Младежите в Македония, били те християни или мюсюлмани, все по-често афишират религиозната си принадлежност, което неминуемо създава трудности особено в учебните заведения.
След падането на комунизма в началото на 90-те години към религията се проявява все по-голям интерес както сред православните македонци, така и сред албанското малцинство, което е от мюсюлманско сунитско вероизповедание. Днес младежите-християни все по-често посещават църква, постят и носят кръст на врата си, докато млади мюсюлманки ходят забрадени на училище, макар това според Върховния съд на страната да е противоконституционно. Това особено ясно се вижда в училищата на македонската столица Скопие, а също и в населения предимно с албанци град Тетово, на запад.
Албанците в Македония – приблизително 30% от двумилионното населението на страната – са главно мюсюлмани, а македонците – православни. Въпросът за носенето на отличителни религиозни символи предизвика разгорещени спорове, когато един директор на училище в Тетово, Лятив Исмайли, беше уволнен, затова че забранил на ученичка да влезе в клас, защото носела забрадка. Забрадката не е само религиозен символ, а знак за почитане на религията, обяснява представителят на мюсюлманската общност в Тетово Намик Схавери. Никой не трябва да пъди ученичка (от училище) заради носенето на забрадка, смята той.
Шпреса, албанка-гимназистка от село край Тетовво, ходи забрадена. "Ще нося забрадка, докато се омъжа. След това ще зависи от съпруга ми. Ако поиска да я махна, ще го послушам", казва тя. Министърът на образованието Перо Стояновски признава, че се проявява "голяма чувствителност" към проблема за носенето на забрадки в училищата. Имаше случаи на религиозна нетърпимост в някои училища, а също прекрасни примери за мултиетническа толерантност, изтъква той. Откакто Македония стана независима държава през 1991 г., проблемът за забрадките вече няколко пъти е бил поставян. Поради липса на истински санкции за възпрепятстване на носенето на забрадки в училищата те по емпиричен начин въвеждат собствени правила: едни разрешават – други не, отбелязва Франс прес, цитирана от БГНЕС.
Според някои преценки приблизително 3% от ученичките и студентките носят забрадки в учебните заведения. В медицинския техникум в Тетово, където учат 2600 ученици – македонци, албанци и турци, проблемът беше избегнат с прилагането на много стриктен регламент, изтъква директорът Шабан Ирфан. Извън училище учениците могат да се обличат както пожелаят, но тук те трябва да спазват правилата, категорична е психоложката на заведението Светлана Ристовска.
Извън учебните заведения поведението на младите мюсюлманки е различно. Някои са облечени по европейски, други спазват традициите. От друга страна мюсюлманската общност активно строи джамии в районите, където живеят предимно мюсюлмани. Само в Тетово през последните години са построени поне осем джамии и две в момента се изграждат. В същото време е построена една единствена православна църква.
Според някои преценки приблизително 3% от ученичките и студентките носят забрадки в учебните заведения. В медицинския техникум в Тетово, където учат 2600 ученици – македонци, албанци и турци, проблемът беше избегнат с прилагането на много стриктен регламент, изтъква директорът Шабан Ирфан. Извън училище учениците могат да се обличат както пожелаят, но тук те трябва да спазват правилата, категорична е психоложката на заведението Светлана Ристовска.
Извън учебните заведения поведението на младите мюсюлманки е различно. Някои са облечени по европейски, други спазват традициите. От друга страна мюсюлманската общност активно строи джамии в районите, където живеят предимно мюсюлмани. Само в Тетово през последните години са построени поне осем джамии и две в момента се изграждат. В същото време е построена една единствена православна църква.
