Предстоятелите на поместните православни църкви отправиха своите Рождественски послания към православните вярващи. Публикуваме акцентите в обръщенията на Константинополския Вселенски патр. Вартоломей, Йерусалимския патр. Теофил, Александрийския патр. Теодор II и Атинския архиеп. Йероним
Константинополски Вартоломей:
... Събитието на въплъщението на Бог Слово ни дава възможността да достигнем края на своите предели, които не са тъжествени нито с „красотата и добротата“ на древните гърци, нито с „добродетелта“ и „справедливостта“ на философите, нито с мира на будистката „нирвана“, нито с преодоляването на „съдбата“ или на т. нар. „карма“ чрез легендарното продължаване на промяна на формите на живот, нито „хармонията“ на уж противоположните елементи на някоя въображаема „жизнена сила“, нито каквото и да е друго, но е онтологичното преодоляване на тлението и смъртта чрез Христос, нашето включване в божествения Живот и Неговата слава, и благодатното ни съединение чрез Него с Бог Отец в Светия Дух.
... Църквата, Христовото тяло, която продължава през вековете Неговото изкупително дело, и днес възгласява на близки и далечни, на своите членове и на целия свят спасителната истина. Проповядва събитието, че Богът на нашите отци, Който сътвори в началото човека от любов по Свой образ и подобие, като не можеше да понесе помрачаването на Своя образ вследствие падението, го сътвори отново в края на времената. Сътвори и роди отново Своето творение по начин, който превъзхожда човешкото разбиране и сили. И това Бог извърши чрез въплъщението и въчовечаването на Своя единороден Син чрез Светия Дух и Дева Мария.
Последствията от отричането на Божието послание в Христос към хората и взаимното отчуждение, което произтича от това, днес е по-видимо сред човечеството от когато и да било – бушуващи войни, ужасяващо насилие, катастрофална мания на безумието, което се стоварва несправедливо и незаконно върху неподозиращи и невинни хора, прекомерно потребление на природни и обществени блага и икономическата криза, която се разпростря по света заради това...
„Христос се ражда, славете Го. Христос идва от небесата, срещнете Го“. Този Бог на любовта и смирението химнографът ни призовава да славим. Този Бог, Който идва от небето, Църквата ни призовава да срещнем. Пастирите и мъдреците го срещнаха в яслите на Витлеем и Му се поклониха. Днес ние не можем да Го срещнем в яслите, но го усещаме със сетивата и душата си, които Той ни даде и където днес Той пребивава. В душата и сърцето ни, но и в цялото ни същество, ако са чисти, както Той ги създаде – тогава непременно сме Го срещнали, казва и химнографът...
... В течение на вековете силите на злото непрестанно се опитват да затъмнят събитието, че от момента, когато Вселената празнува в скромните ясли първото Рождество Христово, Бог пребивава неизменно с нас: факт е, че между нас се роди „... Емануил, което ще рече: с нас е Бог“ (Мат. 1:23-24). В хода на историята служителите на мрака продължават тъмното си дело, олицетворени от вечните изразители на незаконните интереси, от експлоататорите на бедните и слабите, от тези, най-после, които налагат страстите и греховете си като правила в живота на хората и давят в сълзи или кръв техните надежди. Но нищо от тези тъжни и скръбни неща не може вече да хвърли сянка върху възкресената надежда, която се роди от чистите кърви на Дева Мария. Нищо не може да спре хода на историята, защото „Христос се ражда и възстанови падналия образ“.
















