Възникналият през Страстната седмица проблем с храма на нашата православна общност в румънската столица остава да тревожи сънародниците ни отвъд Дунава. Те все още не са получили никаква конкретна помощ от Св. Синод на БПЦ освен изпратеното тогава писмо до Румънския патриарх Даниил да се спрат действията му до обсъждането от двете страни на мерки за решение на въпроса, което не даде резултат. Затова сега българите в Румъния са проучили фактическата и юридическата страна на целия проблем и са подготвили протестна подписка до патриарх Даниил, чийто текст поместваме тук в превод от румънски език (за няколко дена подписката са подкрепили над 300 българи, а събирането на подписи продължава):
Съюз на българите от Румъния,
Демократичен съюз на българите от Румъния,
Общността “Братство” на българите от Румъния,
Асоциация на българите от Румъния “Св. Кирил и Методий”,
Културна асоциация за румънско-българско приятелство “Христо Ботев”
и енориашите при църквата „Св.Илия”
До
Негово Блаженство Даниил,
патриарх на Румънската православна църква
Общността на българите от Румъния, представлявана от Съюз на българите от Румъния, Демократичен съюз на българите от Румъния, Общността “Братство” на българите от Румъния, Асоциация на българите от Румъния “Св. Кирил и Методий”, Културна асоциация за румънско-българско приятелство “Христо Ботев” и енориашите при църквата „Св. Илия-Ханул Колця”
С дълбоко уважение и почитание към Ваше Блаженство, желаем най-напред да Ви пожелаем по случай големия празник на Христовото Възкресение, Възкръсналият Христос да Ви дарува здраве в пълнота, дълголетие, да ръководите с архипастирска ревност и мъдрост духовното стадо на Румънската православна църква.
Ваше Блаженство,
изпълнени с чувство на особено уважение пред Божествената благодат, чийто носител сте Вие, храним надежда, че не ще останете безразличен и ще се отнесете с подобаващо старание към проблемите, които ни разтърсиха в тези моменти, и които поднасяме на вниманието Ви в следващите редове, бидейки убедени, че ще спомогнете и допринесете за тяхното правилно изясняване и решаване.
Напомняме Ви, че на 9 април 2009 год., с писмо № 2794 и 2687/2009 год. на Митрополията на Мунтения и Добруджа, Административният сектор на Букурещката архиепископия на свое редовно епархийско заседание e решил да назначи (за първи) енорийски свещеник на църквата “Св. пр. Илия - Хан Колця”.
Уточняваме най-напред, че църквата “Св. Илия - Хан Колця” и прилежащата й сграда (апартамент № 5 от същия адрес на ул. „Доамней” 18) е даден за ползване от нашата общност от 55 години, бидейки единствен православен храм в Румъния, в който се отслужва св. литургия както на румънски, така и на български език, а свещ. Петър Тотев, изпратен от Св.Синод на Българската православна църква преди 19 години, още продължава благочестиво да извършва своята литургична и пастирско-мисионерска дей-ност, като администрира поверената му църква с отговорност, бидейки пример за коректност и духовна вяра, извършвайки своите духовни настъвления както на български, така и на румънски език, според нуждите на всеки вярващ (българи, румънци, руси и т. н.).
След толкова години на мир, разбирателство и духовно общение в светата църква, на 16.4.2009 год. новоназначеният първи енорийски свещеник, съгласно споменатото писмо, се представи в храма, за да служи с нашия свещеник, и с мотив, че “не може да се съсредоточи на службата”, открито забранява да се служи на български език (практически молитвите се редуват - на румънски и на български), отправяйки и други неправомерни заявления, без подобаващо уважение спрямо българската общност, създавайки дълбоко смущение през Страстната седмица. Ние, представителите на българската общност и енорияши на този свят храм, не сме в състояние да разберем категоричния отказ на едно основно и универсално право, правото на всеки човек да се моли на своя майчин език или на език, на който желае, особено когато изповядваме едно и също православно “Верую”.
Приехме с изумление и безпокойство решението през Страстната седмица за промяна на статута на нашия български свещеник и се надявахме, че това е вследствие на някаква грешка или погрешна информация, която вероятно представлява само някакво нежелано нарушаване на братското разбирателство между първосветителите на Православните сестри-църкви и на двете ни страни Румъния и България, установени чрез решение № 54, регистрирано под № 9130/954 - решение, което утвърждава правото на нашето общество да ползва тази църква, за да се молим на майчин език.
Демократичен съюз на българите от Румъния,
Общността “Братство” на българите от Румъния,
Асоциация на българите от Румъния “Св. Кирил и Методий”,
Културна асоциация за румънско-българско приятелство “Христо Ботев”
и енориашите при църквата „Св.Илия”
До
Негово Блаженство Даниил,
патриарх на Румънската православна църква
ПРОТЕСТНА ПОДПИСКА
Общността на българите от Румъния, представлявана от Съюз на българите от Румъния, Демократичен съюз на българите от Румъния, Общността “Братство” на българите от Румъния, Асоциация на българите от Румъния “Св. Кирил и Методий”, Културна асоциация за румънско-българско приятелство “Христо Ботев” и енориашите при църквата „Св. Илия-Ханул Колця”
С дълбоко уважение и почитание към Ваше Блаженство, желаем най-напред да Ви пожелаем по случай големия празник на Христовото Възкресение, Възкръсналият Христос да Ви дарува здраве в пълнота, дълголетие, да ръководите с архипастирска ревност и мъдрост духовното стадо на Румънската православна църква.
Ваше Блаженство,
изпълнени с чувство на особено уважение пред Божествената благодат, чийто носител сте Вие, храним надежда, че не ще останете безразличен и ще се отнесете с подобаващо старание към проблемите, които ни разтърсиха в тези моменти, и които поднасяме на вниманието Ви в следващите редове, бидейки убедени, че ще спомогнете и допринесете за тяхното правилно изясняване и решаване.
Напомняме Ви, че на 9 април 2009 год., с писмо № 2794 и 2687/2009 год. на Митрополията на Мунтения и Добруджа, Административният сектор на Букурещката архиепископия на свое редовно епархийско заседание e решил да назначи (за първи) енорийски свещеник на църквата “Св. пр. Илия - Хан Колця”.
Уточняваме най-напред, че църквата “Св. Илия - Хан Колця” и прилежащата й сграда (апартамент № 5 от същия адрес на ул. „Доамней” 18) е даден за ползване от нашата общност от 55 години, бидейки единствен православен храм в Румъния, в който се отслужва св. литургия както на румънски, така и на български език, а свещ. Петър Тотев, изпратен от Св.Синод на Българската православна църква преди 19 години, още продължава благочестиво да извършва своята литургична и пастирско-мисионерска дей-ност, като администрира поверената му църква с отговорност, бидейки пример за коректност и духовна вяра, извършвайки своите духовни настъвления както на български, така и на румънски език, според нуждите на всеки вярващ (българи, румънци, руси и т. н.).
След толкова години на мир, разбирателство и духовно общение в светата църква, на 16.4.2009 год. новоназначеният първи енорийски свещеник, съгласно споменатото писмо, се представи в храма, за да служи с нашия свещеник, и с мотив, че “не може да се съсредоточи на службата”, открито забранява да се служи на български език (практически молитвите се редуват - на румънски и на български), отправяйки и други неправомерни заявления, без подобаващо уважение спрямо българската общност, създавайки дълбоко смущение през Страстната седмица. Ние, представителите на българската общност и енорияши на този свят храм, не сме в състояние да разберем категоричния отказ на едно основно и универсално право, правото на всеки човек да се моли на своя майчин език или на език, на който желае, особено когато изповядваме едно и също православно “Верую”.
Приехме с изумление и безпокойство решението през Страстната седмица за промяна на статута на нашия български свещеник и се надявахме, че това е вследствие на някаква грешка или погрешна информация, която вероятно представлява само някакво нежелано нарушаване на братското разбирателство между първосветителите на Православните сестри-църкви и на двете ни страни Румъния и България, установени чрез решение № 54, регистрирано под № 9130/954 - решение, което утвърждава правото на нашето общество да ползва тази църква, за да се молим на майчин език.
През годините, започвайки от 1954 год., при цървата “Св. Илия - Хан Колця” се оформя едно общество от енорияши, постоянни етнически българи, към която се пресъединяват общностите на украинци и руснаци. Нещо повече, прагът на светия храм беше пристъпван през годините и от членове на дипломатическия корпус и търговски представителства, постоянно или временно живущи в Букурещ. Много са случаите, когато енорияши от български етнос, напускайки Румъния, отново се връщат в църквата “Св. Илия”, специално за големи религиозни празници, само за да присъстват на св. литургия в този храм. Трябва да се има предвид фактът, че промяната на статута на тази църква ще засегне общество от енорияши, които с благочестие редовно идват от големи разстояния специално в този храм.
Поднасяйки и една юридическа информация с позволение на Ваше Блаженство, желаем да направим и някои исторически уточнения, които потвърждават правото да ползваме тази църква, в която се отслужват религиозните служби и на нашия майчин език.
Българско общество съществува в Румъния вероятно от стотици години, имайки предвид съседството и близостта на двете страни в различен план, но най-близкото доказателство се отнася до 1869 год. Документът, който свидетелства, че Българското общество придобива в Букурещ имоти със собствени институции (училище, храм, музей, печатница, посолство и др.), е един дарителски акт от 1905 г., който се отнася за имотите в Букурещ, на ул. „Кълъраш” № 16 (днес бул. „Корнелиу Копосу”). Това свято за Българската общност място бива подарено на Българската държава (Българската царска легация) от Българското благотворително дружество в Букурещ съгласно договор за дарение под № 3606/29.4.1905 г. на Нотариуса в Областния съд Илфов. Според сключената транзакция между Българската царска легация в Букурещ и Българската общност “Братство”, идентифицирана под № 4526/21 февруари 1934 год. правото на собственост върху имота в Букурещ, ул. „Кълъраш” № 16, доброволно се разделя, както следва:
* На Българската царска легация се придава основната сграда, план А, с площ 404.65 м2 и прилежащият й терен с площ от 254.63 м2
* На Българската общност “Братство” - второстепенната сграда, план В, с площ от 144.44 м2, второстепенната сграда, план С, с площ от 24.52 м2, второстепенната сграда, план Д, с площ от 9.35 м2 и прилежащият им терен с площ 948.40 м2, както и незастроеното място с площ 1815.40 м2. В тези имоти и сгради е извършвало дейност Българското училище “Христо Ботев” и Българската църква (капела) “Св. Кирил и Методий” до 1957 год.
Имайки предвид национализацията, която Румънската държава осъществява в този период, се стига до споразумение между двете държави, видно от нота 402/1.3.1957 год. на Посолството на Н. Р. България и нота 43652/26.3.1957 год. на МВнР на Румъния, чрез които гореспоменатата собственост се преотстъпва на Румънската държава при условия: Румънската държава да довърши започнатите строежи на това място, а на Българското посолство да се предостави за неограничено време малка кинозала и други две стаи, а в задната част на двора да се събори старата сграда и на нейно место да се изгради музей на Българското възраждане (музей “Христо Ботев”). Румънската държава не изпълнява нищо от обещаното, а през 1988 год. всички налични сгради биват произволно съборени, въпреки че Българската държава разкритикува действията през 1987 год., напомняйки за спогодбата от 1957 год. чрез постановление на Министерския съвет № 216/31 октомври 1987 год., решение, изпратено до Румънската държава чрез нота № 54-58/2.11.1987 год.
След румънската революция през 1989 год. по искането на Културната асоциация на българите, а после и от името на Българската общност “Братство” чрез Постановление на Министерския съвет № 13/1998 год. - относно възстановяване на собственост върху имоти, принадлежащи на гражданите, членове на националните малцинства в Румъния – се възстановяват на титулярите на собственост или техните наследници имотите, преминали в собственост на Румънската държава чрез неправомерни ограничителни мерки, конфискувания, национализиране или измамни действия, респективно бива идентифициран на 4 място от приложението и документът за имота в Букурещ, ул. „Кълъраш” № 16, сектор 3, собственост на основните титуляри от доброволната подялба, извършена в Нотариуса на Областния съд Илфов под № 4526/1934 год. Въпреки че сградата бива произволно съборена през 1988 год., остава да се възстанови собствеността върху терена, а за съборените сгради да бъдат изплатени материални обещетения, все пак сключването на протокола за предаване-приемане не се осъществява, тъй като междувременно въпросният терен се дава на концесия и бива използван за построяването на бензиностанции - разбира се, също произволно.
Съобръзявайки се с това, че в споменатото място Българската общност е имала само една капела (малка църква), в знак на братска обич към Българската православна църква през 1954 год., с решение на Св. Синод от 7 юни 1954 г. Букурещката архиепископия изготвя решение № 54, според което църквата “Св. Илия – Хан Колця”, намираща се на ул. „Доамней” № 18, сектор 3, бива преотстъпена за ползване от Българската общност в Букурещ (и не насилствено заета) заедно с апартамент № 5 на същия адрес, предназначен за енорийски дом, “докато тази (Българска общност) си построи собствена църква в Букурещ”.
Впоследствие, още от 1990 год., представители на Българската общност направиха всякакви постъпки за финализирането на проекта за построяване на храм, материално неосъществени поради невъзможността им да встъпят във владение на реституирания терен, принадлежащ на тази общност.
От тази гледна точка братското разбирателство от 1954 год. между първосветителите на двете църкви се явява като компенсация на междуцърковна основа за съхранение на културната идентичност, но и поведение на светъл разум и поглед на правдоподобен акт в унисон със законите от наши дни, за правата и свободите на гражданите, достойнството на човека, свободно развитие на човешката личност – висши ценности, гарантирани от румънското законодателство (Конституция на Румъния) и от Европейската общност (Декларация за правата на човека, Международна конвенция за граждански и политически права, Международна конвенция за икономическо, социално и културно право): правото на свободна мисъл, съзнание и религия (право, включващо свободата да изповядваш религията си или убеждението си, сам или с други, публично и частно, чрез обучение, религиозни практики, култ и извършване на обреди), правото на личностите, принадлежащи към определени малцинства на съхранение, развитие и етническо, културно, езиково и религиозно самоопределение, неограничаване на личната свобода за развитие на духовността и изявата на културно-националните и универсални ценности, правото на всеки да се моли на майчиния си език.
След румънската революция през 1989 год. по искането на Културната асоциация на българите, а после и от името на Българската общност “Братство” чрез Постановление на Министерския съвет № 13/1998 год. - относно възстановяване на собственост върху имоти, принадлежащи на гражданите, членове на националните малцинства в Румъния – се възстановяват на титулярите на собственост или техните наследници имотите, преминали в собственост на Румънската държава чрез неправомерни ограничителни мерки, конфискувания, национализиране или измамни действия, респективно бива идентифициран на 4 място от приложението и документът за имота в Букурещ, ул. „Кълъраш” № 16, сектор 3, собственост на основните титуляри от доброволната подялба, извършена в Нотариуса на Областния съд Илфов под № 4526/1934 год. Въпреки че сградата бива произволно съборена през 1988 год., остава да се възстанови собствеността върху терена, а за съборените сгради да бъдат изплатени материални обещетения, все пак сключването на протокола за предаване-приемане не се осъществява, тъй като междувременно въпросният терен се дава на концесия и бива използван за построяването на бензиностанции - разбира се, също произволно.
Съобръзявайки се с това, че в споменатото място Българската общност е имала само една капела (малка църква), в знак на братска обич към Българската православна църква през 1954 год., с решение на Св. Синод от 7 юни 1954 г. Букурещката архиепископия изготвя решение № 54, според което църквата “Св. Илия – Хан Колця”, намираща се на ул. „Доамней” № 18, сектор 3, бива преотстъпена за ползване от Българската общност в Букурещ (и не насилствено заета) заедно с апартамент № 5 на същия адрес, предназначен за енорийски дом, “докато тази (Българска общност) си построи собствена църква в Букурещ”.
Впоследствие, още от 1990 год., представители на Българската общност направиха всякакви постъпки за финализирането на проекта за построяване на храм, материално неосъществени поради невъзможността им да встъпят във владение на реституирания терен, принадлежащ на тази общност.
От тази гледна точка братското разбирателство от 1954 год. между първосветителите на двете църкви се явява като компенсация на междуцърковна основа за съхранение на културната идентичност, но и поведение на светъл разум и поглед на правдоподобен акт в унисон със законите от наши дни, за правата и свободите на гражданите, достойнството на човека, свободно развитие на човешката личност – висши ценности, гарантирани от румънското законодателство (Конституция на Румъния) и от Европейската общност (Декларация за правата на човека, Международна конвенция за граждански и политически права, Международна конвенция за икономическо, социално и културно право): правото на свободна мисъл, съзнание и религия (право, включващо свободата да изповядваш религията си или убеждението си, сам или с други, публично и частно, чрез обучение, религиозни практики, култ и извършване на обреди), правото на личностите, принадлежащи към определени малцинства на съхранение, развитие и етническо, културно, езиково и религиозно самоопределение, неограничаване на личната свобода за развитие на духовността и изявата на културно-националните и универсални ценности, правото на всеки да се моли на майчиния си език.
Също така изразяваме нашата изненада от тази произволна мярка, взета противно на общественото статукво (европейско законодателство-трактати, законодателство-регламенти, директиви, решения, препоръки и т. н. и в случая – изисквания на Европейски съд), в съотношение с докладите на Европейската комисия (отнасящи се за прогреса на Румъния по пътя за присъединяване към Европейския съюз и взетите мерки за същото), която критикува начините за решаване или финализиране на подобни положения, отнасящи се до имуществени и неимуществени права на националните малцинства.
Накрая, за съжаление, мярката, взета от Епархийския съвет, която ни смути и дълбоко натъжи за момент, смятайки, че е станала грешка, може лесно да бъде поправена без нежелани последствия, достатъчно би било прилагане на нужните мерки за нормализиране на положението. Българската общност, а и енориашите румъни и руси (радушно приети и духовно обгрижвани през десетилетията в църквата “Св. Илия”), бяха неприятно изненадани от тази прибързано взета мярка, без каквото и да било задължително предварително обсъждане и липсата на документ, който да анулира решението на Св. Синод (на РПЦ – б. р.) от 1954 год.
Предвид изложените доводи изразяваме вяра и надежда във Ваше Блаженство, че с дълбока мъдрост, душевна доброта и благодат ще прецените с голямо внимание създалото се положение, което смущава нашия религиозен живот, ще ни помогнете и допринесете за изясняване и разрешаване на проблема. Оставаме с надежда, че не ще има нужда да прибягваме към вътрешни и международни мерки за спазване на решение № 54/1954 год., до изясняване юридическата ситуация на имотите, принадлежащи на Българската общност от Букурещ. Същевременно Ви уверяваме, че ще спазим безусловно правото на собственост на Румънската православна църква върху светия храм “Св. Илия - Хан Колця”.
Целуваме светата Ви патриаршеска десница и, изпросвайки молитвите Ви, оставаме духовни чеда на Ваше Блаженство,
С голямо уважение и почит!
17.4.2009 г.
Съюз на българите от Румъния,
Демократичен съюз на българите от Румъния,
Общността “Братство” на българите от Румъния,
Асоциация на българите от Румъния “Св. Кирил и Методий”,
Културна асоциация за румънско-българско приятелство “Христо Ботев”
и енориашите при църквата „Св.Илия”
Прилагаме таблиците с подписи на протестната подписка:
За верността на превода: Ик. Петър П. Тотев
