Мобилно меню

4.953216374269 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (171 Votes)

800px Menologion of Basil 037На вечерната служба

На Господи воззвах, стихири на 8, глас 1, от св. патриарх Герман Цариградски:

Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе; побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам; чуй ме Господи! 

Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян; издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва; чуй ме Господи.

Стих 1: От дън душа викам към Тебе, Господи, Господи, чуй гласа ми. (Пс. 129:1-2)

Кажи, Симеоне, Кого носиш на ръце в храма, радвайки се? Към Кого зовеш и викаш: „Сега се освободих, защото видях моя Спасител“? „Той е Роденият от Девата, Той е от Бога Бог Слово, Който се въплъти заради нас и спаси човека!“ Нека Му се поклоним!

Стих 2: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. (Пс. 129:2) - същата стихира.

Стих 3: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията, кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс. 129:3) - същата стихира.

Стих 4: Надявам се на Господ, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам.(Пс. 129:4)

Приеми, Симеоне, Законодателя, Когото Моисей прозря в мрака на Синай, Който стана Младенец и се подчини на Закона. Той е, Който говори чрез Закона, Той е възвестеният от пророците, Той е Този, Който се въплъти заради нас и спаси човека. Нека Му се поклоним!

Стих 5: Душата ми ожида Господ повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господ. (Пс. 129:6-7А) - същата стихира.

Стих 6: Защото у Господ е милостта и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс. 129:7Б-8) - същата стихира.

Стих 7: Хвалете Господ, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс. 116:1)

Нека дойдем и ние с боговдъхновени песни да посрещнем Христос и да приемем Този, чрез Когото Симеон видя спасение. За Него Давид предвъзвести, Той говори и чрез пророците, Той е Този, Който се въплъти заради нас и спаси човека. Нека Му се поклоним! (2 пъти)

Стих 8: Защото Неговата милост към нас е велика и истината Господня пребъдва вечно. (Пс. 116:2)

Слава и нынеглас 6, от преп. Йоан Дамаскин:

Нека се отворят днес небесните врати, защото безначалното Слово на Отца, приело начало във времето без да загуби божествеността Си, се принася в храма на Закона доброволно като четиридесетдневен Младенец от Девата–майка и Го приема в обятията си старецът, който вика: „Отпусни Твоя раб, Владико, защото очите ми видяха Твоето спасение!“ Господи, Който дойде в света, за да спасиш човешкия род, слава на Тебе!

Вход. Свете Тихий: 

Тиха светлина от светата слава на безсмъртния, светия и блажения небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Отца, Сина и Светия Дух – Бога. Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове, затова и светът Те слави.

Прокимен (на деня)

Паримии:

Из книга Изход (комбинирано):

Рече Господ на Моисея в деня, когато изведе синовете Израилеви от Египетската земя: посвети Ми всяко първородно, което разтваря утроба у синовете Израилеви. И отиде Моисей и събра целия народ и рече: помнете тоя ден, в който излязохте от Египетската земя, от дома на робството, защото със силна ръка ни изведе Господ оттам, и опазете Неговия закон. И ще ви въведе Бог в земята Ханаанска, както Се кле на отците ни. Отделяй на Господа всяко мъжко първородно, което отваря утроба. И кога отпосле те попита син ти и рече: що е това? ти му кажи: със силна ръка ни изведе Господ от Египет, от дома на робството; защото, когато фараонът се противеше да ни пусне, Господ умъртви всички първородни в Египетската земя, от първородните човешки до първородните от добитъка. Затова аз принасям в жертва Господу всичко мъжко, което отваря утроба, а всеки първороден от моите синове откупувам; и това да бъде като знак неизменен пред очите ти; защото тъй рече Господ Бог Вседържител: давай Ми първородния от синовете си; кога се роди мъжко, на осмия ден му обрежете крайната плът; и трийсет и три дена жената не трябва да се доближава до светилището Божие при свещеника, докато не изтекат дните на очистването й. След това тя трябва да принесе Господу при портите на скинията, на свещеника едногодишно агне, чисто, за всесъжение и млад гълъб или гургулица. Или вместо тях да принесе пред Господа две гургулици, или два млади гълъба, и свещеникът ще се помоли за първородното. Защото те Ми са дадени измежду синовете Израилеви и Аз ги приех и ги осветих за Себе Си вместо Египетските първородни, в оня ден, в който поразих всички първородни в Египетската земя, от човек до добитък, рече Бог всевишний, Светият Израилев.

Из пророчеството на Исайя (6:1-12)

В годината, когато умря цар Озия, аз видях Господа, седнал на престол висок и издигнат, и славата Му изпълваше целия храм. Около Него стояха серафими; всякой от тях имаше по шест крила: с две всеки закриваше лицето си, и с две закриваше нозете си, и с две летеше. И викаха един към други и думаха: свят, свят, свят е Господ Саваот! цяла земя е пълна с Неговата слава! И разклати се горнището на вратите от гласа на викащите, и домът се напълни с дим. И казах: горко ми! загинах! защото съм човек с нечисти уста, и живея сред народ също с нечисти уста, – и очите ми видяха Царя, Господа Саваота. Тогава бе пратен при мене един от серафимите с разпален в ръка въглен, що бе взел с клещи от жертвеника, докосна се до устата ми и рече: ето, това се докосна до устата ти – и твоето беззаконие се отне от тебе, грехът ти се очисти. И чух гласа на Господа, Който казваше: кого да проводя и кой ще отиде при тоя народ? И аз казах: ето ме, проводи мене. Тогава Той рече: иди и кажи на тоя народ: с уши ще чуете, и не ще разумеете, и с очи ще гледате – и не ще видите. Защото сърцето на тоя народ е закоравяло, и с уши тежко слушат и затворили са очите си, да не би с очи да видят, с уши да чуят и със сърце да разберат, та да се обърнат, за да ги изцеря. И казах: докога, Господи? Той рече: докле запустеят градовете и останат без жители, и къщите без люде, и докле тая земя съвсем запустее. И Господ ще отдалечи людете, и голяма пустош ще бъде на тая земя.

Из пророчеството на Исаийя (19:1, 3a, 4a, 4c, 5, 12, 16, 19-21)

Ето, Господ ще седне на лек облак и ще дойде в Египет. И пред лицето Му ще потреперят идолите египетски, и сърцето им ще се стопи в тях. И духът на Египет ще се смути в тях, и Той ще разруши кроежите им, и ще предаде египтяните в ръцете на жесток владетел, казва Светият Господ, Господ Саваот. И водите в морето ще изчезнат, и реката ще пресекне и изсъхне; Това казва Господ: къде са сега твоите мъдреци? нека те сега ти кажат какво Господ Саваот е определил за Египет. В оня ден египтяни ще бъдат в страх и трепет от движението на ръката на Господа Саваота, която Той ще дигне върху тях. В оня ден ще има жертвеник Господу всред Египетската земя, и паметник Господу - в нейните предели. Той ще бъде личба и свидетелство за Господа Саваота в Египетската земя навеки, защото те ще викнат към Господа и Той ще им проводи човек, който ще ги спаси. И Господ ще яви Себе Си в Египет и в оня ден египтяни ще познаят Господа и ще принесат жертви и дарове, ще дадат оброци Господу и ще ги изпълнят.

Сугуба ектения

Вечерно славословие:

Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе  подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца, Сина и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!

Просителна ектения

На литията, самогласни стихири, глас 1:

Старият по дни, Който в древност даде на Мойсей закона на Синай, сега Го виждаме като Младенец и изпълнявайки закона, като Творец на закона, Той според зкона се донася в храма и се връчва на стареца. Приемайки Го в ръце и виждайки изпълнението на обещанието, праведният Симеон радостно зове: „Очите ми видяха от века скритата тайна, която се яви в тези последни дни – Светлина, разпръсваща помрачението на неверните езичници и слава на новоизбрания Израил. Затова освободи Твоя раб от връзките на тази плът и ме отпусни към непреходния и чуден вечен живот, дарявайки на света велика милост!“

От св. Йоан Дамаскин, гл. 1Днес Този, Който в древност даде на Мойсей закона на Синай, Сам се подчинява на заповедта на закона, ставайки по милосърдието Си заради нас подобен нам. Сега чистият Бог като Свят Отрок, отворил пречистата утроба, Самия Себе Си като Бог принася, като ни освобождава от проклятието на закона и просвещава душите ни.

От Андрей Пир, гл. 2Този, Когото небесните служители молят с трепет, сега Симеон на земята приема с тленни ръце и провъзгласява съединението на Бога с човеците. И, виждайки небесния Бог като Човек, той се разлъчва с живеещите на земята и радостно зове: „Господи, Който откриваш на намиращите се в тъмнина незалязващата светлина, слава на Тебе!“

От св. патриарх Герман, гл. 2Днес Симеон приема в обятията си Господ на славата, Когото Моисей преди съзерцаваше в мрака и Който му даде скрижалите на планина Синай. Той е Този, Който говори чрез пророците, Творецът на закона. За Него Давид предвъзвестява – Той е страшен за всички, но има велика и богата милост.

На гл. 4: Святата Дева принася на свещеника в светилището Свещения, а Симеон с разтворени обятия Го приема и с радост зове: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико Господи, според думата Си, смиром!“

Творецът на небето и земята днес е носен на ръце от светия старец Симеон и ето, той чрез Светия Дух зове: „Сега съм свободен, защото видях моя Спасител!“

От св. патр. Анатолий: Днес старецът Симеон влиза в храма, радвайки се духом, за да приеме в обятията си Изпълнителя на закона, който Той Самият даде на Моисей. Единият в мрак и в неясен глас се удостои да достигне Боговидението и със скрито лице изобличи невярващите сърца на евреите. Другият пък, поемайки на ръце въплътилото Се предвечно Слово на Отца, откри Светлината на народите: Кръста и Възкресението. Яви се и Анна пророчица, свидетелствайки за Спасителя и Изкупителя на Израиля. Нека възкликнем към Него: „Христе Боже наш, по молитвите на Богородица, помилвай ни!“

От преп. Андрей Критски, глас 4: Днес свещената Майка, по-свята от светилището се явява в светилището, явявайки на света Твореца на мира и Законодателя. Приемайки Го в своите обятия, старецът Симеон радостно зове: „Сега отпускаш Своя раб, защото Те видях, Спасителю на нашите души!“

Слава, гл. 5, от св. Андрей Критски: Изследвайте Писанията, както рече в Евангелията Христос, нашият Бог, защото в тях откриваме, че Той се роди, беше повит в пелени, положен в ясли и откърмен с мляко, прие обрезание и беше носен от Симеон – не мнимо и не призрачно, но истинно се яви на света. Към Него нека да възкликнем: „Предвечни Боже, слава  на Тебе!“

И нынеот св. патриарх Герман: Старият по дни, ставайки Младенец по плът, от майката–Дева се принася в храма и изпълнява заповедта на Своя закон. Приемайки Го в ръце, Симеон провъзгласи: „Сега отпускаш Твоя раб по думата Си смиром, защото очите ми видяха Твоето спасение, Господи!“

Стиховни стихири, гл. 7, от преп. Козма Маюмски:

Украси своя брачен чертог, Сионе, и приеми Царя Христа. Приветствай Мария – небесната Двер, защото тя стана херувимски престол и носи Царя на Славата. Девата е светъл Облак, носеща на ръце Сина, роден преди утринната звезда. Приемайки Го в своите обятия, Симеон провъзгласи на народите, че това е Владиката на живота и смъртта и Спасителя на света.

Стих: Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром. (Лука 2:29)

Непозналата брак майка принася в храма Възсиялия преди вековете от Отца и в последните времена родил Се от нейната девствена утроба – Законодателят на Синайската планина, Който Се подчини на Закона; и Го поднася на стареца – свещеника и праведника, комуто бе обещано, че ще види Христа Господа. Приемайки Го в своите ръце, Симеон се радва и вика: „Този е Бог съ-вечен на Отца и Изкупител на нашите души!“

Стих: Светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля. (Лука 2:32)

В своите ръце Богородица Мария носи Този, Който е носен от херувимските колесници и е възпяван от песните на серафимите – Законодателя, изпълняващ предписанията на Закона, Който безмъжно Се въплъти от нея, и Го подава в ръцете на стареца – свещеник. И той, носейки Живота, проси освобождение от земния живот, казвайки: „Владико, отпусни ме сега да възвестя на Адам, че видях неизменния Младенец, предвечния Бог и Спасителя на света!“

Слава и ныне, гл. 8, от преп. Андрей Критски

Този, Когото херувимите носят и серафимите възпяват, днес Се принася в божественото Светилище според Закона и сяда като на престол в старческите ръце и приема дарове от Йосиф, както подобава на Бог: двете гургулици – като непорочната Църква и новоизбрания народ от езичниците, а двата гълъба – като Основател на Стария и Новия Завет. Симеон пък, приемайки изпълнението на обещаното му, благославя Девата, Богородица Мария, предвъзвестявайки ѝ страданията на Родения от нея, и проси от Него освобождение, казвайки: „Сега ме отпускаш, Владико, както преди ми възвести, защото видях Тебе – Предвечната Светлина, Спасителя и Господа на Христоименните народи!“

Песента на св. Симеон Богоприемец:

„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израил.“

Трисвятое

Тропар, гл. 1:

Радвай се, благодатна Богородице Дево, защото от тебе възсия Слънцето на правдата – Христос нашият Бог, Който просвещава намиращите се в тъмнина. Весели се и ти, старче праведни, приел в обятията си Освободителя на нашите души, Който ни дарява с възкресение. (3 пъти)

Отпуст

Свещеникът: Нека Онзи, Който снизходи да бъде държан в обятията на праведния Симеон за наше спасение, Христос, истинският наш Бог…

*Вечерната служба е в превод на о. Иван Латковски

———————————————

УТРИННА

На Бог Господ, тропар, гл. 1, три пъти

Радвай се, благодатна Богородице Дево, защото от тебе изгря Слънцето на правдата – Христос Бог наш, Който просвещава намиращите се в тъмнина. Весели се и ти, старче праведни, приел в обятията си Освободителя на нашите души, Който ни дарява възкресение.

Малка ектения: Защото Твоя е властта и Твое е царството…

Първи седален, гл. 1:

Ангелските ликове да се удивят от чудото, а ние, земните гласове, да запеем, като виждаме неизказаното Божие снизхождение: заради Него треперят небесните сили, а пък сега старчески ръце Го прегръщат, единствения Човеколюбец.

Слава, и нине, същия:

Малка ектения: Защото си благ и човеколюбив Бог и на Тебе възнасяме слава…

Втори седален, гл. 1, по Лик ангелский:

Този, Който е с Отец на светия Престол, дойде на земята да се роди от Дева и стана младенец, макар че годините са Му неописуеми. Симеон Го прие на ръце и с радост казваше: сега ме отпускаш, Милостиви, като зарадва Твоя раб.

Слава, и нине, същия:

Малка ектения

Седален след полиелея, гл. 4, по Удивися Иосиф:

Заради мене си станал дете, Старият по дни, съединен с чистотата, най-чисти Боже, за да ме увериш, че плътта Ти е от Дева. Така разсъждаваше Симеон, когато Те позна като Бог, явил се в плът, и като Живот Те целуваше, и радвайки се старчески казваше: отпусни ме, защото Те видях, Животе на всички!

Слава, и нине, същия:

Малка ектения: Защото се благослови Твоето име и се прослави Твоето царство…

Степенни (стъпални), глас 4.

Антифон 1-виповтаряме стиховете:

От моите младини много страсти ме нападат; но Сам Ти ме защити и спаси, Спасителю мой.

Ненавиждащите Сион, засрамете се от Господ, защото ще бъдете изсушени като трева от огън.

Слава: Чрез Светия Дух се оживява всяка душа и чрез очистване се извисява, свещенотайнствено засиява пред троичната Единица. 

И ныне: От Светия Дух текат благодатните струи, които напояват за плодоносене цялото творение.

Прокимен, гл. 8Ще направя да се помни Твоето име от рода в род!  (Пс. 44:18А) СтихИз сърцето ми се изля блага дума! (Пс. 44:1А)

Утринно евангелие от Лука (2:25-32).

След 50-ти псаломСлава, Молитвами Богородици, и нине, същото.

Самогласна стихира, гл. 6:

Стих: Помилвай ме, Боже, по голямата Си милост и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми!

Нека се отвори днес небесната врата, защото безначалното Отеческо Слово прие начало във времето без да отстъпи от Своето Божество. Като четиридесетдневен младенец от Дева, от майка Си доброволно се принася в храма според закона, Него на ръце прие старецът и каза: отпусни раба си, Владико, защото очите ми видяха Твоето спасение. Дошъл си в света да спасиш човешкия род, Господи, слава на Тебе!

ДяконътЛитийна молитва.

Канон на Сретение от св. Козма Маюмски, глас 3.

Превод: о. Иван Латковски

Песен 1

Ирмос: Слънце огря изсъхналата земя, родена някога от бездната, и водата застана като стена от двете страни за преминаващия пеша през морето народ, който богоугодно пееше: „Да възпеем Господ, защото Той славно се прослави!“

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Нека облаците да пролеят вода, защото изгря Слънцето – Христос, носен на леки облаци – непорочните ръце на Девата и в храма се яви като Младенец; затова и ние, верни, нека да възкликнем: „Да възпеем Господ, защото Той славно се прослави!“

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Укрепнете ръце Симеонови, немощни от старост, и отрудени старчески нозе бодро се движете, за да посрещнете Христос; да се съединим с безплътните и да възпем Господ, защото Той славно се прослави!

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Развеселете се небеса, премъдро разпрострени, и радвай се, земьо, защото произлезлият от свръхбожествените недра Създател Христос се принася от майката Дева на Бог Отец като Младенец – Този, Който е преди всички, защото Той славно се прослави.

Песен 3

Ирмос: Господи, Който си утвърждение на надяващите се на Тебе, утвърди Църквата, която придоби с драгоценната Си кръв.

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Първородният от Отец преди вековете се яви първороден Младенец от нетленната Дева, подавайки ръка за спасението на Адам.

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

За да възстанови в предишното състояние първосъздадения, който заради измамата стана неразумен като младенец, Бог Слово се яви като Младенец.

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Произлязлото от земята естество, което отново в нея се завърна, Създателят го яви съ-о̀бразно на Божеството, ставайки Младенец, без да се измени.

Седален: В древност на планината Синай Мойсей видя Бога изотзад и се удостои неясно да чуе божествения глас в мрака и бурята; сега пък Симеон, приемайки в ръце неизменно въплътилия се заради нас Бог, радостно се устреми от тукашния към вечния живот. Затова и рече: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико!“

Песен 4

Ирмос: Твоята добродетел покри небесата, Христе, защото излизайки от кивота на Твоята светиня – нетленната Ти Майка – Ти се яви в храма на Твоята слава като Младенец, носен на ръце, и всичко се изпълни с хвала за Тебе.

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

„Симеоне, служителю на неизказаните тайни, възрадвай се за Този, Който в древност ти беше възвестен от Светият Дух, – говореше Богородица – и приеми в ръцете си станалото Младенец Слово – Христа, и викни към Него: всичко се изпълни с хвала за Тебе!“

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

С радост приеми, Симеоне, Този на Когото се надяваше – Христа – Дете по възраст, утешение на богоизбрания Израил, Законодател и Владика, изпълняващ правилото на Закона, и викни към Него: „Всичко се изпълни с хвала за Тебе!“

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Виждайки в плът безначалното Слово – Причината за битието на всичко, носено от Девата като Младенец на херувимски престол, Симеон в удивление викаше към Него: „Всичко се изпълни с хвала за Тебе!“

Песен 5

Ирмос: Когато Исайя видя образно превъзнесения на престол Бог, окръжен от ангели на славата, извика: „О, окаяният аз, видях въплъщаващия се Бог, Незалязващата Светлина и Владиката на света.“

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Божественият старец, разбирайки славата, явена в древност на пророка, видя Словото, носено в майчините ръце и викна: „Радвай се, Пречиста, защото ти си като престол, който носи Бога, Незалязващата Светлина и Владиката на света.“

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Старецът се поклони и благоговейно докосна стъпките на непозналата брак Богомайка, казвайки: „Огън носиш ти, Пречиста; страхувам се да взема в обятията си Младенеца – Бога, Незалязващата Светлина и Владиката на света.“

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

„Очиства се Исайя, приемайки въглена от серафима, – рече старецът на Богомайката, – а ти ме просвещаваш, подавайки ми с ръце, като клещи, Носения от тебе, Незалязващата Светлина и Владиката на света.“

Песен 6

Ирмос: Възкликна към тебе старецът, виждайки с очите си спасението, което дойде при човеците от Бога: „Христе, Ти Си Бог мой!“

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

На Сион Ти беше положен като Камък, за непокорните – камък за препъване и съблазън, а за верните – несъкрушимо спасение.

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Наистина носейки образа на Родилия Те преди вековете, Ти по Своето милосърдие сега се облече в човешката немощ.

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Отпусни сега с мир този, който се поклони на Тебе – Сина на Всевишния, Сина на Девата, на Бога, станал Младенец.

Кондак, глас 1: Осветил девическата утроба с Твоето раждане и благословил ръцете на Симеон, както подобаваше, побързай сега и ни спаси, Христе Боже; умири раздорите в живота и укрепи народа, когото възлюби, единствени Човеколюбче.

Икос: Да идем при Богородица, ако искаме Сина ѝ да видим, носен към Симеон, Когото безплътните, като видяха от небето, учудено казваха: чудо преславно гледаме сега, непостижимо и неизказано! Този, Който създаде Адам е носен като младенец, Невместимият се е вместил в ръцете на старец, Този, Който е неописуемо в недрата на Отца, доброволно се описва по плът, а не по Божество, единствен Човеколюбец.

Във вторият ден на месец февруари празнуваме Срещата на праведния Симеон с Господа Бога, и Спасител наш, Иисус Христос. На Бог да бъде славата и господството во веки веков. Амин!

Песен 7

Ирмос: Тебе, Бога Слово, Който в огъня ороси богословстващите отроци и Който се всели в нетленната Дева, ние славим, благоговейно пеейки: „Благословен е Бог на нашите отци!“

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

„Отивам, за да известя Адам, който пребивавава в ада и да принеса на Ева благата вест“ – рече Симеон, тържествувайки с пророците: „Благословен е Бог на нашите отци!“

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

За да избави земния род, Бог слиза даже до ада, давайки на всички пленници освобождение, на слепите – прозрение, както и на немите способност да зоват: „Благословен е Бог на нашите  отци!“

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

„И твоето сърце, Непорочна, меч ще прониже – предвъзвести Симеон на Богородица – когато видиш на кръста своя Син, Комуто зовем: „Благословен е Бог на нашите отци!“

Песен 8

Ирмос: Намирайки се в нетърпим огън, юношите – първенци в благочестието, останаха невредими от пламъка и пееха божествената песен: „Благославяйте Господ, всички творения Господни, и Го превъзнасяйте във всички векове!“

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Народе Израилев! Виждайки своята слава – Емануил, Младенецът от Девата, тържествувай сега пред лицето на божествения кивот: „Благославяйте Господ, всички творения Господни, и Го превъзнасяйте във всички векове!“

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Възкликна Симеон: „Този – Бог истинен и Младенец – ще бъде повод за противоречия“. Нека, верни, Го възпеем: „Благославяйте Господ, всички творения Господни, и Го превъзнасяйте във всички векове!“

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Този, Който е Живот по същност, Бог Слово, станал Младенец, ще бъде падение за непокорните, както и въздигане за всички, които с вяра възпяват: „Благославяйте Господ, всички творения Господни, и Го превъзнасяйте във всички векове!“

Песен 9

Ирмос: В сянката и буквата на закона ние виждаме образ, верни: всяко същество от мъжки пол, което отваря майчина утроба е посветено Богу; затова първородното Слово, Сина на безначалния Отец, първороден и на непозналата мъж Майка, ние величаем.

У древните, заедно с новородените били принасяни двойка гургулици или две гълъбчета; вместо тях божественият старец и целомъдрената Анна пророчица, служат на Родения от Девата и единствен Син на Отца, донесен в храма, и Го величаят.

Рече Симеон: „Ти ме дари с радост от Твоето спасение, Христе, приеми Своя служител, отруден под сянката на Закона, като свещенопроповедник и тайнозрител на новата благодат, който Те величае с похвала!“

Пророчествайки със свято благоговение, целомъдрената и праведна старица Анна ясно изповяда Владиката в храма и величаеше Неговата Майка, проповядвайки я на всички присъстващи като истинска Богородица.

Катавасии на Сретение Господне, глас 3

Превод: проф. Иван Желев Димитров

1. Слънцето някога огря (букв. заора из) сушата, която поддържа бездната, защото водата като стена застина от двете страни, докато хората вървяха пеша и богоугодно пееха: Да възпеем Господ, защото Той славно се прослави!

3. Утвърди, Господи, твърдинята на онези, които на Тебе се покоряват – Църквата, която Ти си придоби с Твоята честна кръв.

4. Твоята добродетел, Христе, надвиши небесата, защото, произлязъл от ковчега на Твоята светиня, Ти си бил видян като младенец в храма на славата Си, носен в обятията на Твоята нетленна майка, и всичко се изпълни с възхвала към Тебе.

5. Когато Исайя видя предобразно Бога, извисен на престола и тържествено носен от ангели на славата, извика: о, аз, окаяният, видях пророчески Бога, приел тяло, да господства над незалязващата светлина и мира!

6. Старецът, като видя с очите си спасението, дошло от Бога за хората, извика към Тебе: Христе, Ти си мой Бог!

7. Тебе, Бога-Слово, Който сред огъня освежи момците, изповядващи Бога, и се засели в нетленната Дева, ние възхваляваме и благочестиво пеем: благословен е Бог на нашите отци.

Стих: Възхваляваме, благославяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.

8. Момците, защитници на вярата в Бога, обгърнати от неудържимия огън, но незасегнати от пламъците, пееха божествена възхвала: благославяйте Господа, всички Негови дела, и Го превъзнасяйте във всички векове.

Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!

Не пеем Честнейшую, а припева на празника: 

Богородице Дево, упование на християните, покрий, запази и спаси тези, които ти се уповават.

Богородице Дево, блага помощница на света, покрий и го запази от всяка нужда и печал.

Богоносни Симеоне, ела, вземи Христа, Който Го роди Дева, чистата Мария.

Стареца Симеон с ръце прегръща Създателя на закона и Владиката на всички.

Не старецът Мене държи, а аз го държа, защото той проси от Мене отпускане.

Тайнствени клещи, как Въглена носиш, как храниш Хранещия всички?

О, дъще Фануилова! Ела при нас и благодари на Христа Спасителя, Сина Божи!

Целомъдрената Ана просвещава страшната тайна, като изповядва Христа, Творецът на небето и земята.

Непостижимо е извършеното от тебе за ангелите и човеците, майко, Дево чиста.

Чистата гълъбица, нескверната агница, Агнето и Пастиря носи в църквата.

О, Христе, Царю на всички! Дарувай победи над враговете на Твоя верен раб, нашия цар.

О, Христе, Царю на всички! Дай ми топли сълзи да оплаквам моята душа, която зле погубих.

Вместо Слава:

Трисиятелното и триипостасното Божество благочестиво да похвалим!

Вместо И сега:

О, девице Марийо! Просвети душата ми, помрачена от житейските сласти!

Песен 9

Нека, вярващи, да прозрем предобраз в закона, сянката и писанието: всяко мъжко, което разтваря утроба, е посветено на Бога; и затова да величаем първородното Слово, Сина на безначалния Отец, родено като първо дете от майка без мъж!

Малка ектения

Свещеникът: Защото Тебе хвалят всички небесни сили и на Тебе въздаваме слава…

Светилен (три пъти):

Воден от Духа, в Светилището застана старецът, на ръце взе Владиката на закона и рече: сега ме развържи от плътските свръзки с мир, както каза, защото с очите си видях откровението на народите и спасението на Израил.

Хвалитни стихири (Пс. 150), на 4, гл. 4: 

Всичко, що диша, да хвали Господ. Хвалете Господ от небесата; Хвалете Го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.

Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.

СтихХвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. (Пс. 150:2)

Законът от Писанията изпълнява Човеколюбецът, като в храма сега се донася, и като Го приема на старите си ръце старецът Симеон Му казва блажено: сега ме отпускаш, защото днес Те видях по плът, покрит с погребални повивки, като над живота господаруваш и над смърта владееш.

Стих: Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. (Пс. 150:3), същата стихира

Стих: Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). (Пс. 150:4)

Светлина за просвета на народите си се явил, Господи, като седеше на облаците, Слънце на правдата, закона изпълни и показа началото на нова благодат.

Стих: Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! (Пс. 150:5-6)

Въпреки че не си се отделил от недрата на Родителя по божество, въплътил си се, както реши, да бъдеш държан в прегръдките на вечната Дева, в ръцете на богоприемеца Симеон се остави, въпреки че с Твоите ръце държиш всичко, затова и той радостно извика: сега ме отпускаш с мир, Твоя раб, защото Те видях, Владико.

Слава, и сега, гл. 6, от св. Патр. Герман:

На днешния ден в старческите ръце като на херувимска колесница си благоволил да се издигнеш, Христе Боже, а нас, които Те възпяваме, избави от мъчението на страстите и спаси като Човеколюбец!

Велико славословие

Тропар, гл. 1, веднъж

Радвай се, благодатна Богородице Дево, защото от тебе изгря Слънцето на правдата – Христос Бог наш, Който просвещава намиращите се в тъмнина. Весели се и ти, старче праведний, приел в обятията си Освободителя на нашите души, Който ни дарява възкресение.

Превел: Свещ. Траян Горанов


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/6fq66 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]