Четири месеца след като в Сърбия положи клетва проевропейско правителство, отдалечавайки страната от националистическото й минало, Сръбската православна църква ще решава дали да се придържа към твърдолинейния си курс, или да стане по-умерена. Новото лице на Църквата, която отдавна определя сръбската национална идентичност, ще се появи, след като църковните водачи решат на среща във вторник дали да приемат оставката на 94-годишния патриарх Павле и да изберат негов наследник. Ако оставката му бъде приета, нов патриарх ще бъде избран през следващите три месеца.
"Сега Сърбия е след война, след бомбардировки, сега Сърбия е една много нормална, демократична страна и всичко се промени в тази страна, само не и Църквата", според Живица Туцич, белградски журналист и автор на независими публикации за Църквата. "Такава промяна не бе възможно да стане със стария патриарх", твърди либералният журналист.
Патриарх Павле бе избран начело на Църквата през деветдесетте години, по време на последните дни на Югославия. Той бе глава на Сръбската православна църква, докато сърбите воюваха със съседите си във войните през деветдесетте години в Хърватия, Босна, Словения и Косово. Патриарх Павле бе този, който даде на покойния сръбски лидер Слободан Милошевич зелена светлина, за да преговаря за край на босненския конфликт от 1992-95 г. от името на всички сърби.
Сърби, хървати и босненски мюсюлмани са разделени и според своята религия - хърватите са предимно католици, а сърбите са предимно православни. "Тъй като балканските страни все още определят мястото си в света, религията има голямо влияние. Сръбската православна църква все още играе основна роля в сръбското общество", казва Пол Мойзес, автор на книга за войните на Балканите.
Той заяви, че "Църквата вероятно ще остане много влиятелна, докато Косово, което обяви независимост от Сърбия на 17 февруари, остава открит въпрос, а остават нерешени въпроси и за бъдещето на сръбската част на Босна и Херцеговина". Патриарх Павле се оттегли от управлението на Църквата по-рано тази година и митрополит Амфилохие Радович стана действащ глава на СПЦ.
"Ако митрополитът на Черна гора Амфилохие стане партиарх, Църквата остава на същия твърдолинеен националистически курс", счита пък Виекослав Перица, автор на книгата "Балканските идоли: религия и национализъм в югославските държави". "Ако Амфилохие загуби, утвърждаването на новата Сърбия, каквато се прояви на последните избори, става по-вероятно. Църквата обаче няма да промени позицията си по отношение на Косово", казва той. "Косово е люлката на Сръбската православна църква и сръбската нация. Неговата независимост бе призната от САЩ и други страни. Но Сърбия и православните Русия и Гърция са сред онези, които отказват да признаят Косово, където над 90 процента от хората са етнически албанци".
"Цялата история на Сърбия е там, Косово е нейният духовен център", заяви митрополит Амфилохие в интервю за "Ройтерс" миналия месец. Православният владика на Косово нареди на монасите си да не разговарят с албанци и международни служители поради опасения, че това може да намекне, че те признават независимостта на Косово. Мойес очаква, че новият патриарх ще има влияние върху политиката на Сърбия към Косово. Ако за патриарх бъде избран привърженик на твърдолинейната линия, политиката ще остане много конфротационна, каза той. Според него един по-умерен кандидат може да промени фокуса върху разширяването на гражданските и религиозните свободи на сърбите, които живеят в Косово.
Няколко други духовници, сред които митрополит Николай Мърджа в Босна, са смятани за кандидати за поста. Няколко други възможни наследници може да накарат Сръбската православна църква да заеме много по-твърда позиция, казва Мойзес, който е протестантски американски учен, израснал в Югославия.
Такъв вероятно ще бъде случаят, ако митрополит Амфилохие бъде избран. "Позицията ще бъде много по-изтънчена и мека, ако някой като епископ Ириней Булович от Бачка бъде избран за патриарх на СПЦ", казва той. Амфилохие, според когото православните сърби по света са 9-10 милиона души, отрече, че Църквата би могла да направи повече, за да предотврати разрастването на балканските войни през деветдесетте години. "По време на тази война, както и по времето на Първата и Втората световни войни, Църквата бе фокусирана да лекува
страданията на душата", заяви Амфилохие пред "Ройтерс" в централата си в Цетине, Черна гора. "Църквата не подкрепя военните действия, но помага на хората, които страдат", каза той. "Независимо от това кой ще стане патриарх, промяната едва ли ще е бърза. Не очаквам бързи промени в праволинейността на църковната политика", заяви Радмила Радич, биограф на патриарх Павле. "Църквата е консервативна, бавно променяща се институция", каза тя.
Патриарх Павле бе избран начело на Църквата през деветдесетте години, по време на последните дни на Югославия. Той бе глава на Сръбската православна църква, докато сърбите воюваха със съседите си във войните през деветдесетте години в Хърватия, Босна, Словения и Косово. Патриарх Павле бе този, който даде на покойния сръбски лидер Слободан Милошевич зелена светлина, за да преговаря за край на босненския конфликт от 1992-95 г. от името на всички сърби.
Сърби, хървати и босненски мюсюлмани са разделени и според своята религия - хърватите са предимно католици, а сърбите са предимно православни. "Тъй като балканските страни все още определят мястото си в света, религията има голямо влияние. Сръбската православна църква все още играе основна роля в сръбското общество", казва Пол Мойзес, автор на книга за войните на Балканите.
Той заяви, че "Църквата вероятно ще остане много влиятелна, докато Косово, което обяви независимост от Сърбия на 17 февруари, остава открит въпрос, а остават нерешени въпроси и за бъдещето на сръбската част на Босна и Херцеговина". Патриарх Павле се оттегли от управлението на Църквата по-рано тази година и митрополит Амфилохие Радович стана действащ глава на СПЦ.
"Ако митрополитът на Черна гора Амфилохие стане партиарх, Църквата остава на същия твърдолинеен националистически курс", счита пък Виекослав Перица, автор на книгата "Балканските идоли: религия и национализъм в югославските държави". "Ако Амфилохие загуби, утвърждаването на новата Сърбия, каквато се прояви на последните избори, става по-вероятно. Църквата обаче няма да промени позицията си по отношение на Косово", казва той. "Косово е люлката на Сръбската православна църква и сръбската нация. Неговата независимост бе призната от САЩ и други страни. Но Сърбия и православните Русия и Гърция са сред онези, които отказват да признаят Косово, където над 90 процента от хората са етнически албанци".
"Цялата история на Сърбия е там, Косово е нейният духовен център", заяви митрополит Амфилохие в интервю за "Ройтерс" миналия месец. Православният владика на Косово нареди на монасите си да не разговарят с албанци и международни служители поради опасения, че това може да намекне, че те признават независимостта на Косово. Мойес очаква, че новият патриарх ще има влияние върху политиката на Сърбия към Косово. Ако за патриарх бъде избран привърженик на твърдолинейната линия, политиката ще остане много конфротационна, каза той. Според него един по-умерен кандидат може да промени фокуса върху разширяването на гражданските и религиозните свободи на сърбите, които живеят в Косово.
Няколко други духовници, сред които митрополит Николай Мърджа в Босна, са смятани за кандидати за поста. Няколко други възможни наследници може да накарат Сръбската православна църква да заеме много по-твърда позиция, казва Мойзес, който е протестантски американски учен, израснал в Югославия.
Такъв вероятно ще бъде случаят, ако митрополит Амфилохие бъде избран. "Позицията ще бъде много по-изтънчена и мека, ако някой като епископ Ириней Булович от Бачка бъде избран за патриарх на СПЦ", казва той. Амфилохие, според когото православните сърби по света са 9-10 милиона души, отрече, че Църквата би могла да направи повече, за да предотврати разрастването на балканските войни през деветдесетте години. "По време на тази война, както и по времето на Първата и Втората световни войни, Църквата бе фокусирана да лекува
страданията на душата", заяви Амфилохие пред "Ройтерс" в централата си в Цетине, Черна гора. "Църквата не подкрепя военните действия, но помага на хората, които страдат", каза той. "Независимо от това кой ще стане патриарх, промяната едва ли ще е бърза. Не очаквам бързи промени в праволинейността на църковната политика", заяви Радмила Радич, биограф на патриарх Павле. "Църквата е консервативна, бавно променяща се институция", каза тя.