Катавасии Крест начертав на български

Песен 3.

Ῥάβδος εἰς τύπον, τοῦ μυστηρίου παραλαμβάνεται· τῷ βλαστῷ γὰρ προκρίνει τὸν ἱερέα· τῇ στειρευούσῃ δὲ πρῴην, Ἐκκλησίᾳ νῦν ἐξήνθησε, ξύλον Σταυροῦ, εἰς κράτος καὶ στερέωμα.

Жезл во образ тайны приемлется, прозябением бо предразсуждает священника; неплодящей же прежде Церкви, ныне процвете Древо Креста, в державу и утверждение.

Жезълът се възприема като предобраз на тайни, защото чрез разцъфването му се посочвал свещеникът, а за Църквата, безплодна преди, сега разцъфна дървото на Кръста за нейна сила и утвърждаване.

Песен 4.

Εἰσακήκοα Κύριε, τῆς οἰκονομίας σου τὸ μυστήριον, κατενόησα τὰ ἔργα σου, καὶ ἐδόξασά σου τὴν θεότητα.

Услышах, Господи, смотрения Твоего таинство, разумех дела Твоя и прославих Твое Божество.

Чух, Господи, тайната на Твоя промисъл, разбрах Твоите дела и прославих Твоето божество.

Песен 5.

Ὢ τρισμακάριστον ξύλον! ἐν ᾧ ἐτάθη Χριστός, ὁ Βασιλεὺς καὶ Κύριος· δι' οὗ πέπτωκεν ὁ ξύλῳ ἀπατήσας, τῷ ἐν σοὶ δελεασθείς, Θεῷ τῷ προσπαγέντι σαρκί, τῷ παρέχοντι, τὴν εἰρήνην ταῖς ψυχαῖς ἡμῶν.

О треблаженное Древо, на немже распяся Христос, Царь и Господь, Имже паде древом прельстивый, тобою прельстився, Богу пригвоздившуся Плотию, подающему мир душам нашим.

О, преблажено дърво, на което беше разпънат Христос, Царят и Господ, и чрез което онзи, който чрез дървото измами (Адам и Ева), се провали, като се излъга за Тебе, прикования по плът Бог, Който даряваш мир на душите ни.

Песен 6.

Νοτίου θηρὸς ἐν σπλάγχνοις, παλάμας Ἰωνᾶς, σταυροειδῶς διεκπετάσας, τὸ σωτήριον πάθος, προδιετύπου σαφῶς· ὅθεν τριήμερος ἐκδύς, τὴν ὑπερκόσμιον ἀνάστασιν ὑπεζωγράφησε, τοῦ σαρκὶ προσπαγέντος Χριστοῦ τοῦ Θεοῦ, καὶ τριημέρῳ ἐγέρσει, τὸν κόσμον φωτίσαντος.

Воднаго зверя во утробе длани Иона крестовидно распростер, спасительную Страсть проображаше яве. Тем, тридневен изшед, премирное Воскресение прописаше Плотию пригвожденнаго Христа Бога и тридневным Воскресением мир просвещшаго.

В утробата на водния звяр Йона разпери ръцете си във вид на кръст и ясно предизобрази спасителните страдания; после, като излезе на третия ден, изобрази свръхестественото възкресение на прикования по плът Христос Бог, Който с тридневното Си възкресение просвети света.

Песен 7.

Ἔκνοον πρόσταγμα τυράννου δυσσεβοῦς, λαοὺς ἐκλόνησε, πνέον ἀπειλῆς καὶ δυσφημίας θεοστυγοῦς. Ὅμως τρεῖς Παῖδας οὐκ ἐδειμάτωσε, θυμὸς θηριώδης, οὐ πῦρ βρόμιον· ἀλλ' ἀντηχούντι δροσοβόλῳ πνεύματι, πυρὶ συνόντες ἔψαλλον· Ὁ ὑπερύμνητος, τῶν πατέρων καὶ ἡμῶν, Θεὸς εὐλογητὸς εἶ.

Безумное веление мучителя злочестиваго люди поколеба, дышущее прещение и злохуление богомерзкое; обаче три отроки не устраши ярость зверская, ни огнь снедаяй, но противодышущу росоносному Духу, со огнем суще, пояху: Препетый отцев и нас Боже, благословен еси.

Изпълнената със заплахи и богоомразни хули безумна заповед на злочестивия тиранин разтревожи народите, но нито зверската ярост, ни пояждащият огън уплашиха тримата младежи, които сред огъня, при действието на росоносния дух, пееха: благословен си, Боже, всевъзпяван от отците ни и от нас.

Песен 8.

Αἰνοῦμεν, εὐλογοῦμεν καὶ προσκυνοῦμεν τὸν Κύριον.

Εὐλογεῖτε Παῖδες, τῆς Τριάδος ἰσάριθμοι, δημιουργὸν Πατέρα Θεόν· ὑμνεῖτε τὸν συγκαταβάντα Λόγον, καὶ τὸ πῦρ εἰς δρόσον μεταποιήσαντα· καὶ ὑπερυψοῦτε, τὸ πᾶσι ζωὴν παρέχον, Πνεῦμα πανάγιον εἰς τοὺς αἰῶνας.

Хвалим, благословим, покланяемся Господеви, поюще и превозносяще во вся веки.

Благословите, отроцы, Троицы равночисленнии, Содетеля Отца Бога, пойте снизшедшее Слово, и огнь в росу претворшее, и превозносите всем жизнь подавающаго Духа Всесвятаго во веки.

Благословете Създателя Бог Отец, момчета, които по число сте равни с Троицата, хвалете снизходилото Слово, Което преобразува огъня в роса, и превъзнасяйте во веки Всесветия Дух, Който дава живот на всички.

Възглас: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!

Песен 9.

Μυστικὸς εἶ Θεοτόκε Παράδεισος, ἀγεωργήτως βλαστήσασα Χριστόν, ὑφ' οὗ τὸ τοῦ Σταυροῦ, ζωηφόρον ἐν γῇ, πεφυτούργηται δένδρον· δι' οὗ νῦν ὑψουμένου, προσκυνοῦντες αὐτόν, σὲ μεγαλύνομεν.

Таин еси, Богородице, рай, невозделанно возрастивший Христа, Имже крестное живоносное на земли насадися Древо. Тем, ныне возносиму, покланяющеся Ему, Тя величаем.

Тайнствен рай си, Богородице, от която без външна намеса произлезе Христос, Който посади на земята живоносното дърво на Кръста; като се издига то днес, ние му се покланяме и тебе величаем.

Не пеем Честнейшую, а припеви и тропари на празника:

Величай, душо моя, преобразилия се на Тавор Господ.         

Твоето рождество се яви нетленно: Бог премина из твоята утроба, като плътоносец се яви на земята и сред хората поживя. Затова, Бого­ро­ди­це, всич­ки те величаем.

Внезапно озарени от нова светлина, учениците се спогледаха, удивиха се, и като се наведоха към земята, Ти се поклониха, Владико на всички.

Шум богогласен от облака беше пратен от Отца на светлините да възвести чудото, като каза на апостолите: това е Моят Син възлюбен, Него слушайте!

Като видяха новото и преславно първообразно изображение на Тавор, чувайки думите от гласа на Отца, слугите възкликнаха: това е нашият Спаси­тел!

Като образ на Неизменяемия Те възпяваме с Отца и Духа, Недвижими, Печате неизменен, Сине, Слове, Мъдросте, Деснице на Вишния, Сило.

Завършва се с повтаряне на ирмоса на 9 песен.

* Превод на ирмосите – И. Ж. Д. Припевите на 9 песен са в превод на свещ. Иван Латковски.