Разширен репортаж за освещаването на реставрираните икони на българския храм „Св. Стефан“ в Истанбул; пълен текст на словото на Константинополския Вселенски патриарх Вартоломей; кратка история на храма
На 2 октомври 2005 г. камбаните на българската църква „Св. Стефан“ в Истанбул радостно възвестиха началото на тържественото неделно богослужение.
С благословението на Негово Светейшество Българския патриарх Максим и Св. Синод на БПЦ беше отслужена св. Литургия от Негово Високопреподобие архим. Наум, главен секретар на Св. Синод и Негово Благоговейнство дяк. Иван Иванов от ПКСХП „Св. Александър Невски“.
Чест за българската община в града беше присъствието на Негово Всесветейшество Константинополския Вселенски патриарх Вартоломей, който отслужи водосвет и освети реставрираните икони от иконостаса на Желязната църква. Участие във водосвета взе и Негово Благоговейнство прот. Ангел Велков, енорийски свещеник на българската община.
В края на богослужението патр. Вартоломей възведе в степен „Архонт на Вселенската църква“ старшия църковен настоятел на храма г-н Димитър Атанасов, чиито роднини са сред основателите на Българската екзархия.
С нагръден кръст беше отличен и архим. Наум.
Участие в това радостно събитие взеха и представителите на различни държавни институции и неправителствени организации, които помагат за реставрацията на храма. Основни дарители на Желязната църква „Св. Стефан“ в Истанбул са българското правителство, представено от директора на дирекция „Вероизповедания“ на МС проф. Иван Ж. Димитров, което дава основната субсидия за издръжката на храма, 
кметът на гр. Пловдив Иван Чомаков, който е направил дарение за реставрацията на иконостасните икони, Явор Камбуров и Чавдар Дамянов от управителния съвет на фондацията „Български православен храм св. Стефан в Цариград“, които са подпомогнали реставрацията на покрива, областният управител на Пловдив и много гости. Сред основните дарители са и Константинополският Вселенски патриарх Вартоломей, който е дарил средства за реставрацията на храма и за осигуряването на безплатен обяд на всички българи и славяни след всяка неделна служба, кметът на гр. Истанбул, който с подкрепата на Министерството на строителството на Турция е направил голямо дарение за укрепване на основите на църквата, която с течение на годините е започнала да се свлича към Босфора.
Специално за събитието в този ден пристигнаха много родолюбиви българи от България, Гърция, Македония и Турция.
Бяха произнесени официални поздравителни слова от патр. Вартоломей, от председателя на настоятелството Васил Лязе и кмета на Пловдив Чомаков.
Слово на Константинополския Вселенски патриарх Вартоломей към българската община в Истанбул
Бихме искали да приветстваме официалните пратеници на Българската държава г-н Иван Чомаков, кмет на гр. Пловдив, и проф. Иван Димитров, уважаемите членове на българския парламент, представителите на медиите, с една дума – всички вас, възлюбени синове и дъщери в Бога. Вие дойдохте от красивата страна България, от Църквата, която е първородна и обична дъщеря на Великата Христова църква, нашата Вселенска патриаршия, и заради това ние ви посрещаме и ви прегръщаме с цялата си бащинска любов.
Голяма радост е, че днес сме в храма „Св. Стефан“, за да благословим нашите духовни чеда, членовете на Българската община в Истанбул, и проекта за възстановяване на св. икони, който беше изпълнен и завършен успешно под специалните грижи на г-н Чомаков.
В тази връзка бихме искали да благодарим още веднъж на общината на нашия град за решението да покрие разходите за ремонт на основите на храма, един наложителен проект, който се надяваме да започне скоро.
Вселенската патриаршия еднакво обича всички свои чеда, независимо от техния етнически, литургически и културен произход. Църквата е една изключителна институция, която в пълнота прилага учението на св. апостол Павел, който казва, че в Царството Божие, а това означава в Църквата, „… няма иудеин, ни елин, няма роб, ни свободник, няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса“ (Гал. 3:28). Доказателство за това е, че днес благословихме с почетното звание на нашата патриаршия изтъкнатия син на вашата община, г-н Димитър Атанасов, един добър християнин и успешен бизнесмен. Това е чест за цялата община в лицето на един от нейните членове.
От тази позиция ние изпращаме нашия горещ братски поздрав на Негово Светейшество Българския патриарх Максим, който боледува през тези дни, и му пожелаваме бързо възстановяване. Ние с радост си спомняме нашето последно посещение в София миналата година за отбелязването на неговия деветдесети рожден ден, когато за пореден път се радвахме на изключителното гостоприемство на вашия народ. Надяваме се още много пъти да се срещаме с вас в България или тук. Ние винаги споменаваме патриарх Максим в нашите молитви, както и нашите братя в Христа – св. йерархия на Българската православна църква.
Из историята на храма „Св. Стефан“ в Истанбул
През епохата на Българското възраждане в днешната турска столица Истанбул, наричана от българи и други православни народи „Цариград“, е живеела голяма българска колония. В средата на 19 в. тя е наброявала над петдесет хиляди души – главно занаятчии и търговци, и не малък кръг от културни дейци. Цариградските българи се оказват най-дейни в църковно-народната борба и през есента на 1849 г. се сдобиват със свой молитвен дом. За тази цел княз Стефан Богороди, българин на османска служба, дарява имот от две каменни къщи и една дървена къща с голям двор в кв. „Фенер“. На 17 октомври 1849 г. е бил издаден и официален султански ферман, който е позволявал на българите, живеещи в османската столица, да имат собствена църква в кв. „Фенер“. Долният етаж на дървената къща е бил превърнат във временен параклис, тържествено осветен на 9 октомври 1849 г. от Созополско-Ахтополския митрополит. По-късно параклисът прераства в самостоятелен храм (известен като „Дървената църква“), посветен на св. първомъченик и архидякон Стефан. На следващата 1850 г. с камъните от разрушените две къщи срещу първата църква е завършен строежа на т. нар. Метох – голяма триетажна каменна постройка с двадесет и пет стаи. Така се оформя духовният център на цариградските българи на около 300 м. от Константинополската Вселенска патриаршия. От този център, под носа на фанариотите, българските църковни дейци в продължение на две десетилетия ръководят непримирима борба за независима църковна йерархия, която завършва с издаването на фермана от 27 февруари 1870 г. за създаване на Българската екзархия.
След Освобождението (1878 г.) седалището на екзархията остава в османската столица. Междувременно, на 25 юни 1890 г., е издаден височайши султански ферман, с който се разрешава на Българската екзархия да построи на мястото на старата Дървена църква нова. По инициатива на екзарх Йосиф в църковния двор започва строеж на нов храм, чийто основен камък е положен на 27 април 1892 г. Понеже мястото е било насип, арх. Ховсеп Азнавур предлага конструкцията да бъде от сглобяеми железни плоскости. Те са били изработени във фирмата на Рудолф фон Вагнер във Виена.
Окончателното сглобяване на Желязната църква приключва на 14 юли 1896 г. Малък проблем възниква около формата на иконостаса, понеже е бил изработен по римокатолически образец. Поради това изпращат в Москва главния секретар на Екзархията Атанас Шопов и арх. Азнавур, за да преговарят за изработката на нов иконостас – в източноправославен стил. За направата на такъв е бил сключен договор с московския придворен фабрикант Николай Алексиевич Ахапкин.
Изписването на иконите е възложено на московския живописец Лебедев. В Русия е поръчано изработването на шест камбани с различна големина. Те са били отлети в Ярославл, във фабриката на П. И. Оловянишиков.
Тържественото освещаване на новата църква „Св. Стефан“, наричана още Желязната църква, е било извършено от екзарх Йосиф на празника Рождество Богородично, 8 септември 1898 г. След освещаването на новия храм събарят старата Дървена църква. Запазен е бил само напредстолният камък от олтара ѝ, който и до днес стои като скромен паметник, напомняйки за историческата роля на малката църквица в продължение на половин столетие.
Така най-сетне Българската екзархия и цариградските българи се сдобиват с голяма и представителна църква – трикорабна базилика в източноправославен стил. Уникална по своята архитектура и техническо изпълнение, тя е била единствената желязна църква в източноправославния свят.
Желязната църква вече старее видимо и ръждата разяжда метала прогресивно – не е далеч денят, когато може да рухне като куп старо желязо. Необходимо е спешното ѝ реставриране от специалисти, ако искаме да я запазим като шедьовър на църковната архитектура от края на миналото столетие.
* Информацията за историята на храма е от сайта на фондацията: www.svstefan.com
