към царската слава, но ревностно и с усърдие се стремеше към Бога, към небесния Цар, на Когото, майко, пееш: възхвалете Господ и Го възнасяйте над всичко вовеки!
Слава на Отец и Син, и Свети Дух, Господ!
Преславна Теофано, встъпила в законен брак, ти винаги се грижеше за Господните неща и после, приела ангелски образ, стана Негова свята невяста и се радваш на небесата с Него вовеки!
И сега…, Богородичен:
Твоето раждане, Дево и майко, е било предизобразено от тримата младежи в пещта, останали невредими от огнения пламък, както и утробата ти от Божествения огън, затова пееш за Сина си: възхвалете Господ и Го възнасяйте над всичко вовеки!
Песен 9. Ирмос: Всяк земнородный…
Твоята душа е свята за Църквата на първородните, Теофано, и със сонма на избраните ти се извиси и ликуваш заедно с тях за вечни векове там, където не престава гласът на празненство в тиха и вечна светлина.
Нека с любов празнуваме днес светлия духовен празник и с благоговение да почетем света Теофана, избраният съсъд, изпълнен с добродетелен божествен елей, като кажем към нея: радвай се, похвало на венчаните и украшение на монасите!
Слава…
След като успешно завърши пътя си тук, сега на небето получи наградата за своите борби и удостоена с нетленен венец от Царя на небесата и на земята, ти, Теофано, моли се за всички, които с любов те възпяват!
И сега…, Богородичен:
Човешкият род и всички ангелски войнства те възпяват, царице и владичице на всички, защото Царят на небето и земята, роден от тебе, Дево, те постави над всички.
Светилен, гл. 2, подобен: Жени услишите…
Със сълзи търсеше своя Жених и Го намери, преподобна, ти намери Утешителя, Когото молиш да ни дарува чрез твоето застъпничество изцеление от болести и избавление от злини, славна Теофано.
Слава…, И сега…, Богородичен, същия глас:
Марийо, владичице на всички, ти стана чист съсъд на несравнимата Троица, защото в тебе, превъзпявана, Отец благоволи и Синът се въплъти, и Светият Дух те осени и те показа на всички като Божия майка!
Всякое дихание
Стихири на 4, гл. 1, подобен: Небесных чинов радование.
Нека Църквата днес с радост ликува, като почита света преподобна Теофана, помазана от небесния Цар за Негова невяста, защото тя непрестанно се моли пред престола Му за онези, които я възпяват.
Като напои душата си с река от сълзи, майко, ти показа плодородна нивата на поста с бодърстване, смирение, търпение и любов; от нея събра духовни плодове и ги поднесе на Спасителя.
От Царя на всичко увенчана на земята и на небето, славна Теофано, моли Му се непрестанно за онези, които те почитат и с вяра целуват твоята икона, като се застъпваш за тяхното спасение.
С Твоята сила, Господи, преподобна Теофана извърши на земята това, което Ти беше угодно, и за спасението от Тебе тя се зарадва много, защото на небето Ти ѝ даде награда за трудовете ѝ и пред ангелите положи на главата й венеца на светостта.
Слава…, гл. 5:
На нашия Цар и Бог ти принесе сълзите си и божествените си дела като алабастрен съд със смирна и затова получи награда на небесата, света преподобна Теофано, вечно споменавана и достойна за възхвала, и сега, като си в небесните покои, моли се на Христос Господ да спаси душите ни.
И сега…, Богородичен, същия глас:
Благославяме те, Богородице Дево, и ние, верните, по достойнство те прославяме като непоклатима крепост, непревземаема стена, силна закрилница и убежище за нашите души.
Велико славословие
Тропар, гл. 5, подобен: Словото…
Нека всички с любов и усърдие днес достойно да почетем преподобната Теофана, избрана басарабска потомка и славна българска владетелка, която прие ангелски образ, дълго време се подвизава в пост и бдения и чудно просия чрез светия си живот.
Ектения
Отпуст
Света литургия
Блаженствата на 8, от песни 3 и 6
Прокимен, гл. 7 (Пс. 115:6,3)
Скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии.
Стих: Какво да въздам Господу за всичките Му благодеяния към мене?
Апостол: Послание на свети апостол Павел до коринтяни (3:17-18; 4:6-10)
————————————————————-
Алилуйя, гл. 5 (Пс. 96:12-13)
Стих 1: Светлина свети над праведника и на правите по сърце – веселие.
Стих 2: Радвайте се, праведни, в Господ и славете паметта на светинята Му.
Евангелие: Свето Евангелие от Марк (Марк 8:34-38; 9:1)
—————————————————————-
Причастен стих: Във вечна памет ще остане праведникът. Алилуйя (Пс. 111:6)
Службата е съставена от дякон д-р Сабин Преда, преподавател в Богословския факултет на Букурещкия университет, и е одобрена от Св. Синод на Румънската православна църква.
Превод от румънски: Камелия Константинова, Англия. Редакция на превода: Иван Ж. Димитров
