Памет

На небето е моето село. Всички.
И татко, и дядо и баба.
Заваля. Снежинките са трохички,
които се ронят от хляба им.

Мили мои далечни горе,
а тук никнат снежни кокичета.
И това сигурно е говорене.
Зная, че и оттам ме обичате.

Яна Кременска