В навечерието на 24 май по традиция правителствена делегация пътува за Рим, където се отдава почит към делото на св. Константин-Кирил Философ. Българската делегация, водена от председателя на Народното събрание Михаела Доцова, беше приета от папа Лъв XIV. По време на аудиенцията, на която присъстваше и държавният секретар на Ватикана Пиетро Паролин, Михаела Доцова отправи официална покана към папата да посети България.
"Отправих покана към папа Лъв XIV и той обеща да направи всичко възможно, за да продължи традицията, която вече е създадена от предходни папи, да посети България, за да може да изпрати своята благословия на място и своето пожелание за мир и сърдечност“, заяви тя. Според нея това посещение би потвърдило "традицията на единството между католическата и православната религия".
Папата определи България като "страна на кръстопът", способна да съдейства за изграждането на мостове за мир, и изрази готовност да я посети, но това все още не е официално решение на Ватикана.
Не е ясно дали поканата е официално съгласувана с правителството или е спонтанно решение на председателя на Народното събрание. Ватиканът има строг протокол за международни визити и като държавен глава на Ватикана папата трябва да получи покана от правителството на съответната страна. Досега България е била посетена от двама римски папи. Първото посещение на Римски папа в България беше на Йоан Павел II през май 2002 г., а второто - на папа Франциск през май 2019 г.
Българската делегация е подарила на папата чипровски килим, защото "Чипровци е първото място, където папата е пратил свои пратеници преди векове", както и икона на покровителя на българския народ св. Иван Рилски. От своя страна папа Лъв XIV подари на Доцова плакет с изображение на деца, които се молят за мир по света. Подаръците на папата винаги имат символичен характер, свързан с приоритети в неговата дейност. Водеща тема в посланията и политиката му е спирането на войните в Украйна, Близкия изток и Африка. Също така папа Лъв XIV е превърнал завръщането на отвлечените в Русия украински деца в централен хуманитарен приоритет, действайки като „морална сила“ в дипломатическите усилия за събиране на семействата.
Първото документирано официално българско честване на 24 май в Рим е през 1924 г. То е организирано по инициатива на проф. Любомир Милетич, езиковед, тогава председател на БАН и преподавател в Софийския университет, чрез специален комитет за отбелязване на българския национален празник „Св. Кирил и Методий“ в Рим. През 2024 г. беше отбелязана 100-годишнината от това първо официално църковно и държавно честване. Посещението включва поклонение пред гроба на св. Кирил Философ в базиликата „Сан Клементе“ в Рим, св. Литургия и молебен от представители на БПЦ, аудиенция при папата във Ватикана, както и срещи с българската общност и културни прояви.
