Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (145 Votes)

Memory

На небето е моето село. Всички.
И татко, и дядо и баба.
Заваля. Снежинките са трохички,
които се ронят от хляба им.

Мили мои далечни горе,
а тук никнат снежни кокичета.
И това сигурно е говорене.
Зная, че и оттам ме обичате.

Яна Кременска


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/dd4r8 

Разпространяване на статията:

 

© 2005-2023 Двери БГ и нашите автори. За контакти с екипа - тук.
Препечатване в други сайтове - само при коректно посочване на първоизточника с добре видима хипервръзка. Всяка друга употреба и възпроизвеждане, включително издаване, преработка или излъчване на материалите - след изрично писмено разрешение на редакцията и носителите на авторските права. 
Двери спазва етичния кодекс на българските медии, както и политика за защита на личните даннни на посетителите.